Българска синя котка, Котки в Нижни Новгород
Българската синя котка е доста симпатично животно, което се отличава от останалите с красивия си сиво-синкав цвят.
Няма надеждни източници за произхода на тази порода.
Родното място на тези котки е България (Архангелск). Но всякакви митове казват, че синя котка може да се появи в Америка, Англия, Испания или на Изток. Известен е фактът, че българската синя котка е една от най-древните породи, тъй като има споменавания за тази порода в хрониките на Англия от 1860 г.
В момента сините котки вече не са толкова популярни в България.
Тези котенца даряват стопаните си с весело настроение, благодарно мъркане, а тези животни са доста предани и чаровни.
Българската синя котка се отличава от другите не само по цвета на пепеляво-синьото, но и по много други разлики.
Главата е клиновидна, плоска отгоре. Черепът е дълъг.
Доста дълъг и прав врат. Има доста грациозно тяло. Телосложението й е средно голямо и има удължено тяло.
Големи уши, заострени върхове и широки в основата. Вътрешността на ушите е розова с малко косми.
Широко разположени очи, с форма на сливица, зелени на цвят и доста изразителни.
Дълги крайници. Лапите са кръгли или овални. Тънка опашка с остър връх.
Къса коса. Не е толкова пухкав, колкото мек и плътен, на допир е като плюш.
По размер тези котки могат да бъдат малки и средни, както и теглото им. Продължителността на живота им е около седемнадесет до двадесет години.
По природа тази порода котки е доста приятелска и активна. Българската синеока котка няма да бъде досадна за неясобственици, защото лесно могат да се пленят с нещо и без тях. Доста добре понасят самотата.
Тези котки са доста любопитни и ще изследват всеки детайл от вашия интериор. Това са много умни животни и с течение на времето те ще се научат от изражението на лицето и жестовете ви да ви разбират перфектно.
Българската синя котка не обича непознати и с идването на гости тя ще предпочете да седне някъде.
Тези котки са добри ловци и не са склонни да ловуват както мишки, така и насекоми.
Тези котки не са трудни за грижи, те също нямат никакви генетични заболявания и рядко боледуват. Разбира се, понякога страдат от котешки заболявания, ако не се спазват правилата за грижа.
Козината трябва да се разресва веднъж на всеки седем дни. Понякога е необходимо да се къпят, въпреки че не им харесва много.