Житие на мъчениците Леонтий, Ипатий и Теодул
По време на управлението на Веспасиан (от 70 до 79 г.) в Рим живее сенаторът Адриан. Той чу за християните, че, като се отвращават от идолските жертви, те хулят боговете, почитани от римляните и гърците, тъй като признават само Единия истински Бог, Христос. Адриан отиде при царя и го помоли да му даде властта да принуждава християните към идолопоклонство с правото да измъчват и убиват онези, които не искат да се покланят на боговете. Кралят назначи Адриан за хегемон във финикийската страна с властта да преследва всички вярващи в Христос.
Когато Адриан вече наближавал Финикия, той разбрал, че военачалникът Леонтий се намира в град Триполи, изповядвайки Христос и отбягвайки почитането на идолите. Адриан незабавно изпрати там трибуна Ипатий с войници, като им нареди да хванат Леонтий и да го държат под стража до пристигането му.
Командирът Леонтий беше от Гърция. Висок, силен и смел, той се отличавал със смелост в битките, в които спечелил много победи. Освен това, надарен с разум, притежаващ развит житейски опит и книжно учение, Леонтий беше човек на съвета и управлението и се украси с християнски дела.
Когато войниците наближили Триполи, трибунът Ипатий внезапно се разболял от треска, три дни не ял нищо и болестта се усилвала от час на час. През нощта на третия ден Ангелът Господен се яви във видение на четвъртата платформа под формата на красив млад мъж, облечен в снежнобели дрехи, и каза: „Ако искате да бъдете здрави, тогава заедно с войниците извикайте три пъти към небето: „Боже Леонтий, помогни ми!“ Ако направите това, веднага ще се излекувате. Изпепелен от вътрешна топлина, трибунът, като стана, отговори: „Изпратен съм с войниците да взема Леонтий и да го държа под стража до идването на хегемон Адриан, а вие ми заповядвате да призова Бог Леонтий за помощ.“ В това време Ангелът се скри от очите му. Ужасена, трибуната събуди спящитеприятели близо до него и им каза всичко.
Един от приятелите на трибуна, на име Теодул, бил особено изненадан от видението и разпитал подробно за него. Воините, като изслушаха трибуната, всички възкликнаха, гледайки към небето, заедно със страдащия: „Боже Леонтий, помогни!“ И веднага трибунът стана здрав и започна да яде, да пие и да се весели с приятелите си.
Чудото, показано над трибуната, изпълни Теодул с още по-голяма изненада и, мислейки за случилото се, той не искаше да вкуси нищо, а след това предложи на всички: „Ето Адриан скоро ще ни изпревари, но ние дори не мислим да търсим съпруг, когото ни беше заповядано да вземем; ако искаш, аз и трибунът ще отидем преди теб в града и ще потърсим този, за когото сме изпратени. След като убедили трибуна да тръгне с него, Теодул и Ипатий потеглили към града.
Щом се изкачиха на върха на Ливанската планина, където се намираше Триполи, самият Леонтий излезе да ги посрещне и ги поздрави, след което попита кого търсят. След като научил, че го търсят, Леонтий, без да се отваря, ги поканил да го посетят, нагостил ги обилно и след това признал: „Аз съм онзи войник на Исус Христос, когото Адриан изпрати да вземеш“. Тогава трибунът и Теодул паднаха в нозете на Леонтий, като казаха: “Слуго на Всевишния Бог! прости ни греха ни и побързай да се молиш на своя Бог да ни избави от нечестието на идола и от лютия звяр Адриан, защото искаме да бъдем християни. След това му разказаха как ангелът се явил на болните и как болестта напуснала трибуната след призоваването на Бог Леонтий.
Виждайки проявлението на Христовата сила, свети Леонтий се изпълни с радост, падна кръстосано на земята и със сълзи започна да се моли на Бога за идващите при него.
След топлата молитва на св. Леонтий светъл облак засенчи трибуна Ипатий и неговия приятел Теодул и ги кръсти, като поръси дъжд, а св. Леонтий призова в това времекръщава името на Пресвета Троица, Отца и Сина и Светия Дух.
След чудодейно кръщение той въздаде хвала на Бога, след което облече новокръстените в бели дрехи и заповяда да носят пред тях запалени свещи.
По това време останалите войници дойдоха в града. Когато след разпит намерили Ипатий и Теодул, те били изключително учудени, като видели бели дрехи по тях и запалени свещи. Когато научили, че са приели християнството и се кръстили, войниците се възмутили и в самия град възникнали раздори и объркване: едни защитавали Леонтий с останалите християни, а други искали да ги убият.
След два дни Адриан се приближи до града и гражданите, които излязоха да го посрещнат, му разказаха всичко за Леонтий и другите християни, водени от него. Адриан незабавно изпрати войници да хванат Леонтий, трибуна на Ипатий и Теодул, като им нареди да бъдат затворени и държани в ареста до съда.
