Буквено-цифрово обозначение на акорд

Буквено-цифровото обозначение на акордае метод за опростено записване на акорди в музикален съпровод, широко използван в популярната музика и джаза.

Съдържание

В съответствие със системата за буквено-цифрови обозначения, акордите се обозначават с латински букви, цифри, математически знаци и други символи. Понякога вместо знаците плюс и минус се използват акцидентални знаци: диез и бемол [1] .

В музикални произведения може да има подобни по звучене акорди с различни буквено-цифрови обозначения [2] . Освен това нотацията не показва как звуците на акордите са разположени един спрямо друг и кои звуци на акордите трябва да бъдат удвоени. Така тези обозначения обясняват движението на хармонията.

Съставът на буквено-цифровото обозначение на акорда

Обозначаването на акорда се състои от няколко части: латинската буква, обозначаваща тониката на акорда, префиксът, определящ режима на акорда, както ицифритеидругите символи, указващи интервалната структура на акорда. Освен това има няколко алтернативни обозначения, които заместват или допълват основните [1] .

Основен тон

Акордите се обозначават с главни латински букви в съответствие с основния тон. Малките букви, използвани за обозначаване на тонове, обикновено не се използват за акорди [3] .

Таблица на латинската нотация за ноти
предиповторномилиЕсоллаb плосъкси
° СддЕЖАбз

В някои страни (включително САЩ, Канада и Ирландия) латинската букваBобозначава нотата "si" (наполутон по-нисък от "c"), докато нота с една стъпка по-ниска от "c" се обозначава сB♭. В други страни (България, Германия, Полша и др.) ноти с половин тон и тон по-ниски от „до” се означават съответно сHиB[4] .

Акордова гама

Минорните акорди съдържат префиксаmслед корена. За мажорни акорди префиксът не е посочен.

Най-широк интервал на акорда

До латинското обозначение на тониката и лада на акорда в цифров вид е посочен най-големият от интервалите в акорда. Септакорд се обозначава с числото "седем", неакорд с числото "девет" и т.н. За триадите числото "пет" обикновено се пропуска.

Примери:Am 7— малък минорен септакорд от ла;C 7— доминантен септакорд от до.

Допълнителни действия върху звуците

Ако акордът включва променени звуци, обозначението на акорда съдържа число, съответстващо на интервала между този звук и тониката, предшествано от минус или плюс. Минус означава, че съответният звук трябва да бъде намален с полутон, а плюс означава подобно увеличение на звука. Минус или плюс могат да бъдат заменени съответно с бемол (или външно подобна латинска букваb) или диез (или повърхностно подобна октоторп).

Акордът може да съдържа допълнителни звуци. В този случай обозначението на акорда съдържа номера на интервала на добавения звук, предшестван от наклонена черта. За триадите вместо наклонена черта се използва обозначениетоadd.

Примери:Am-5,Am♭5— намален акорд от Ла;Am9/6- минорен неакорд от Ла с добавена шеста стъпка;Cadd9е до мажорен акорд с добавена девета.

Ако след наклонената черта не е число, а латинска буква, даденотоакордът е взет не с тоничната басова нота, а с басовата нота, посочена след такта [5] .

Други обозначения

Има няколко допълнителни съкращения, използвани за обозначаване на акорди:

Исторически факти