Бракът на пророка

Майсара, след завръщането си у дома, говори по най-подробен начин за външната и вътрешна красота на нашия Господ Пророк (саллаллаху алейхи уа саллям), за Неговите изключителни, безпрецедентни състояния, за чудотворните явления, които тя наблюдава по време на пътуването. Затова нашата Майка Хадиджа имаше желание да се омъжи за Господа на световете (саллаллаху алейхи уа саллям).

Приятелка на г-жа Khadija Nafisa binti Umeya разказва за по-нататъшното развитие на събитията:

„Хадиджа бинти Хувайлид беше способна, умела, енергична, предприемчива, смела и благородна жена със силен характер. Мъжете от нейното племе копнеели да се оженят за нея. Хадиджа обаче беше възхитена от личността и характера на нашия Господ – Гордостта на Вселената (саллаллаху алейхи уа саллям). Когато Пратеникът на Аллах (саллаллаху алейхи уа саллям) се върна от Шам, Хадиджа ме изпрати при Него, за да разбера дали иска да се ожени за нея. Попитах го:

- О, Мохамед! Защо не се ожениш?

– Как да се оженя, ако нямам материални възможности? Той отговори.

Тогава му зададох този въпрос:

– А ако имахте такава възможност, бихте ли се оженили за благородна, богата и красива жена?

- Коя е тази жена? - попита той.

„Хадиджа“, отвърнах аз.

- Мислите ли, че е възможно? - Той ме попита.

— Остави го на мен — отвърнах.

И тогава Той каза:

— В такъв случай ще направя каквото кажеш!

Веднага отидох при Хадиджа, за да я информирам за ситуацията. (Ибн Сад, 1, 131).

Мадам Хадиджа, след като получи радостни новини от Нафиса, предложи на Благородния пратеник (саллаллаху алейхи уа саллям)омъжи се за нея. Господарят на световете (саллаллаху алейхи уа саллям) информира своя чичо Абу Талиб за това. Абу Талиб, отивайки при чичото на Хадиджа Амр ибн Асад, действа като сватовник. Абу Талиб и братовчедът на Хадиджа Уарака ибн Науфал прочетоха заедно брачна проповед. Тогава чичото на Хадиджа Амр се изправи и каза тези думи:

„О, племе на Курайш! Станете свидетели как извърших бракосъчетанието между Хадиджа бинти Хувайлид и Мохамед ибн Абдуллах.”[1]

Пратеникът на Аллах (саллаллаху алейхи уа саллям) подари на г-жа Хадиджа като брачен подарък - махр - двадесет млади камили.[2]

Светлината на Битието (саллаллаху алейхи уа саллям) беше на 25 години, когато се ожени. Благородната и благородна Хадиджа, която имаше много късмет, беше с 15 години по-възрастна от Него и по това време беше вдовица с деца. Хадиджа се превърна в нов източник на сила за нашия Пророк (саллаллаху алейхи уа саллям). Хадиджа в предислямския период е наричана "Афифа" и "Тахира" (целомъдрена, чиста) заради високия си морал, а по-късно е наречена "Хадиджату'л-Кубра".[3]

„Най-благословената жена в следващия вечен живот (акхира) е Мариам бинти Имран, а най-благословената жена в този живот (дуня) е Хадиджа бинти Хувайлид.“ (Бухари, "Manakibu'l-Ansar", 20; мюсюлмански "Fada'ilu's-Sahaba", 69).

Този брак на Пратеника на Аллах (саллаллаху алейхи уа саллям) показва, че Той не е изпитвал страст и влечение към никого, нещо повече, Той дори не е придавал значение на естествените нужди на тялото. Ако не беше така, тогава Той щеше да се ожени за младо момиче, а не за възрастна жена, обременена с деца. Въпреки това, Пратеникът на Аллах (саллаллаху алейхи уа саллям) в бъдещата си съпруга не търсеше такива нетрайни качества като младостта икрасота, но такива благородни качества като добродетел, чест, достойнство, целомъдрие и висок морал.

[1] Диарбекри, 1, 264; Якуби, II, 20.

[2] Ибн Хишам, 1, 206; Ибн Асир "Усду'л-Габа", 1, 23.