Булката на папагала (Елена Пугачева)
Джулия купи млад мъжки вълнист папагал от зоомагазин. Млади - защото перата над моста на носа са пъстри, а не от същия цвят, като тези на папагалите над една година; мъжки - защото мостът на носа е син, а не белезникаво-кафяв, както при женските.
Само млади мъже могат да бъдат научени да говорят. Най-хубавото е, че те реагират на звучни детски и женски гласове. Гласът на Юлия е звучен, почти детски. Освен това тя е завършила Педагогическия институт и дори чужд език. Не трябва ли тя да научи птицата на чужд, тоест човешки език.
Папагал беше ако не най-способният, то най-старателният и внимателен ученик в кратката й учителска практика. Беше така, че в продължение на около четиридесет минути Джулия търпеливо барабанеше на някой неудачник, че зъбите са зъб, зъбът е зъби и да имаш сладък зъб означава да си сладък зъб. Момчето разсеяно разглежда сложната прическа, обеци, пръстени, дълги многоцветни нокти на момичето и в следващия урок той казва teeths, превежда сладкия зъб като „сладък зъб“.
Другото нещо е птицата. Джулия неведнъж е забелязвала как след уроците папагалът тренира съсредоточено. Повтаря думата, веднъж, два, три, но не става, клокочи някъде в гърлото, засяда се. Изведнъж се ядосва на себе си, псува като папагал чи-чи-чи! и удари носа си три пъти в кацалката. След това отново тренира. Накрая думата излезе, а той победоносно извика чи-чи-чи!
Месец по-късно папагалът научи временното си име Гай и се похвали, както можеше, „Красив човек“, „Очарователен човек“. Джулия също искаше той да каже "Юра". Няколко пъти й се стори, че Човекът произнася това име, но „Юра“ се сля с неговия туитър и беше невъзможно да се разбере дали Юра, или Юлия, или просто ю-ю-ю-ю.
Папагалът говори със своите забележкипонякога много удобно. Ето, например, майка започна да се кара на Юлия: - Кога ще си намериш нормална работа! Седейки на врата ми, не е ясно какво правиш! - Да, какво говориш! - намеси се Момъкът, като се пръсна тежко в главата на майка си, която приличаше на голямо разрошено гарваново гнездо. - Донесох всякакви боклуци в къщата, изпиках всичко, изядох всички тапети - майка ми поклати глава. папагалът пърха нагоре, безсмислено и бързо махайки с крила, и отново пада на главата й. И след това миролюбиво предложи: - Искаш ли да пиеш? Джулия пръсна. Мама отблъсна птицата с ръце и си тръгна. И папагалът, кръжащ над мястото, където беше главата, прелетя над стрехите и започна да гризе тапета, който беше изостанал зад стената.
Беше пролет и папагалът започна да се линее, а над носа, където растяха млади пъстри пера, се открояваха бели каналчета, готови да разцъфнат в жълта туфа. Време е да се разделим с Момчето.
Този ден Джулия бързаше да довърши работата. На монитора има два прозореца, на панела пет речника. Бързо тракане на клавиатурата за кратко отстъпва място на замислена пауза и ново тракане. Пръстите с дълги нокти като по чудо падат върху правилните клавиши. Един Гай стъпваше по главата на Юлия: преглеждаше златните кичури, спускаше бретона към челото си, скубеше и без това тънката си вежда. Момичето се опитва да не се разсейва.
Чу се неприятно, рязко обаждане. Джулия скочи, човекът запърха. - Мамо, не се обличай, това е за мен. На прага стоеше висока, лъскава като вода фигура със запотени очила и кожена папка, стисната на гърдите. - Юлия, за минута аз ... Юлия сграбчи мокрия младеж и го издърпа в коридора. - О, недей. Аз за минута. Намери си работа, дай пари. - Честит рожден ден, Юрчик, слънце! - Благодаря ви. Не празнувам тази година, не и преди: работа, дисертация, хижа.Е, не се приближавай до мен. Там вали. - Какво правиш! Мислех, че вятърът. - Шегуваш се, боцмане. - Хайде да говорим, седнете - дръпна го тя за ръкава на сакото. - Вярно, не мога. Имам консултация преди кандидатстудентския изпит - Юра извади плик от папката. - Това е за вас. - Сега ще нулирам превода. Просто имам няколко недоразумения с термините. Хайде, ще ти покажа. - Добре, покажи ми. Ще остана с теб малко, докато завали. Джулия съблече сакото му със смях.
- Спри се! затвори очи! Тя го спря на прага на стаята. - Още една изненада? Той погледна кисело Джулия. - Може ли да минем? - Не, не! затвори очи Виж сега! Това, Юрчик, е подарък за рождения ден. - Къде? Юра огледа окъсаната малка стая, в центъра на която голяма сводеста клетка с висящи кацалки, люлеещи се столове, дрънкалки и огледала стоеше на пиедестал, направен от картонена кутия ... Един човек се хвърли върху главата на Юра от корниза си, пропусна, завъртя се и накрая седна. - Това!? На мен?! Юра се досети - Защо?! - Защото той е жив, говори. - Да, всякакви. Под яростно чуруликане Юра се опита да бутне птицата от главата си. Не успя веднага. - Сега не ми е до папагали. Разберете! Защита, работа, ремонт, преместване. - Какво правиш! Вече се местите? Сега ще донеса чай, кажи ми.
