Булката на дъжда
Наградете фенфикцията „Rain Bride“.
- Изтегляне в txt
- Изтегляне в ePub
- Изтегляне в pdf
- Изтегляне в fb2
Неочаквано почукване на вратата отклони младата жена от приготвянето на закуската и свалила набързо престилката, дългокосата красавица побърза да отвори възможно най-бързо, като се досети кой може да е. Пристъпвайки на прага, тя посегна към вратата с усмивка на лицето и в очите й се появи щастлива двойка, или по-скоро единият грееше от щастие, а вторият, както обикновено, се намръщи.
„Добре дошъл у дома“, каза нежно жената, усмихвайки се в ъгълчетата на устните си, и нежно прегърна двамата момчета едновременно, показвайки колко много й липсва.
Здравей, Гокудера-сан. Благодаря ви за гостоприемството, приемете моята благодарност - и с тези думи високият кафяв мъж целуна ръката на жената, вбесявайки спътника си.
- Хей, ти! Приветствието беше достатъчно! Мамо, какво му позволяваш да прави? Не сме в деветнадесети век! - вбеси се по-ниският, с пепелява коса.
- Добре, добре, Хаято, не се заяждай толкова, много ми е приятно. Радвам се, че имате толкова учтив и учтив избраник - пускайки двойката в къщата, жената отговори на сина си.
Тези думи и лицето на майката в този момент убедиха Хаято и той най-накрая се успокои. С думите "у дома сме" момчетата прекрачиха прага, потапяйки се в класически италиански дом. Атентаторът веднага се втурнал към стаята си, като оставил младоженеца в хола и дори не показал стаята. Ямамото просто се засмя: той не очакваше нищо друго от любовник.
Днес те пристигнаха в Италия и мечтата на Такеши е на път да се сбъдне, така че човекът грееше от щастие, по-ярко от всяка електрическа крушка. Въпреки това Гокудера се съгласи на сватбата и след като премина през всички писъци, викове и счупени чинии, Рейндонесе своя Hurricane в родината си точно за това. В крайна сметка само тук са разрешени такива бракове. В продължение на осем години момчетата живяха заедно и едва сега решиха да преминат към по-важен етап от живота. Приятна миризма от кухнята отвлече бившия бейзболист от мислите му и стомахът му изръмжа, а краката му се носеха в правилната посока.
- Такеши-сан, гладен ли си? Не се срамувай, седни на масата, почти свърших, сега ще се обадя на Хаято - каза жената, тръгвайки към изхода от кухнята, но Ямамото я спря.
- Моля, не се безпокойте. Сега ще го доведа сам - отговори кафявият мъж и отиде при любимата си.
След като почука няколко пъти на вратата и не чу отговор, Ямамото реши да влезе, без да пита. Гокудера стоеше до прозореца, замислено се възхищаваше на красивия пейзаж на морето и може би мислеше за нещо, защото дори не чу стъпките, които се приближаваха отзад. Там, на брега на морето, няколко влюбени се забавляваха весело, от време на време бягаха един от друг и вероятно се смееха силно. И когато човекът най-накрая хвана момичето, веднага я сграбчи в ръцете си и я целуна нежно.
Устните на Гокудера се разтегнаха в щастлива усмивка.
- Липсваше ли ти морето? - прегръщайки любимия си през кръста и вкопчена в гърба му, тихо попита кестенявата жена. Демоманът трепна от изненада, но се почувства по-сигурен в любимите си ръце.
„Да“, отговори Хаято, като също продължи да се усмихва.
„Хайде, да тръгваме утре, само ти и аз“, предложи Ямамото, потривайки носа си в горната част на любимата си.
- Нямам нищо против, не съм идвал тук от дълго време - като постави ръце върху мазолестите ръце на Такеши, без да се замисля, Хаято се съгласи.
- Това е договорено. Да отидем ли на закуска? Майка ти чакаше - кафявият мъж издърпа любимата си към изхода.
На закуска и тримата имаха време да поговорят за много неща. Оказва се, че бащата на Гокудера вече е вътрекомандировка - в България, обеща да дойде утре. Бианки и цялата Вонгола също ще се приближат до следващата вечер. И днес момчетата принадлежат само един на друг. Ямамото беше много ентусиазиран от храната, приготвена от тази красива жена. „И италианската храна е много вкусна, вашата храна дори не беше близка до това, което синът ви се опита да сготви за мен“, някак си изтърси Такеши на масата, за което по-късно получи пикантен ритник с крак под масата. Жената не спираше да се усмихва, по нея си личеше колко се радва за сина си. Самият Хаято забеляза това и си помисли, че за първи път я вижда такава, на сърцето му стана топло. Така си побъбриха до вечеря и се разотидоха по стаите си. Трябваше да се подготвим за церемонията.
Към вечерта Ямамото започна да се събира по някои много важни въпроси, по които беше скрил, а Хаято не настояваше, той само помогна на младоженеца да завърже вратовръзката си. През всичките тези години този бейзболен идиот никога не го е научил сам, като дете.
- Побързай утре, искам да те видя в булчинска рокля - замечтано се усмихна Дъждът.
- Пак ли говориш за това? Нали ти казах, че няма да се срамувам така пред Десетата! - разсея всички мечти на любимия Гокудера.
- Ами обещанието ти? Ти загуби от мен, така че трябва да удържиш на думата си. Ти сам говори. Такеши се намръщи.
