Български Шекспир - литература и български език
Сравнявайки Молиер с Шекспир, А.С. Пушкин пише: "Лицата, създадени от Шекспир, не са, като тези на Молиер, типове такава и такава страст, такъв и такъв порок; но живи същества, изпълнени с много страсти, много пороци; обстоятелствата развиват своите разнообразни и многостранни характери пред зрителя. Скъперникът на Молиер е скъперник - и само; Шекспировият Шейлок е скъперник, остроумен, отмъстителен, детелюбив, остроумен.”
Разбира се, пиеси от типа „Молиер” също имат право на съществуване, т.е. обвинителен, в който по законите на жанра се проявяват хора-качества, символи на някои специфични пороци и добродетели. Блестящата пиеса на Фонвизин "Подраст" принадлежи към този жанр, където дори имената на героите (Скотинина) подчертават тяхната вътрешна същност. Но "шекспировското" направление в драматургията е по-дълбоко и по-интересно, макар че изисква повече талант. Той беше последван от A.S. Грибоедов в "Горко от ума" и А.К. Толстой в трилогията за Иван Грозни, А.В. Сухово-Кобилин в "Сватбата на Кречински" и Л.Н. Толстой в "Живият труп" и "Силата на мрака", където се опитва да докаже любимата си идея, че "няма кого да обвиняваме в света". Многостранните герои бяха изведени на сцената от най-добрите съветски драматурзи - А.Н. Арбузов, B.C. Розов, А.В. Вампилов. Но най-големият, най-умелият майстор на тази посока беше и остава Александър Николаевич Островски.
Това е повторение на отдавна установен стереотип, на който само Лев Толстой се осмелява да посегне с вродената си омраза към стереотипите. Нека и ние престанем да треперим пред Шекспир, както заек пред боа, и да се откажем от хипнозата на внушението. Шекспир е добър драматург, но защо "недостъпен?"
Философия без философстване, разкриване на вечната истина за Бога, света и човека чрез сценично действие, чрез динамиката на човешкияотношения - това е същността на драматургията на Островски. Той не резонира с устните на героите си, той просто следва апостол Павел: "Бях слаб към слабите, за да придобия слабите. Станах всичко за всички, за да спася поне някои" (1 Кор. 9, 22).
Само тази ненатрапчивост на учителя обаче не би била достатъчна, за да улови зрителя така здраво, както успя да направи Островски. Към него той добави гениалния, несравним, наистина велик и могъщ български език. Слушайте, например, как актьорът Счастливцев говори за престоя си при роднините си. "Вярно е, че се подобрявам и вече започнах да дебелея, но изведнъж някак си на вечеря ми идва наум мисълта: трябва ли да се удуша? Аз, знаете ли, поклатих глава, за да излезе, след малко тази мисъл отново, вечерта отново. Не, виждам, нещата са лоши и през нощта избягах през прозореца.
Това трябваше да приключи, но трябва да обясня за заглавието на статията. Ние нарекохме Островски българския Шекспир, а не Шекспир английския Островски, само защото последният не може да се получи хронологично: Шекспир е живял 250 години по-рано от Островски. А съдейки по други критерии, например по качеството на пиесите, остава да видим кой от двата варианта е трябвало да бъде избран.