Папагалът се разхождаше между чашите, опитвайки се да отщипе ябълка, после кифла. Блъскаха го от горещите чаши с лъжици. Упоритата птица се опита да грабне лъжиците. - Ламинатът ще ми бъде доставен днес в седем ... О, и езикът на гаджето ти е подут като червей. Е, кажи ми как си, как са доволни учениците? - Сега имам трима ученици. Двама са просто мърлячи, достатъчно е да ги следваш, за да си напишат домашното. И третият, Егор, той би се радвал, но не може.Родителите не искат да приемат, че детето, меко казано, не е като всички останали, държат го в обикновено училище. И изисква специален подход. не знам Засега безрезултатно с този Йегор. - Какво правиш! - подкрепи разговора папагалът. - О! каза с твоя глас. Не искате да работите в училище, защото има недостиг на кадри, нали? - Да? Знаете ли какво ми казаха, когато пристигнах? - че външният ми вид ще разсее и шокира ученика. Необходимо е, казват те, да изрежете ноктите си, да носите еднакви обеци, да подстрижете косата си симетрично. - Е, учителят трябва да изглежда по определен начин. Ти си умно момиче, трябва да го разбереш. Юлия пое още въздух в дробовете си и кимна.
- О, какво направи! И защо зелено? - Той яде трева. - Трева? И къде го носите сега? - Над основите вече никне. Съберете му глухарче, Knotweed. - Мислиш, че знам какъв вид плетиво. - Ще ти покажа. Можете да дадете и върбови клонки. Но най-вече яде овес и просо. Всеки ден трябва да сменя хранилката, поилката. Гледайте как се измъкват. - Защо му трябва звънец? - Няма да повярвате - звъни като истински звънец. - Какво е това? Юра попита за измишльотина: пластмасова глава на папагал, стърчаща от квадратна кутия. - А това е булката на папагала. - И какво прави той с нея? Има ли само една глава? - Той я почуква с носа си, а тя потрепва на пружина, като жива, отговаря му.
Юра внезапно се напрегна, скочи, погледна безнадеждно часовника си и се отпусна в стола си. - Всичко. Закъснях за консултацията. - Е, тогава седни още малко. - Не, все още трябва да тръгвам. - Трябва да е толкова необходимо ... О, какъв е този бисер в главата ти? - Това е вашият дар, вероятно наследен. Погледнете се - цяла разсипка. Отначало си помислих, че са някои от вашите неща. - Свалете го, моля. Седнаха на килима, започнаха да се търсятприятел в косата. Той положи глава на коленете й, подуши, после изхърка. И Джулия продължаваше да гали косата му ...
Свечеряваше се. Силно вкопчвайки нокти в решетките, самият човек се качи в клетката. Джулия затвори вратата след него. Юра потръпна и стана. - Два часа сън! Как бих могъл! Добре, трябва да има почивка в графика ми. Вчера работи до 3 сутринта. Днес трябва да се подготвите за изпита, така че поне не си лягайте. Юра взе папката си и се запъти към вратата. - Бягай. Благодаря за чая. - Чакай, ще приготвя клетката. - Може би друг път. Дъждът продължава да вали. - Сега ще увия клетката с полиетилен. А ти, виж, като дойдеш, веднага се отпусни.
Джулия дълго стоя пред затворената врата. Мама се олюля от стаята. - Жалко за птицата. Той не се нуждае от нея за нищо. И има една клетка от две хиляди. Между другото, колко ти даде за превода? - Един и половина. - Защо толкова малко? Кога ще си намериш нормална работа? Седи на врата ми! Чудо в пера украсено, булката на папагал. Нямаше кой да каже на майка ми "Какво говориш!" и ви предлагам питие.
Два дни по-късно Юлия не издържа и отиде да посети бившия си домашен любимец. Новата къща на Юрин се отличаваше с девствената чистота на входа и асансьора. Стълбището миришеше на нови мебели и боя. Юра гостоприемно показа на Юлия работата по сложни водопроводни инсталации и инсталирането на пластмасови прозорци. Останалата част от мебелите лежеше в коридора на куп дъски с карфици и кутии.
- Какво ще кажете за момчето? — попита накрая Джулия. - Какъв човек. Продухване! Юлия отвори вратата към една стая, към друга, видя клетка на перваза на прозореца - все още увита в полиетилен. - Той се задуши! Тя си представи изкривено тяло, вдигнати лапи. - Не ми говори сега на папагалите! Донесоха ламината, разсеях се, забравих ...
Юлия извади пакетите. Човекът беше жив и здрав, но изтощен, сортираше празни пищни дажби просо в хранилката. - Човекът е прекрасен! Искаш ли да пиеш? Чи-чи-чи! Той поздрави Юлия.
Юлия се връщаше с микробус. Клетката подскочи в скута й, от банския костюм се пръсна вода. При всяка неравност Хлапето падаше от кацалката, след което се изкачваше отново. Ще го дам на Егор, - реши Юлия, - нека момчето научи птицата на чужди думи, може би той сам ще го запомни.