- Ти знаеш! Мислехте ли колко нелепо би било това? – като стегна по-здраво вратовръзката около врата си, Ураганът не се сдържа.
- Хей, задуши се. Не ме интересува какво мислят другите, аз искам така, това е! Знам, че ще бъдеш най-добрата булка в целия свят“, заяви Ямамото, стискайки бомбардировача в ръцете си.
- Какво си дете? Слизай накъдето си тръгнал. И аз, той така иска - Хаято леко се изчерви, представяйки си себе си в булчинска рокля.
— Обичам те — извика той, когато излезе.Такеши.
— Глупак — измърмори Хаято, усмихвайки се.
Всъщност Гокудера отдавна е решил, че ще удържи на думата си, защото е мъж, което означава, че трябва да отговаря за действията си. Този глупак просто не искаше да си го признае, а лицето му е толкова болезнено щастливо. Освен това беше много неудобно пред майка ми и другите и особено пред Тен. Мукуро се смее, Хибари бележи, не е много забавно. Е, добре, за щастието на любим човек няма да отидете за това.
Докато Гокудера подреждаше нещата, майка ми почука на вратата и след разрешение влезе. Тя държеше малък пакет в ръцете си.
- Хаято, прости ми, случайно чух разговора ти и сега. Това е за теб - отговори жената, като подаде пакета на сина си.
- Какво е това? - гледайки вътре, попита Хаято.
- Омъжих се за баща ти в тази рокля. Оттогава той е непокътнат. Тази рокля е много скъпа и качествена и много красива. Много ще се радвам да те видя в него - мама се усмихна нежно.
- Майка. Така е. Наистина е много красива, благодаря - като извади роклята и я остави на леглото, отговори атентаторът.
- Хаято, ти имаш много грижовен и любящ годеник. Оценявайте го, нали? Много ще се радвам да имам такъв зет. Е, време е да приготвя вечеря - жената отиде до изхода.
- Мамо! Обичам те, много, много - призна Гокудера, прегръщайки майка си отзад, на което красавицата само се усмихна и, галейки сина си по главата, излезе от стаята.
След като се изкъпа и изсуши косата си, Хаято все пак не се сдържа и реши да пробва подаръка на майка си. След като по някакъв начин измисли воланите и корсета, Гокудера го сложи върху себе си, без да забравя за воала, върху който имаше красива бяла роза, която придаде на изображението красив вид. След като се огледа в огледалото, пазачът на урагана се втренчи и завъртя: от огледалотогледаше го неустоима булка в снежнобяла и пищна бяла рокля, корсетът правеше мъжката фигура по-женствена и затова не се различаваше, че пред огледалото стои мъж. На ръцете й носели дълги до лактите ръкавици, които прикривали мъжки белези. Възхищавайки се на себе си, човекът не забеляза как влязоха в стаята.
- Хаято. Господи, носът ми кърви! Ти си красив! Така си и мислех, ти си най-добрият! - вдигайки любимата си на ръце и завъртяйки се в танц, не спря да се възхищава пазачът на Дъжда.
- Такеши! Какво правиш? Бързо ме сложи на земята! И като цяло това е лоша поличба! - измъквайки се и изчервявайки се, започна да негодува атентаторът.
- Ах, толкова си секси, когато се ядосваш така. Искам те - прошепна Ямамото в ухото на булката и я хвърли на леглото, като веднага падна до желаните й устни.
- Ммм! - Хаято удари младоженеца по гърба, но се отказа под напора и започна сам да отговаря на целувката, прегръщайки врата му.
Целувката се оказа страстна и мокра, езиците се преплетоха в битка за надмощие, а мляскащите звуци провокираха още повече. Такеши погали любимата си навсякъде, където можеше и прекъсвайки целувката, се премести към врата, но Хаято го спря.
- Такеши, стига толкова. о! Такеши, спри, да продължим през нощта. Мама може да влезе всеки момент - отблъсквайки младоженеца, той неохотно попита Гокудера.
„Не можеш просто да слезеш през нощта“, предупреди Ямамото, облизвайки жадно устните си, и се отдръпна, сядайки на ръба на леглото.
- Просто не можеш да се измъкнеш! възбуди ме. Ураганът се изчерви.
- Хаято, знаеш ли какво? – обръщайки се към любимата си, Такеши започна сериозно разговора.
- Какво? - попита сериозно Хаято.
- Свекърва ми е най-добрата! – възкликна весело кестенявата.
- Какво? Каква друга свекърва? - повдигна въпросително веждаГокудера.
- Любима свекърва! — отвърна Ямамото.
- Още не ти е свекърва и въобще спри да ми блестиш с радостната физиономия. Уморих се - измърмори недоволно пепелявокосият.
- Нуу, тогава може би, мамо? Ще я наричам мама! — каза сериозно Такеши.
- Достатъчно. И защо изведнъж говориш за майка си, като я хвалиш тук.
- Току-що чух разговора ви. Забравих нещо и се върнах. Е, случи се. Бях толкова щастлив, че забравих защо се върнах - разсмя се пламенно Такеши.
- О ти. Като дете, честно - усмихна се нежно Хаято, не вярвайки на късмета си. И все пак, този бейзболен идиот е невъзможно да не се обича.
Утре връзката им ще бъде още по-силна. Съдбата ги събра преди десет години и никой не предполагаше, че всичко ще се окаже толкова сериозно. Но тази двойка няма за какво да съжалява, защото са щастливи един с друг и това е достатъчно.