Брониран влак "Дружба"
Точно преди месец влакът "Дружба" от 4 вагона тръгна от източната част на България - град Южно-Сахалинск, а тази седмица ще стигне до Санкт Петербург. В този влак пътуват наши новооткрити сънародници от чеченска националност. Отиват с благородна цел - да се примирят. Изнасят се концерти в градовете, подписват се договори за сътрудничество. С това живеят. И времето извън прозорците на колите също не стои неподвижно. Когато влакът беше във Владивосток, дъщерята на донския казашки атаман беше изнасилена от чеченците и полицията се втурна да ги покрие. Казаците се канеха да депортират чеченците, но властите се опомниха: те потъпкаха огъня. Влакът влезе в Иркутск - в района на Астрахан калмиците започнаха да палят чеченски къщи. Това приятелство на народите така проникна в степите, че трябваше да изпратят войски. Кореспондентите на KP заловиха Дружба още в Новосибирск. Искахме да разберем: какъв вид композиция е това? Делириум на луд, бюрократична прищявка или единственият изход от отношенията ни с Чечня?
Търся богата Родина
Докато пристигнахме, влакът Дружба беше престоял един ден на страничните коловози на гара Новосибирск. Но очите и ушите на всеки град - таксиметровите шофьори - не знаеха нищо за това. Продавачката на щанда, сервитьорката на кафенето, кондукторът на тролейбуса не знаеха за влака. Но когато започнахме да им разказваме за приятелско посещение от „зоната на антитерористичната операция“. Би било по-добре, ако не го направихме. Защото отговорите бяха едни и същи:
- Какво са забравили тук? - попита ни мрачната бомбила. - Няма да им ходим на гости и те нямат нищо общо с нас. Пораждат само тероризъм.
Съдейки по украсата на колата ни возеше изключително толерантен човек. В колата му имаше: лята икона със Свети Николай, будистка медна жаба, която привлича пари, лента от брезова кора с руническо заклинание и от огледалото за обратно вижданевисеше метлица с йероглифи. Нямаше само приятелство между народите.
„Не харесвам чеченци“, сопна се шофьорът. - За какво? Не четеш ли вестници? И откъде се взеха тези добри?
Фактът, че чеченците са на път и скоро всички ще започнат да бъдат приятели, разбрахме от служители на ФСБ, дебнещи в храстите близо до концертната зала Globus. Тъмнокоси момчета, всички с едни и същи чеченски прически, паркираха своята „десетка“ точно на спирката. По-удобно им беше, защото от спирката до входа на Глобуса бяха 10 метра, а от нормален паркинг - цели 50. И автобусът ще обикаля - не трамваят.
Въпреки това, както ни казаха новосибирските оперативни служители, местната чеченска диаспора е тиха и малка. В Новосибирск няма петрол, което означава, че няма и големи пари.
Фоайето бързо се напълни с хора. 80 на сто - българки от градските чиновнически структури - им е "препоръчано" да дойдат. Момиче от NBP с бръсната глава, което ще приеме исляма. Тя искрено харесва чеченците заради тяхната „непреклонна съпротива срещу режима на Путин“. Всъщност имаше самата чеченска диаспора. Човек 50. Не може да бъде, защото според самите чеченци техният народ е в изгнание. Горците се срещаха със сънародници навсякъде. Само в Биробиджан нямаше чеченска диаспора. Единственият Нохчи, началникът на местното полицейско управление, излезе на влака. Биробиджан е бедна земя.
Преди концерта пред диаспората говори гост - Айнди Салтымуратов, председател на профсъюза на културните работници на Чечня. Всички го слушаха, затова той се извини, че говори чеченски. Младият чеченец преведе:
- Той казва, че трябва да се върнат у дома възможно най-скоро - да възстановят икономиката.
Мъжът скочи:
- Какво си ти?! Какво трябва да се направи?
Защо се караме? За кого? Всички умни и трудолюбиви се разпръскват, - моят събеседникИслямът се закле на чеченски. - Ще видите, самите бандити ще вземат властта, защото освен тях никой няма да остане тук.
"Кавказки възли"
Фактът, че "културният обмен" на влака "Приятелство" е успешен, стана ясно още в първите минути на концерта. Номерата на ансамбъл "Вайнах" бяха осеяни с местната фолклорна група "Рождество", а новосибирските артисти излязоха на първото си представление като на амбразура. С каменни лица След това някак си се размразиха. Чеченците започнаха да ръкопляскат на българите, а българите на чеченците. Горците бяха живописно посечени с мечове, така че хвърчаха искри. Чеченци плуваха като лебеди, а нашите късаха акордеона на колене. Чеченско момче с гипс на ръката (по време на представление в Хабаровск случайно бяха отрязани два пръста) се опита да пляска, но не успя.
