Блокадна книга, Алес Адамович, Даниил Гранин - „- Но ние, ние, които не оцеляхме това, или
Ужасна книга, ужасна истина.
Четох и си мислех: Мога ли? Бихте ли могли да преживеете всичко, което могат да преживеят ленинградчани? Можеш ли да останеш човек в нечовешки условия?
Блокадата продължи страшните и дълги 900 дни! Не всички успяха да оцелеят и да доживеят до пробива на Блокадата, до Победата!
зимен дневник на малката Таня Савичева: „Баба почина на 25 януари…“, „Чичо Альоша на 10 май…“, „Мама на 13 май в 7.30 сутринта…“, „Всички умряха. Имаше само Таня "
Как успяха те, ленинградчани, да преживеят блокадата, как да останат хора?
Как, въпреки факта, че са били поставени в нечовешки условия, те не са предали Ленинград? И в същото време те също си помислиха, как е Москва? Дали ще се откаже или ще устои? Все пак това беше важно за тях! Ако Москва оцелее, Ленинград ще бъде защитен и освободен!
1941 г. X. 22. Сто двадесет и трети ден. Нощ, или по-скоро утро, скоро зазоряване... Ние, ленинградчани, сега, забравили скръбта си, с всичките си мисли сме обърнати към Москва, към сърцето на нашата съветска родина.
Хората, които самите бяха на ръба на смъртта, мислеха за Москва, за московчани. Колкото и да се стараеха Хитлер и нацистите, ленинградчани си останаха Човеци!
Какво се прави в Москва? Сърцето ми кърви за изпитанията, които сполетяха московчани... Предстои решителна битка, в която московчани са преки участници. Ужас обзема тази мисъл... Наистина ли това е най-жестокото изпитание, което застрашава родината.
Полугладна и след това гладна жена спаси децата си. Тя спасяваше не веднъж, не два пъти, а стотици пъти, проявявайки изобретателност, находчивост, отчаяна смелост.
Как са оцелели хората в обсадения Ленинград, не мога да разбера! Без храна, без вода! Как майките на Ленинград не полудяха, защото нес какво да хранят децата, но те дадоха всичко от себе си, бореха се не само за себе си, но и за доброто на децата си. Как са оцелели, когато децата плачат и се подуват от глад, когато децата умират от глад (най-страшното)?
Моята Ниночка плачеше през цялото време, дълго, продължително време и изобщо не можеше да заспи. Този плач, като стон, ме побърка. Тогава аз, за да може да заспи, я оставих да си изсмуче кръвта. Нямаше мляко в гърдите от дълго време и изобщо нямаше гърди, всичко беше отишло някъде. Затова пробих ръката си над лакътя с игла и приложих дъщеря си на това място. Тя бавно засмука и заспа.
Толик ми предложи повече от веднъж: „Мамо - каза той, - нека отново направим отпадъци и да умрем. Отначало ще ни заболи главата, а после ще заспим. Да чуеш това от дете е непоносимо.
Как е жена, майка оцеля? На нея не само паметник да вдигне, да коленичи пред бедната майка, а целият свят е длъжен да поиска прошка за мъките и страданията, сполетели нейната жена.
А бедните деца на Ленинград как са живели, как са оцелели?
Глад и деца; блокада и деца - най-голямото престъпление на нацистите срещу Ленинград, ленинградчани. Измъчвайки с глад, убивайки деца, те измъчваха ленинградчани със съжаление към децата, чакайки или защитниците на Ленинград да умрат, или да го предадат - да предадат целия северен фланг на източния фронт.
В крайна сметка можете да полудеете от глад, а в обсадения Ленинград през зимата на 1941/42 г. Дори получаването на вода вече беше страхотен подвиг. Четох и видях как човек ходи, от глад, студ и дистрофия, вече не е ясно кой ходи или стар, залитайки към Нева с чайник, ходейки с трудност, движейки краката си, но вървейки, защото водата е необходима не само за него / нея, но и за семейството, което чака вода у дома, в студена къща, защотопарно няма, защото тенджерата се топли само когато се стопли водата или суши хляба, но не често, не цял ден.
