БЛОГ НА NASTY’S Solnechny Beach и други места от детството - Новини - Клуб на мама
Блог на млада майка Настя. Дъщеря Камил на 2 години и 1,5 месеца
Тази седмица беше много натоварена за нас: фризьори, магазини и така нататък - много неща трябваше да се свършат преди пътуването.
Посетихме и изложбата „Latvijas bērni”. Бих искал да видя резултатите от този проект. Трябва да кажа, че фотографът Валтер Поляков е наистина майстор на занаята си, много ми хареса неговият подход към децата и неговият искрен интерес.
В сряда бяхме на разработката. Винаги се радваме да посещаваме уроци, но това като цяло беше някак специално. На Сабина й хрумна идея да разкаже приказката за трите мечки по необичаен начин. В резултат на това всички деца седяха и слушаха като омагьосани. Не се отказаха, не избягаха. Сега Камил постоянно ме моли да й разказвам тази история отново и отново.
В четвъртък присъствахме на откриването на нов магазин в Домина. Може би за първи път не успяхме да убедим Камил да си тръгне дори след час и половина, прекарани на събитието. Отчасти, може би, защото при пристигането веднага ни раздадоха захарен памук, а по-късно се освежавахме през цялото време с кексчета от мъфини и др. Освен това Камила с удоволствие хвърли там „хартиен поздрав“.
В петък ходихме на изложбата "Bērnu pasaule". Много благодаря на Клуб на мама за поканите. Беше много неочаквано и много приятно.
Е, в събота стягаме багажа и тръгваме на път!
Мечтаем за това пътуване от няколко години. Но през цялото време се намесваха някакви обстоятелства и ние го отлагахме. И тази година решихме, че трябва да отидем на всяка цена.
За мен това е мястото на моето детство. Прекарвах всяко лято тук, започвайки от една година и до 13-годишна възраст. Всичко най-хубавоДетските ми спомени са свързани с тези места. Но Марис и Камила са тук за първи път.
През зимата често гледахме сериала "Сватовници" и това още повече ни накара да отидем ТАМ.
Освен това моята любима баба живее тук и наистина исках най-накрая да я запозная с Камила и с Марис.
Марис не е ходил на почивка от година и половина и сигурно отдавна нямаше да има. Но всички очаквахме с нетърпение това пътуване и затова трябваше да „направим конски ход“ - да купим билети и след това да поставим властите пред факта.
Бяхме готови да тръгнем още по-рано, но полетите до Крим започват едва в края на май. Преди това тези полети като цяло бяха много удобни, тъй като всички заминавания и кацания бяха в удобен ден. Сега пристигането ни в Симферопол падна в 23 часа.
И така, в 20.20 часа нашият полет. Този ден Камила не спа през деня. В същото време на летището тя се държеше доста весело - обичаше да играе на детската площадка с други деца, гледайки самолета през прозореца.
Да, и в самолета за първия час и половина изучавах новото пространство, погледнах през прозореца, запознах се с пътниците. Освен това й подариха хубава малка жаба в самолета, така че нямаше нужда от допълнително забавление.
И около 40 минути преди кацането Камила поиска гърда и за първи път от деня най-накрая заспа.
От Севастопол все още трябваше да стигнем до Севастопол (90 км). С влак пътуването ще отнеме 2 часа, но това е само на следващия ден, т.к. те не закъсняват. Първоначално планирахме да пренощуваме при приятели в Симферопол, но по-късно се отказахме от тази идея. Първо, градският транспорт също не се движи по това време и таксиметровите шофьори биха ни таксували прекомерни цени и като цяло не ми е лесно да карам тук през нощта с тях. в-Второ, в неделя влаковете са претъпкани.
В резултат на това се разбрахме моята приятелка да дойде за нас с кола и ние ще й платим за бензин. Заради интереса научихме колко частни търговци предлагат да донесат в Севастопол (те нападат посетители на летището) - почти 180 Ls. За бензин платихме около 30 Ls.
Камила се събуди за кратко на летището, а в колата отново заспа и вече до сутринта.
Първото впечатление от пътуването - изненадващо много добри пътища по магистралите, и състояние, и освещаване. Дори в Латвия пътищата не са такива.
Около един часа през нощта пристигнахме при баба ми и скоро си легнахме.
Баба ми живее в едностаен апартамент, но лично аз винаги съм го възприемала като гума. В съветско време се случваше до 15 души да отсядат в къщата й (баща ми и неговите състуденти), а ние често идвахме като част от 5-6 души. Така че вече ни е лесно тримата да си намерим място.
Няма как да не кажа няколко думи за моята баба. Скоро тя ще навърши 87 години. В същото време всеки мой връстник ще завиди на нейната неизчерпаема енергия. Тя ходи на море всеки ден, започва плувния сезон рано и завършва късно, докато е началник на входа си, често организира суботници близо до къщата, всички я познават и на плажа, по пътя към морето тя постоянно спира, за да поздрави някого, да поговори.
На следващата сутрин Камила се събуди в 5:30 и след като установи, че е на непознато място, целият сън веднага премина. В резултат някъде към 7.30 вече бяхме на морето. До плажа се стига за около 10 мин. Времето е хубаво, топло, но не горещо. Температурата на водата е 19 градуса. През първия ден не плуваха, решиха да се аклиматизират малко и да не бързат. А баба ми вече плува с все сила.
Вече намерихме какво да правим на плажа. Присамото море малки камъчета. Аз самият обичах да си играя с тях като дете. Всяко камъче е с различен цвят, форма, размер, с красиви шарки, а има и черупки, както и стъкло, които след като са престояли дълго време във водата, са престанали да бъдат остри и също приличат на цветни камъчета.
И доста големи раци се припичат на слънце на камъните близо до брега и просто поискат фотосесия. Като деца обичахме да ги хващаме, но по-късно ги пускахме. случвало се е и да отидат в тенджера.
Като дете понякога хващах миди за пилаф, но сега това вече не е от значение за мен.
Не мога да опиша колко се радвам, че съм тук, колко е хубаво да съм отново на тези места, тук познавам всяка пътека, всяко камъче. Дори въздухът тук ми се струва някак особен, скъп.
Тук от време на време се срещаме с познати, помнят ме като много малко момиченце. А сега и аз имам малко момиченце.
Приятелят, който ни посрещна от летището, също е мой приятел от детството. За първи път се срещнахме, когато и двамата бяхме на около годинка и оттогава сме приятели. Живяла е в съседния вход, сега наема апартамент с мъжа и сина си на друго място, а майка й все още живее тук, при която често идва. Синът на мой приятел скоро ще стане на 3. Все още нямаше търпение Камил да дойде при него. Преди нашето заминаване те вече общуваха по скайп и сега най-накрая се срещнаха.
Имахме такава седмица. Пожелавам на всички щастие!