Чеченците, омекнали от приема, се качиха на влака. През нощта "Дружба" трябваше да стигне до Омск. Журналистите от КП бяха настанени в купето на народния артист на България Магомед Ясаев. И нощта се превърна в разплитане на кавказкия възел, който беше затегнат от нашите предци. Надявах се на "нулев" вариант: всеки ще си признае грешките и от "чиста дъска" ще започне нова страница в българо-чеченските отношения. Не се получи. Затегнахме възела още по-здраво.
„Просто ние сме особен народ“, казва Магомед и в полумрака на купето очите му започват да светят. - Ние сме народ-войн и възпитаваме децата като войни. Да тренираме на оръжие!
В отговор вадя любимата си снимка, която нося със себе си. На снимката моята тригодишна дъщеря показва на едногодишния си брат как правилно да прикрепи пълнителя към пушката Saiga. Казвам, че българите са воювали през цялата си история и сме имали най-жестоките противници. Нишките се късат и от двете страни, но разговорът не е приключил:
- Вашите генерали нарочно оставиха оръжие на чеченците. получени затова са звездите. След това дойдоха да вземат оръжия и отново получиха звездите!
Оказва се, че чеченците са били измамени, отгледани са най-интелигентните и хитри хора на Кавказ? В отчаяние изхвърляме и този вързоп. Но намерихме един общ възел и заедно го развързахме. българският "националист" се съгласи с чеченския, че се води истинска война срещу традиционните ни ценности. И тези ценности са еднакви за чеченци и българи: вяра и семейство. Казах му, че от началото на 90-те години в България с пари от западни фондове са открити стотици „Центрове за репродукция и семейно планиране“, където 13-годишно момиче може тайно и безплатно да направи аборт, а чувствителни лекари да изберат контрацептив. И това е в умираща България!
Мохамед беше шокиран:
- Още не можеш да го имаш. И ние раздаваме презервативи в училищата от 7 клас. Срамно е да имаш много деца - това се нарича "произвеждане на бедност". По-лесно е да убиеш нероденото дете, за да не му пречи на кариерата и удоволствията.
Чеченецът дълго време обмисляше чутото и накрая каза:
- Имаме общ враг и ако всички мислеха като теб, нямаше да има нужда да се бием.
„Български чеченци”
В Омск беше планирана стандартна програма: комуникация с официални лица, концерт, екскурзии. Едно нещо липсваше в тази програма - среща с "българските чеченци". Съдейки по неотдавнашното изявление на президента на Чечения Алу Алханов, без връщането на бежанците животът в тази република не може да се подобри. През 1989 г. в Грозни живеят 300 хиляди българи, арменци, евреи, гърци. През 2004 г. не намерих в този град, освен войници, нито един човек с нечеченска националност и неислямска религия. Ръководството на влака на приятелството не планира да се срещне с чуждестранни бежанци, обяснявайки: „Ние имаме „културна мисия“, а бежанците са политика“. И тогава влязохме в тази политикасебе си. Намериха двама българи от Чечня. Анна Кривова, химик-технолог, до 1993 г. - жител на Грозни Обадихме се в общежитието, където сега живее и работи като портиер. Казаха й за влака. Жената мълча толкова дълго, че ни се стори, че връзката е прекъсната. Тогава през сълзи прошепна:
- Значи чеченците ще се примирят. Е горещо. Те нямат нужда да се примиряват, а да искат прошка. И бих им простила. по християнски. И не мога да им гледам танците с ками. Съжалявам, погледнах го навремето.
- Апартаментът го купи от мен знатен човек, мой приятел. Highlander. Той ме заведе в Дагестан. И си мислех, че ще ме убие. Бих искал да го видя, но мисля, че Хасан отдавна го няма. Беше трудно за благороден човек да оцелее там.
Виждаме как Андрей не иска да си спомня всичко това, но ние стоим над душата му и не си тръгваме.
- Не вярвайте момчета, ТОВА! Никой. Те ви използват, защото СЕГА им е изгодно!
- Като никой? Ами приятелят ти?