Ако мина крачка, ще си почина. Не можах да донеса тенджера с вода. Ето колко слаба беше!
Как са оцелели децата? Децата на обсадения Ленинград - колко много в тези думи, много болка, страх, много сълзи, много различни чувства, които е просто невъзможно да се предадат с думи.
— Знаете ли, мога само да кажа, че ядохме на много малки парчета. Никога не хапахме хляб, а отщипвахме, отщипвахме парчета хляб и ги вземахме в устата си И в трапезарията (имахме голяма стая, където ние, всички деца, ядохме), в трапезарията имахме възможност да се редуваме да облизваме тиганите след втората, добре, след каша ...
А сега нечовеци ни говорят за капитулацията на Ленинград! Те, тези ***, разбират ли какво говорят? разбират ли те
Този документ е публикуван в материалите на Нюрнбергския процес (3-то издание, М., 1955 г., том 1, стр. 783).
Предайте Ленинград, продайте Родината, унищожете страната - колко лесно е за някои да го кажат, помислете за това и не ги е срам.
Устойчивостта на Ленинград и хората на Ленинград не могат да бъдат изразени с думи, човек може само да се гордее, че живее в страна, в която са живели толкова упорити хора.
Днес новите поколения вероятно просто трябва да научат възможно най-пълно, да знаят по-подробно, да усетят какво е било преди тях. Те трябва да знаят какво е платило за всичко, те трябва да знаят не само за тези, които са се борили, но и за тези, които са успели да оцелеят, за тези хора, които не са имали оръжие, които са могли да кажат нещо на света само с издръжливостта си. Трябва да знаете що за война е, какво добро е - мир ...
Колко страшно, колко болезнено, но трябва да знаем за обсадения Ленинград, за подвига на ленинградчани.
Трябва да помним как оцеляха ленинградката, жената-майка, жената-съпруга:
Ленинградска жена... Тя живя малко повече, отколкото можеше да живее, дори ако след това смъртта, изсъхнала, изхвърли. Тя беше „забавена” – за ден, за два, за месец – от мисъл, страх, грижа за дете, за съпруг...
Трябва да помним как е оцелял градът, трябва да знаем за герои, истински герои, които са защитили града си, правото си на живот, на свобода.
Нямаме право да забравяме.
Четейки Блокадната книга, често се улавях, че си мисля, че не мога да осъждам хората, които крадат хляб, които грабват хляб на опашката и веднага го изяждат. Не мога да виня майките, които са избрали кое от децата им да оцелее. Не мога да осъдя блокадата, която яде дори домашни любимци. НЕ МОГА. Защото не издържах всичко, което те трябваше. Не мога, защото нямам право.
Какво е за една майка да гледа как децата й умират от глад? Какво трябваше да направи тя, горката майка? Дори ме е страх да си представя. И хората живееха така.
И дори не мога да си представя, че ленинградците, премръзнали до кости, гладни до последния етап, са съчинявали стихове, слушали са ги, особено Олга Берголц:
облечен в кръв и лед,
четиридесет и втората непобедена година.
О, година на горчивина и постоянство!
Само до смърт,
стояхме до смърт навсякъде.
Година на Ленинград,
зимната му година,
Година на Сталинград
бойни изкуства.
В онези дни ежедневието се отдръпна.
И смело
Битието дойде на себе си.
В края на краищата е необходимо да има някакъв специален дух, за да се намери утеха в поезията в най-ужасните времена, така че поезията, като хората, да се изправи срещу врага, така че поезията да се бори. Така че стиховете са толкова вдъхновяващи и вдъхновяващи.
Това трябва да се помни.
Ние трябва дазапомнете това, за да знаете какво е война, какви прикрития има и през целия си живот да предотвратите повторението на това.
Трябва да помним подвига на всички, които се бориха срещу фашизма, да ги почитаме, да ги почитаме. В края на краищата, само благодарение на тяхната смелост, безкористната им борба срещу нацистка Германия, ние сега живеем, сега сме свободни.