Български занаяти и старинни народни занаяти в България
Традиционни занаяти на България
ковашки занаят
Най-древният народен занаят в Рус е ковачеството. Ковачите ковали сечива, инструменти (железни ботуши, коси, сърпове, ножове, триони, брави) и оръжия (мечове, саби, върхове на стрели, верижни ризници, шлемове).
Отделен отрасъл е "златарството", т.е. бижутерството. Майсторите изработвали изкусни бижута - бронзови амулети и накити: висулки, катарами, колтове и гривни (старинни обеци и огърлици). Бижутата са изработени с помощта на техниката на гранулиране (върху продукта е запоен модел, състоящ се от много топки) и филигран (моделът е нанесен с тънка тел, запоена върху метална повърхност, а празнините между филигранните прегради са запълнени с многоцветен емайл). Така са получени висококачествени бижута, изработени в техниката на емайллак, типично български бижута. Бижутерската техника на българските майстори е била много сложна, а изделията им са били търсени в много страни по света.
грънчарство
Грънчарският занаят се изолира малко по-късно от ковашкия. През XI век. се появява грънчарското колело. Освен най-разнообразни ястия, грънчарите правели тухли.
Дървообработка
Предхристиянска Рус е познавала леене и леене, керамика и бродерия, усвоила фината изработка на емайли. Киевските художници усвоиха резба на кост, почерняване, гравиране на метал, правене на плочки и стъкло.
Но Рус беше най-сръчен в обработката на дърво. Дървени сгради, колиби и имения, порти и мостове, крепостни стени, както и лодки, домакински съдове бяха щедро украсени с дърворезби и определяха външния му вид.
Художествена живопис
От древни времена Русия е известна със своя порцелан и изкуството на художествената живопис. Имаше дори различни училища инаправления на тези народни занаяти:
Гжел е името на порцелан с елегантна синя рисунка на бял фон. Това име идва от името на района близо до Москва. Грънчарството съществува тук от началото на XIV век. Gzhel керамиката е известна и популярна в целия свят.
Жостовската живопис (по името на село близо до Москва) е декоративна маслена живопис върху метални подноси, след това лакирана: цветя и плодове, изпълнени с ярки цветове на черен фон.
Палехска миниатюра (по името на областния център в Ивановска област) е името на рисуването върху лакирани изделия от папиемаше. Ковчежета и ковчежета с битови фолклорни, литературни, исторически, религиозни сюжети, изработени в ярки цветове на черен фон. Изкуството на палехската лакова миниатюра датира от 15 век. Първоначално художниците рисуват икони. Древната технология на рисуване се предава от поколение на поколение. Хохлома е ръчно рисувана върху дърво. Този занаят е на над 300 години. Чаши, солници, столове, рафтове са изрисувани с необикновени огнено алени цветя. Тайната на тези изделия е, че се лакират два-три пъти, след което се темперират в пещ. В резултат на това лакът става жълт, а дървените рисувани чаши изглеждат като скъпоценни позлатени съдове.
Лубок - български народни картини, създадени чрез печат върху хартия от дървено блокче. Продадени на панаири още през 17 век, до началото на 20 век, те се считат за най-масовия вид изобразително изкуство в Русия. Сюжетът на фолклорните картини е много разнообразен: обхваща теми от религиозни и морализаторски, народни епоси и приказки, исторически и медицински, задължително придружени от поучителен или хумористичен текст, разказващ за обичаите и живота на онова време, съдържащ народна мъдрост и хумор.
Занаят в Тула
Във всяко кътче на България и далеч извън нейните граници можете да намерите тулски самовар. Появата на първите самовари в Тула е известна от 1778 г. Има около 200 вида самовар. В Тула има дори музей на самоварите. Но за основен български сувенир се смята куклата - куха отвътре, ярко боядисана дървена кукла, от която една след друга се вадят еднакви кукли, малко по малко по-малки.