Блог Тийнейджъри -територията на значенията – и провинциален жител
Тийнейджърска "територия на значенията" и провинциален жител.
Мирянинът от пустошта не иска да се занимава с политика. Той се опитва да избяга от него и да не навлиза в същността на протичащите вътрешни или външни сюжети. Твърде много ежедневни проблеми и желанието да изхранват себе си и семействата си, обикновеното желание да оцелеят в трудните условия на живот карат жителите на провинцията да отхвърлят това, което идва в страната.
И се очертават признаци на война. Те са във всичко. Не само в нагло измислените от Запада санкции, за да удуши България, но и в атмосферата на зловеща информация, която се вихри като вихрушка над целия свят, карайки всички хора на планетата да мислят за страната ни като за най-ужасното чудовище, което се е разпростряло върху една осма от Земята.
Провинциален жител бяга с всички сили от тази страшна реалност, а реалността гледа в къщата му, изкачва се във всички пукнатини. И тези пропуски са телевизор, компютър с интернет, където на политическите предавания се дава такъв обхват и такава сила, която изкривява съзнанието, че веднага превръща морално здравия човек в безсмислен зеленчук, с който след това можете да направите всяко „ястие“.
И всъщност как един провинциален лаик може да разбере подобни трикове на „толерантна“ информация, когато безмилостно огорченият, злонамерен Запад, който се втурна в психическа атака срещу Руската федерация, по същество враг или дори враг, се нарича от нашите управляващи и политолози „партньор“? Лаикът беше напълно ясен и очевидно беше друг термин - враг, злодей, бандит. Но му се казва упорито: „партньор“. Как да повярвам на това? Партньори ли сме на бандитския Запад в подлости, грабежи, насилие?
Разбира се, ако имаме предвид класовата принадлежност на нашия собственически елит към класата на престъпницитебуржоазия, тогава често използваната от властите дума „партньор“ ще изглежда напълно органична. Вярно е, че един, по-силен партньор, брутално се опитва да изнасили друг партньор, по-слаб. Но това е в реда на нещата: лидерите и теоретиците на научния комунизъм отдавна и точно ни казаха за противоречието в лагера на представителите на капитала.
Но какво да кажем за провинциалния жител, който, освен вериги, няма нищо, както знаете. Но тези вериги не са на ръцете, а на мозъка и не позволяват на лаика да мисли трезво, балансирано.
Например, веригите, притискащи здраво съзнанието на лаика, почти го убиват, не му позволяват да се роди в него трезва мисъл и да го питат така, както тийнейджърите питаха министър Лавров. И питаха смело, смело, но точно – с болка в душата си за изоставения от властите български свят, особено в Донбас, където хората са обидени на българските власти, които безкористно помагат на Сирия, а депортират българските опълченци за брутални изтезания в занданите на СБУ.
Тийнейджърите се оказаха големи патриоти на страната, отколкото провинциалните граждани, които по същество са патриоти на едно неразбираемо правителство, но не и на Отечеството.
Волю-неволю властта въоръжава собствените си либерали с протестни думи. И тази дума по своята същност е справедлива, убийствена. Киевски ковтуни и московски ситини, русофоби и антисъветски настроени жени с най-рядка злоба, умело оседлаха протестни мисли, близки до зрелите мисли на тийнейджъри, на среща с министър Лавров.
Тийнейджърската "територия на значенията" обаче дава шанс да се възроди истината, да се промият мозъците на провинциалния жител и, обединени със здрави патриотични чувства, да се подготви обществото за защита от външни и вътрешни врагове и да се извърши необходимата, благотворна мобилизация на обществото.