CA & CC Натиснете AB
Валери ГЕРМАНОВКандидат на историческите науки, старши научен сътрудник в Института по история на Академията на науките на Република Узбекистан.
И така, Файзула Ходжаев ръководи подготовката на първия учебник по история на Узбекистан, който беше подготвен паралелно с неговата съкратена версия - раздел за Узбекистан за учебника от началния курс по история на народите на СССР. В същото време той ясно разбираше, че изпълнението на този безпрецедентен проект ще изисква преразглеждане на много теоретични проблеми. Затова през пролетта на 1936 г. узбекските историци Пулат Салиев, Зия Гимадиев и Зинаида Кастелская са изпратени в Ленинград, за да се консултират с някои ориенталисти и да търсят нови източници (Архив на Канцеларията на президента на Република Узбекистан, ф. 617, оп. 5, д. 86, л. 62-68.).
Освен това Атаходжа Ходжаев, бивш назир на вътрешните работи и заместник-председател на Съвета на назирите на република Бухара, припомни друг характерен епизод, който различни свидетели си припомниха в различни варианти. Дава по-ясна представа за Файзула Ходжаев като един от първите борци за независимостта на Узбекистан. Нека се обърнем към свидетелството на Атаходжи Ходжаев: „През пролетта на 1935 г. - посочи той, - когато дойдох в апартамента на Файзула Ходжаев, заварих там Файзула Ходжаев, Ибад Ходжаев и Фитрат. Разговаряйки с тях, попитах за задачите по отношение на борбата за независимост на Узбекистан. а, Татария, Казахстан, Киргизстан Стан, Башкирия, Република Крим и републиките на Кавказ. „Изразих недоверие в такъв широк мащаб на работа, след което Файзула Ходжаев, обръщайки се към мен, каза:„ Ти, Ата Ходжаев, винагине вярвам, че Бухарската революция беше? Беше. И ще стане. Скоро ще дойде време, когато ще постигнем независимост и такова обединение на тюркските народности, което ще ни гарантира свободно развитие и просперитет. Всички трябва да се борим за това“ (Архив на Националната служба за сигурност на Република Узбекистан, арх.-ред. дело № П-31922, фол. 347.).
Уместно е да се обърнем към някои исторически реалности, случили се в историята на Узбекистан. Самият факт на съществуването на тези реалности на историографията беше неадекватно оценен след „реабилитацията“ на Файзула Ходжаев не само от историците марксисти, но и от чуждестранните независими съветолози. Това се дължи на ограничения достъп до източниците, съхранявани в такъв режим, че те бяха недостъпни дори за повечето историци на КПСС, както и известно мълчаливо съгласие на двете страни да не засягат тази тема, което разрушава традиционните канони на полярното идеологическо противопоставяне между двете системи и усложнява простата и разбираема историческа ретроспекция. Идеолозите не се нуждаеха от сложни хипотези, които биха разрушили политизацията на историята и биха могли да разклатят основите.
И така, съветските историци, съгласно концепцията за реабилитация на Хрушчов, провъзгласяват, че цялата информация за уж създадената през 1920 г. в Бухара тайна организация „Мили Итихад“, която си е поставила за задача борбата за независимост не само на Република Бухара, но и на цял Туркестан, както и срещу съветизацията и укрепването на влиянието на България тук, е митична, измислена от болшевиките, за да дискредитира t Файзула Ходжаев и неговите поддръжници. Анализът на всички налични днес източници не изключва надеждността на доказателствата за съществуването на организацията Мили Итихад в република Бухара, чието ръководство включва Файзула Ходжаев, Муинджан Аминов, Мухтар Саиджанов, Саттар Ходжаев иАта Ходжаев. „Мили Итихад“, просъществувала до национално-държавното обособяване на Средна Азия, си постави за задача да организира независима национална държава“ (Архив на Службата за национална сигурност на Република Узбекистан, арх.-след. дело № П-31922, фол. 315.).
Речта на Файзула Ходжаев начело на "Групата на 18" беше оценена от висшето партийно ръководство като проява на местен буржоазен национализъм. „От членовете на тази опозиционна група“, свидетелства през май 1937 г. Атаходжа Пулат Ходжаев, който е арестуван от НКВД на Узбекистан, „познавам: бухарци - Файзула Ходжаев, Муса Ходжаев, Хайдар Хаяти, Музафаров, Абдурахманов, Мухтар Саиджанов, Рахмат Рафиков, Фергана - Хидир Алиев, Кариев, Ходжибаев, Максумов - двама братя Шкентианци - Мубарак Турсун Ходжаев, Малябаев, Хамидханов и Самарканд - Ходжи Сафо Джурабаев, Урун Ходжаев и Ширинов.Освен това си спомних как участниците в платформата "18" бухарци - Абдурашит Мукамилов и Кари Юлдаш Пулатов.. 1928 г. редица членове на групата "18" под ръководството на Файзула Ходжаев отново излизат заедно срещу политиката на Централния комитет на Комунистическата партия (болшевиките). "(Архив на Службата за национална сигурност на Република Узбекистан, арх.-поредно дело № P-31922, л. 327.).
Конфискуваният по същото време ръкопис на учебника по история на Узбекистан все още не е намерен, както и частта, подготвена за учебника по национална история, изпратена за експертиза в Москва. Търсенето и публикуването на тези книги ще позволи да се решат много мистерии от историята на Узбекистан през първата третина на 20 век. Остава да се надяваме, че рано или късно те ще бъдат открити.