Цагараев М

Хроника на военните действия в Южна Осетия и аналитични материали

Публикации по история на Осетия и осетинците

Списък на осетински фамилни имена, малко информация за тях

Списък на селищата в Осетия, кратка информация за тях и имената, които са живели в тях

Сборник с материали за традициите и обичаите на осетинците

Най-пълната колекция от рецепти за осетинска кухня до момента

Този раздел съдържа книги на различни теми.

Коста Хетагуров "Осетинска лира", базиран на книга, издадена във Владикавказ (Орджоникидзе) през 1974 г.

СтатииРечници
Начало Архив Коментари Търсене Регистрация Вход
ЗдравейтеГостРегистрирайте се Вход
История на Осетия и осетинцитеназад
Автор: Табол
Цагараев М.А. - СЛАВНИ ИМЕНА НА ПРЕДЦИТЕ

сред

СЛАВНИ ИМЕНА НА ПРЕДЦИТЕ

Колекция от имена на източноирански народи

(от кимерийци до осетинци)

Цагараев М.А.Имена на славни предци // Колекция от имена на източноирански народи (от кимерийци до осетинци). Цимити: Изд. "Маскют", 2009. -с.60.

Откъде започва Родината? Струва ми се, че от конкретно лице. Няма човек - няма родина. Човек трябва да има име. Името е като малка родина. В името на човека е закодирана мъдростта на народа, неговата душа, неговите звучни песни, мечти и стремежи, неговото минало,настояще и бъдеще.

Скъпи читателю, книгата, която държите, е символичен паметник на нашите предци, ираноезичните народи от миналото, пренесли имената си през страниците на световната история с чест и достойнство.

От север на юг, от изток на запад, в необятните пространства на Евразия, теглени от коне лавини от светлооки воини нахлуват в историческите съдби на околните народи на бързи потоци, превръщайки се в справедливи и мъдри богове за едни, пламенни, ужасяващи врагове за други.

Храбрите кимерийци и скити, които потъпкаха древните държави от междуречието, свирепите сармати завладяха Европа, смелите саки и масагети, парни и дахи, ефталити и хионити разтрепериха Азия и Индия, усуни и динлини, яростни в битка - вечната заплаха на Китай, възхвалявана от гърците - непримирими аримаспийци и иседонци, те всички обединени общ език, култура, начин на живот и религиозна система представляват удивителния и уникален свят на древната цивилизация на арийците.

Днес много народи претендират за своето наследство, но само осетинците, които грижливо са запазили своя език, култура и религиозна система и до днес, могат с право да се считат за наследници на тяхната слава. Само сред осетинците и до днес можете да намерите техните звучни древни имена. Имената на техните царе, герои и мъдреци.

Ние четем историята на нашия народ от чужди летописи, разпознаваме в тях имената на славни предци, техните дела и подвиги.

Но какво ще можем да предадем на нашите потомци – бъдещите поколения на осетинските алани? По какви дела ще ни оценят? Какви имена ще останат в аналите на историята?

Днес северноосетинците, отдавна пренаписани по български начин, се подиграват на южняците, които имат грузински имена или фамилни окончания, въпреки че самите те почти са забравили звука на осетинските имена ифамилни имена. Днес можете да чуете философски размисли за дисонанса на осетинското име или за факта, че„трябва да живеете за днес, а европейските имена трябва да се дават на децата“. Но се оказва много комично, как ви харесва: Ерик Маратович Елбиздикоев? европейски? - Несъмнено! Или Богумил Азаматович Хищхоров - модерен? - Добре, разбира се!

И ето още един аргумент:„А как ще се отнасят към човек с осетинско име извън Осетия“?

Да, защото го заслужава! Или може би всички осетинци имат мечта - да се измъкнат от Осетия възможно най-скоро?

Или:-"Това е трудно за произнасяне име за другите". Тогава защо произнасят гръцкото Пантелеймон, но дори не се опитват да осетински Уризмаг? Дали защото ние самите не даваме такава възможност?

Има и друга крайност: влизайки във всеки клас на средно училище и в него лесно можете да намерите няколко аланчика, няколко казика и сармати, половин дузина сосики и батики. Мода ли е да наричаме децата с еднакви имена или рак на фантазията?

Междувременно до днес е оцелял огромен пласт от „говорещи имена“, записани в гръцки, римски, индийски, китайски, арменски, сирийски, еврейски, арабски и много други източници, както и внимателно запазени от предишни поколения осетинци в приказки, легенди, традиции и в епоса на Нарт.

