Българският пазар на печатни медии е възможно да бъде спасен, ако се извърши реформа по европейски модел
В рамките на XXV Международна медийна конференция на ARPP, проведена в Турция, се проведе кръгла маса на тема „Възможно е да се спаси българският пазар на печатни медии, ако реформата се проведе по европейски модел“. Кръглата маса беше модерирана от Листевник А. Я., управител на подхолдинга „Разпространение“ на НП „Разпространители на печата“, и Гаврилов С. Д., генерален директор на АРПИ „Сибир“ ООО, член на борда на АРПП. На нея присъстваха представители на издателския и разпространителския бизнес.
Кръглата маса беше открита от А.Я. Listevnik с кратко представяне на системата за разпространение на немската преса. В Германия има 1 търговец на едро в една административна единица. Всеки търговец на едро трябва да изпрати всички заглавия и да гарантира цените на издателя. Маржът на търговеца на едро е фиксиран. Основната тенденция на пазара за разпространение на преса на едро в Германия е консолидацията сред търговците на едро. Преди 10 години те бяха 90, но в края на 2013 г. броят им падна на 65. Поддържането на малки площи става икономически неизгодно. Както всички европейски пазари, немският печатен пазар се свива (с 5,7% през 2012 г.). Поради сливането на търговци на едро на падащ пазар, средният оборот на един търговец на едро се увеличава, което прави работата на предприятията отново печеливша.
С. Гаврилов се обърна към участниците в кръглата маса с въпрос относно възможността за преминаване на българската дистрибуторска система към европейски модел, като отбеляза, че нейната стойност са договори с издател за обслужване на определени територии, фиксирана надбавка за търговец на едро и дребно.
Продължавайки дискусията за възможността за използване на европейския модел, С. Кондрашов, директор на Informburo LLC (Твер), припомни, че такъв модел беше представен от Rospechat преди пет години, двама големи играчи на едро трябваше да останат на пазара. българският пазар все още не е готовтакава консолидация.
А. Оскин призова да се промени посоката на дискусията и предложи да се обсъди възможността за използване на агентски договори в България вместо договори за продажба. Той се обърна към аудиторията с въпроса: „Готово ли е българското издателство да премине към агентски договор? Готов ли е издателят да поеме всички разходи на дистрибутора, за да гарантира на търговеца на едро минимална доходност? Ако не е готов, тогава българският пазар ще си живее както досега.”
Според генералния директор на ЗАО "АРИА-АиФ" Г. Баринов е необходимо да се определи дали българският печатен пазар е издателски или разпространителски. Той се обърна към издателите с въпрос: когато един дистрибутор в България фалира, обемът му разпределя ли се между други търговци на едро или намалява? Например колко падна оборотът на пресата в Казан след фалита на един от значимите играчи?
За съжаление никой издател не може да даде директен отговор за загубите. Въпреки това Р. Дорошенко, генерален директор на Burda Distribution Services LLC, каза, че няма по-малко фалити на издателския пазар. Това не са проблемите на разпространителите на българския пазар, а глобалните проблеми на западащия пазар на българската преса. В същото време той отбеляза, че в Германия търговците на едро се обединяват преди фалит, например, за да намалят разходите си и да инсталират обща логистична линия TWI, да намалят счетоводните разходи и т.н. В България консолидацията на пазара е възможна само след фалит на фирми. Няма доверие между българските търговци на едро.
По време на дискусията С. Гаврилов даде примери за структуриране на българските пазари за дистрибуция на тютюн и бира. За 3-4 години тютюнопроизводителите успяха да възстановят териториалната структура на разпространение в България. Отначало имаше много търговци на едро, но имаше и строги условия за разпространение. Първогодишно около 200 компании напуснаха пазара, нарушавайки териториалния принцип на договора, след това още 100. Останаха търговците на едро, които работеха стриктно по правилата, имаше доверие сред играчите на пазара.
Според А.Я. Listevnik, издателят трябва да определи структурата на пазара на разпространение. Но днес на българския пазар има над 1000 издателства, като решаваща роля имат 5-6 издателства, които покриват 50-60% от пазара. Несъмнено издателите се конкурират много силно помежду си, трудно намират съвместно решение. Едно от решенията е търговците на едро да се обединят и да дойдат при издателя със схема за доставка на стоки в регионите.
С. Гаврилов видя нежизнеспособността на този подход, тъй като местните регионални играчи могат да постигнат споразумение, да комбинират логистика, което ще им позволи да намалят разходите си за доставка на тиражи наполовина. В същото време регионалният пазар ще остане незащитен от навлизането на федерален играч на пазара. Това трябва да гарантира издателят.
Кудий Г.Н., зам Ръководителят на отдела за периодични издания, книгоиздаване и печат на FAPMK предложи помощта си: „Ако издателите са готови да се съберат и да изработят определени решения за прехода към нова система за разпространение, тогава ние сме готови да подкрепим такава инициатива със закон.“
Беше изразено мнение, че самият пазар ще стигне до равновесие, разбира се, с известни загуби. Ще има сдружение на издателите, търговците на едро. Според Г. Баринов сега виждаме видими перспективи за този процес и през следващите 5 години той ще се засили.
Много от участниците в кръглата маса не бяха съгласни с това мнение. По-специално, Г. Кудий каза, че ако на пазара протичат регулирани процеси, тогава ще бъде възможно да се избегнат силни загуби в обема на пазара. Подобна гледна точка изказва и С. Гаврилов: „Имаспадът на пазара е управляем, няма управляем. Знаем, че европейският модел спасява пазара, но все още не знаем как да преминем към него. В подобен дух изразява мнението си и А.Я.Листевник: „Системата за разпространение на българската преса съществува и функционира, но стои по-зле икономически. В дългосрочен план не виждаме неговото бъдеще, така че европейският модел е привлекателен. При него търговецът на едро винаги може да разчита на 15% от маржа си, винаги може да изчисли дохода, който ще получи в средносрочен план при падащ пазар. Преди това въпросът за рентабилността на един дистрибутор на българския пазар се решаваше с увеличаване на маржа. Сега този ресурс е почти изчерпан.
И АЗ. Listevnik повдигна и въпроса за отношенията между издател и търговец на едро, необходимостта от определени правила за работа на пазара на разпространение. Те биха могли да определят жизнеспособността на инвестирането в павилиони, в разпространението като цяло.
Обобщавайки, A.V. Оскин отбеляза, че или самият пазар ще достигне равновесие и ще бъде структуриран с глобални загуби на играчи и обем на пазара, или ние ще се съгласим с вас и ще направим плавно спускане към нова система за разпространение. Предложен е вариант за решаване на проблема чрез създаване на саморегулираща се организация на пазара.
Във всеки случай, подчерта Оскин, въвеждането на агентски отношения на пазара на български печатни медии е атрактивен начин за спасяване на индустрията. Постигането на тази цел обаче все още не е постигнато поради изострените конкурентни отношения между участниците на пазара – както между издателите, така и между разпространителите на печата.