Докато бил в затвора, свети Леонтий непрестанно наставлявал своите сподвижници в Христовата вяра и ги утвърждавал за предстоящата мъченическа смърт. На сутринта игемонът седнал на съдийския престол, когато светите затворници били доведени при него от тъмницата за разпит. Първо той повикал Леонтий и светецът смело изповядал пред него вярата си в Христос. Игемонът, раздразнен от безстрашната реч на светеца, заповядал да го бият. Той, понасяйки побоищата, вдигна очи към небето, откъдето очакваше помощ за себе си, и в същото време каза на хегемона: „Безумни мъчителю! Ти, като мислиш да ми причиниш страдание, повече от това, сам се измъчваш, гризейки сърцето си.
След дълги побоища хегемонът заповядал да върнат свети Леонтий обратно в тъмница. След това той се обърна към Ипатий и Теодул: „Поради каква причина отхвърлихте бащините обичаи, вдъхновени от вас от детството, и оставихте военна награда, натъжавайки царя?“ „Нашето военно достойнство е на небето – възразяват св. Ипатий и Теодул, – изатова правете с нас каквото искате; като ревнител на лошите богове, ти вдигаш оръжие срещу нас невинни; но скоро и твоят живот ще загине, защото времето на дните ти се съкрати.
В ярост Адриан заповяда трибунът да бъде окачен на дърво, излагайки го и да рендосва тялото му с железни нокти. Теодула заповяда да го проснат на земята и да го бият безмилостно. Светиите смело понасяха всички тези мъчения; помнейки увещанието на св. Леонтий, те произнасяха само молитвата: Спаси ме, Господи, като беден монах (Пс. 11:1).
Като видял, че светиите остават твърди и непоклатими в Христовата вяра, мъчителят ги осъдил на смърт чрез обезглавяване с меч. Увлечени от смъртта, светите Ипатий и Теодул пеят: „Господ е прибежище и сила наша! В Твоите ръце предаваме душите си.” Те с радост протегнаха вратовете си под меча за Христа и след като бяха обезглавени, отидоха при Господа, за да получат от десницата Му приготвения за тях венец.
След това свети Леонтий отново бил отведен в двора на хегемона, за да принесе жертва на боговете. Светецът бил увещаван, отдавани му почести, после го заплашвали, но той твърдо отстоявал вярата и сам убедил хегемона да стане приятел на Христос и изобличил езическите богове, създадени от човека.
В безсилие Адриан заповяда на мъченика, проснат на земята, да победи четирима слуги и в същото време да провъзгласи на специален глашатай: „Тези, които унижават нашите богове и не се подчиняват на заповедите на царете, ще умрат от подобна смърт“. Те били на светия мъченик, докато биячите се изтощили, но светецът останал непоклатим. Тогава хегемонът заповядал да окачат светеца на дърво и да нарежат цялото му тяло с остри железни сечива.
Дълго измъчвали светия мъченик; в тежки страдания, той вдигна очи към небето и се обърна към Бога: "Боже мой, Ти си моята надежда, спаси ме!" Тогава мъчителят каза на палачите: „Свалете го от дървото; Знам какво той повдигаочи към небето, за да молим нашите богове да му дадат облекчение. Като чул това, свети Леонтий възкликнал гневно: „Да погинеш с твоите богове, подли мъчителю! Моля се на моя Бог за помощ, за да издържа мъченията.”
Адриан заповяда да го обеся отново, но този път с главата надолу, завързвайки тежък камък на врата му. Дълго време свети Леонтий бил в това положение, молейки се на глас на Спасителя да го укрепи. Когато се свечери и слънцето започна да клони към запад, хегемонът заповяда да хвърлят мъченика в тъмница до сутринта. През нощта Ангелът Господен се яви на Леонтий и каза: „Дерзай! Господ Бог, на когото вие вярно служите, ме изпрати при вас, за да остана с вас. И светецът се радваше и се радваше в Господа, своя Бог.
Слънцето изгряло и Адриан отново, седнал на съдийския престол, поискал пред себе си свети Леонтий. „Как е Леонти, какво мислиш? - попита той. - Стигнах - отговори светецът - до един извод: да не обръщам внимание на вашите празни речи; и отново ви повтарям, че никога няма да оставя моя Бог, Създателят на небето, земята, морето и всичко, което ги изпълва. Най-накрая убеден, че е невъзможно да победи непобедимия воин на Христос, хегемонът му издал смъртна присъда.
Те простряха мъченика, завързаха го за четири забити в земята колове, след което четирима силни войници го биеха дълго и жестоко, докато в мъки той предаде святата си душа в ръцете на Бога. Тялото на светеца, изхвърлено извън града, било взето от вярващите и предадено на честно погребение близо до Триполския пристан.
Това страдание на свети мъченик Леонтий е описано от Христовия служител „Кир Нотариус“, който видял мъчението със собствените си очи. Той записал всичко на тенекиени плочи, които поставил с мощите на мъченика в гроба му, така че всеки, който четеше или слушаше, вдигаше ръце към небето и въздаваше слава на Бога, който укрепи роба за такъв подвиг.Неговата.