Древните иранци свято са вярвали в магическата сила на името. Името е отражение на съдбата, програма за поведение и смисъл на съществуване. Нашите предци са забелязали мистериозната и необяснима сила на името над съдбата още в древността. Те бяха сигурни, че съдбата на човек е предопределена в негово име.

Според тях „говорещите имена“ предопределят физическата сила (Неизчерпаем, Здрав, Велик, Мощен, Силно въоръжен), богатство и просперитет (надарени с Фарн, имащи многоедър рогат добитък, Изобилен, Многоконен), покровителство на боговете (Посветен на Митра, Принадлежност към боговете, Божествен), черти на характера (Смел, Добродушен, Меко сърце) и много други. Давайки на децата умишлено неблагозвучни имена (Ненужно, Магаре, Черно куче, Кученце), те се опитаха да заблудят силите на злото.

Името на човек също е източник на исторически сведения за неговия народ. За събитията, случващи се в етноса или около него.

Както знаете, по-голямата част от осетинските фамилни имена идват от собственото им име. От името на родоначалника на фамилното име. Следователно, следвайки логиката, осетинските фамилни имена са най-богатият източник на осетински имена. Въпреки това, този източник трябва да се третира с повишено внимание. Повечето от съвременните осетински фамилни имена са възникнали не по-рано от 16-17 век. Този период се характеризира с политическото господство на Кримското ханство в региона на Северен Кавказ и нарастващото влияние на тюркския (предимно ногайски) и адигския (кабардския) фактор върху осетинците. В тази връзка имената (и следователно фамилните имена) в тюркските (Ханджери, Абай, Карай, Бекмурза и др.) И адигейските (Аладжико, Афако, Дохчико и др.) гласни стават широко разпространени сред осетинците.

Значителна част от осетинските фамилни имена са фамилни имена, произлизащи от така наречените "детски" или "домашни" имена. "Детските" имена имаха или ономатопеична основа, или формата на комични прякори. Наличието на "детски" имена в много предци на фамилни имена може да се обясни, според нас, с една от най-трагичните страници от нашата история. Чудовищни ​​епидемии от едра шарка, чума и холера обезлюдиха Осетия за кратко време. Празни къщи, изчезнали родове, семейства, махали, села и общества. Именно в тези условия оцелели като по чудо деца сираци, които не са „надраснали“ своя „дом“имена, пораснали, станаха основатели на нови фамилни имена, основатели на села и общности.

Съществуват обаче до голяма степен и осетински фамилни имена, които се считат за „говорещи“, имащи семантичен товар (Фарни, Амбал, Хадарц, Тархан и др.).

Тази книга не е научен труд. Източници на информация бяха трудовете на историци, географи и хронисти от древния свят и средновековието, трудовете на български, съветски, български и осетински изследователи, епически паметници на осетинския и други съвременни ирански народи, както и материали от фондовете на Централния държавен архив на Северна Осетия-Алания.

Alan.i.Името на Alan е фиксирано

Baktr.i.име, записано сред бактрийците

Kidar.i.име, фиксирано за Kidarites

Kimmer.and.Кимерийско записано име

Кушан.и.име, записано от кушаните

Marg.i.името е фиксирано за Margians

Massag.i.име, записано сред масагетите

Nart.ep.име от епоса на Nart

Osset.i.име, записано сред осетинците

Sak.i.име, фиксирано сред саките

Sarm.i.име, записано сред сарматите

Scythian.and.име, записано сред скитите

Sogd.i.име, фиксирано в Sogds

Tochar.i.име, записано сред тохарите

Turan.i.Туранско име от Авеста

Хорезм.и.име, записано сред хорезмийците

Ephthal.i.име, записано сред ефталитите

Език.i.име, записано на езици

Яс.и. –име, фиксирано в буркани

СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНАТА ЛИТЕРАТУРА

Абаев В.И. Исторически и етимологичен речник на осетинския език. Том I-III. М., 1996.

Абаев В.И. Исторически и етимологичен речник на осетинския език. Том IV. Л., 1989.

Абаев В.И. Скито-европейски изоглоси. На кръстовището на Изток и Запад. М., 1965.

Абаев В.И. Скито-сарматски диалекти // Основи на иранската лингвистика. М., 1979. Т. 1.