CAIGF-2016 ще създаде форум за диалог относно управлението на интернет в Централна Азия - Digital Report

След десетина дни в Бишкек ще започне първата централноазиатска конференция Internet Governance Forum (IGF), организирана от Министерството на транспорта и съобщенията на Киргизстан и Обществената фондация „Гражданска инициатива за интернет политика“.

Събитието, което е част от глобалния формат на IGF, ще събере на своята платформа професионалисти от пазара на информационни и комуникационни технологии, заинтересовани обществени организации и държавни регулатори. Сред специалните гости се очаква да пристигнат регионални представители на най-големите интернет корпорации Facebook и Microsoft.

Регион и ИКТ: между амбиция и контрол

Дебатите по тези теми се водят в света повече от година и с навлизането на технологиите в обществените отношения, управлението и икономиката, въпросите стават все повече и необходимостта да се намерят отговори на тях става все по-остра. Става все по-рядко отделни сектори — правителство, бизнес и сектор с нестопанска цел — да отговарят сами на предизвикателствата на цифровата ера. Приоритетът на балансираното управление на това пространство, за разлика от вертикалното, административно регулиране на интернет от държавата, се превръща в обща платформа за глобален дискурс.

От друга страна, светът се опитва да формира принципи за адекватен отговор на предизвикателствата, свързани с разпространението на технологиите. На първо място, говорим за сигурността на информационните системи и данни, противодействие на използването на интернет за разрушителни цели и предотвратяване на други рискове.

По правило решаването на тези въпроси се опира на високата стена на установената практика на отношенията между държавата и обществото в страните от региона. Процес на вземане на решениерядко включва механизъм за консултация със заинтересованите страни, законите и разпоредбите са отгоре надолу и техните подробности често са известни на обществеността и пазара след факта.

Формат: диалог на всички с всички

В тази връзка конференцията IGF има за цел да преодолее изолацията на регулаторите и регулираните, да превърне обектите на държавната политика в създатели на политики. Форматът е създаден след две срещи - през 2003 г. и 2005 г. - на Световната среща на върха за информационното общество. Въпросът за управлението на световната мрежа беше във фокуса на този форум, участниците в който призоваха генералния секретар на ООН да създаде форум за диалог на всички заинтересовани страни относно интернет политиката. Първоначално мандатът на IGF беше ограничен до пет години, но през 2010 г. беше удължен с още пет години, а миналата година с десет години напред. Подчертана беше ролята на платформа за включване не само на властите, бизнеса и гражданското общество, но и на международни организации, технически специалисти, академични среди и други заинтересовани страни в обсъждането на проблемите на управлението на интернет.

Според Михаил Якушев, вицепрезидент на ICANN за Източна Европа и Централна Азия, форматите за провеждане на подобни събития са различни и зависят от задачите, които си поставят организаторите на форумите. „В началния етап е достатъчно поне да се запознаят представители на всички местни или регионални заинтересовани организации, да се идентифицира кръг от експерти и теми, които ги интересуват. След това обикновено започват дискусии на по-широко ниво, открояват се основните теми, които подлежат на по-задълбочено проучване на принципите на мултистейкхолдъризма, тоест диалог на всички заинтересовани страни“, казва той.

Централноазиатската конференция е призната и от секретариата на IGF в офиса в ЖеневаООН е част от глобален форум, който ще се проведе в края на тази година в Мексико. С какво ще дойде Централна Азия, която за първи път ще бъде картографирана в международния дискурс за бъдещето на интернет и информационните технологии?

„Досега регионът беше много слабо представен на глобалните IGF, въпреки факта, че съседни страни като Афганистан и Пакистан, които вече са били домакини на своите национални IGF, участваха активно в тях“, казва Артем Горяйнов, киргизки интернет експерт. Според него централноазиатският форум може да послужи като трамплин за по-голямо представяне на страните от Централна Азия в дискусията за управлението на интернет в платформата за глобален диалог и ще привлече вниманието на обществеността в региона към обсъжданите въпроси.

Неговият колега от Казахстан Шавкат Сабиров признава, че такива форуми като IGF не носят непосредствена полза за участниците, но помагат да се разберат по-добре текущите проблеми и съвместно да се търсят начини за развитие на определен регион. „Предстоящият форум ще предостави отправна точка за цялата интернет общност в Централна Азия, за да разбере къде сме и защо“, казва президентът на Интернет асоциацията на Казахстан.

Той е скептичен относно способността на региона да допринесе за глобалния дискурс на IGF. „Делът на интернет потребителите във всички наши страни е сравнително много малък в глобален мащаб. Държавите в региона са твърде различни и никоя страна в Централна Азия не може да се сравни с друга по отношение на най-добрите практики. Докато целият свят търсеше допирни точки в управлението на интернет, ние само се разминавахме. Затова за нас остро стои въпросът за сближаването на позициите, търсенето на допирни точки“, подчертава Сабиров.

Това е задача както на световните, така и на регионалните или националните форуми – да създадат отворена платформа заобсъждане на най-належащите въпроси както от глобалния дневен ред, така и на регионално ниво. „Форматът IGF не включва издаване на резолюции или други документи и служи повече за насърчаване на взаимодействието между заинтересованите страни в интернет политиката“, обяснява Горяйнов.

Тату Мамбеталиева, директор на Обществената фондация „Гражданска инициатива за интернет политика“, главният организатор на Централноазиатския IGF, формулира още по-директно основната цел на събитието: „Всички трябва да разберем, че управлението на Интернет не е прерогатив на една държава. Това е работа на всички съседни страни. Тези въпроси са общи за властите и гражданите. Правителствените агенции и неправителствените организации трябва да говорят на една маса за баланса между правата на човека, сигурността и развитието в контекста на интернет”, казва Мамбеталиева.

Възможността да развият човешкия потенциал, да осигурят икономически растеж и да не останат встрани от четвъртата индустриална революция е много привлекателна за правителствата на страните от Централна Азия. Реализацията му изисква не само инвестиции в инфраструктура и увеличаване на количествените показатели за навлизане на Интернет, но и политическа воля и законодателна реформа по отношение на разширяване на достъпа до информация, гражданите да упражняват своите цифрови права, въвеждане на информационни технологии във всички процеси и създаване на конкурентна среда в индустрията.