- Всяко семейство си има черна овца. Отново не са се променили. Пребоядисаха се, заклеха се някому, но вътре си останаха вълци. Разкъсване на слабите и болните.
Сянката на Удугов
„Вашият вестник пише лошо за Чечения“, хвърли ни пробен балон колега. Младите чеченски журналисти кимнаха в знак на съгласие. Възразихме:
- Говорите за бележка за изграждането на аквапарк в Гудермес? Така че това е лудост. Такива строежи с всеобща разруха! Никой не е отрекъл това твърдение.
„Лошо пишеш за Беслан“, уточни колегата. - Какви чеченски бойци има! Чеченци там нямаше. Тук имаме батальони "Изток" и "Запад" - те пречесаха всички гори в Чечня. И никакви бойци, с изключение на българските спецчасти, там не бяха открити. Специалните сили на Хатаб чакаха в засада и убиваха цивилни.
- Мовсар Бараева (водбойци. - Прибл. авт.) Като цяло ги доведоха в театралния център от центъра за задържане на ФСБ. Кулаев (единственият оцелял боец от училището в Беслан. - бел. авт.) е отведен там два дни след щурма. А братята му бяха убити преди две години. И тогава ФСБ хвърли труповете им в училището. Тук пишете, но не разбирате ситуацията!
И тук, разбира се, Хасан Гапураев беше прав. Изглежда нещо не сме разбрали. Не разбираме как може републикански вестник да се управлява от човек, който говори езика на масхадовия министър на пропагандата Мовлади Удугов? Тогава Дружба трябва спешно да се дерайлира, защото какво, по дяволите, е приятелството пред третия чеченски?
Трябва да започнете отнякъде
Измъчвахме се от привидната безсмисленост на цялото начинание. И решихме да говорим с организатора на полета, съветник на министър-председателя на Чечня Евгений Собецки. Те попитаха: ще има ли връщане от такова „приятелство“?
- Вече има. Как да представим чеченците? (В този момент покрай нас мина колоритен кавказец, облечен като дребен крадец на портмоне: обувки с остри обувки, яке на състезател от Формула 1 и рапърска шапка, надигната до ноздрите.) Но видяхте ли го на сцената? Има ли разлика? Разбиване на стереотип?
Признахме си: да. Не че се руши. колебание.
- В Чечения съм от 1999 г. Знам и лошото, и хубавото за тях. Но откъде трябва да започнете? А? Няма друг вариант освен приятелството.
И Собецки ни разказа невероятна история. Как чеченец на около четиридесет години пътува с тях от Сахалин до Хабаровск. Той много помоли да помогне да намери своя приятел от армията Коля. Той служи с него в Далечния изток и дълги години си кореспондира.
- И през 2000 г. някой написа донос на този чеченец, казват, съучастник на бандити. Чеченците обичат да се справят помежду си с ръцете на федералите. Изпратен до филтърната станция и тамбългарски ОМОН мушна този чеченец с пистолет в слепоочието и каза:
Чувате ли нашите кучета да вият? Сега ще им сготвим месо.
KP КАЛКУЛАТОР
Кой ще плати за банкета?
Колкото и да е странно, тази информация се оказа секретна. Длъжностните лица се поколебаха, като казаха, че оценката за влака все още не е изготвена. Въпреки че дори и на ръка сумите излизат главозамайващи: влак от четири вагона минава два пъти през България от край до край. Най-добрите хотели в градовете, наемане на концертни зали, 2-3 банкета на ден, каране с мигащи светлини.
Имаше слухове, че чеченски бизнесмени са спонсорирали влака Дружба за свои собствени бизнес цели. Но пред очите ни беше подписан само един документ - „протоколът за намерения“. Според него в обозримо бъдеще, когато в Чечня бъде възстановен циментов завод (може би след година, а може би след пет), чеченците ще снабдяват жителите на Омск с цимент, а в замяна ще получават дървен материал.
При преминаване през Москва ръководството на влака съобщи, че са сключени договори за почти 4 милиарда рубли. Не ни мързеше да се обърнем към неофициални източници. И например в Хабаровския край ни казаха, че срещата на приятелството е спонсорирана. от нашите джобове.
- Парите дойдоха от федералния център. Точно на време. Сумата е внушителна - приемът беше на ниво! Дадоха ни инструкция - да организираме разговори за чеченците за нищо и да ги водим с чест. Е, нямаме икономически допирни точки!
- Е, сега поне има приятелство?
- Има приятелство, само да нямаше повече война.