Цезар Теруел, Пътят към душата
За Цезар Теруел
Там, само гледайки статуята на Рамана Махарши, разположена в една от залите на ашрама, той имаше силно и директно преживяване. Чувството му за индивидуалност просто изчезна за миг.
Това преживяване беше толкова силно, че той дори не усещаше тялото си. Той възприема себе си като пространство и осъзнава, че светът е въздушен замък, който се носи в пространството, но не съществува физически; че светът не е реалност, а просто игра на сенки и светлина. Това, което той не знаеше по онова време, беше, че това, което му се случи, беше кратко изживяване на истинската му същност като пространство на съзнанието, в което сякаш съществуваше само проявената вселена. След завръщането на телесното съзнание го обзема необикновено чувство на свобода, щастие и мир. Не яде и не спеш почти седмица. Но по това време той не е имал жив учител, който да осъзнае истинското си Аз, който да потвърди това преживяване на истината, така че то е изгубено.
Само няколко месеца по-късно, обратно в ашрама на Сатя Сай Баба, Цезар срещна Ратан Лал, поклонник на Сатя Сай Баба. Той става негов учител и го води по пътя на самоизследването, като му помага да се върне към преживяването, което е имал в ашрама на Рамана Махарши. Следващото преживяване беше придружено от нови усещания, които той описа по следния начин:
„Много нежна и в същото време много мощна вибрация се зароди в мен някъде от дясната страна на гърдите ми.“
Преподаване
„Всеки търсач копнее за освобождение и търси учител, който да му покаже „начина“ за постигането му. Когато търсачът иска свобода и само свобода, учителят се появява в човешка форма с „добрата новина“, че търсачът е „вече свободен“. Има само едно препятствиеосъзнайте Истината. Тя се крие в това какво мисли търсещият за себе си („Аз съм такъв и такъв, ще бъда този и този“) и че той вярва, че е това, което мисли. Така наречените духовни практики са опит за премахване на фалшивата представа, която търсачът има за себе си. Но такова погрешно схващане се елиминира просто чрез изместване на вниманието от физически обекти (всички възприемани обекти, включително тялото) и от ментални форми (мисли, концепции, идеи) към този, който ги осъзнава. В този процес умът спира, всички идеи и концепции се унищожават и търсещият осъзнава кой всъщност е той – чисто Съзнание или Осъзнатост, неограничено до конкретно име или форма.
„Няма отделно съществуване, има само усещане за отделеност. Няма личности, има само чувство за индивидуалност. Егото също не съществува, има само фалшива идентификация на „Аз” (Осъзнаване) с „не-Аз” (проявление)”.
„Това, което е известно като ум, не е нищо повече от идеята „Аз съм тялото“. Тази мисъл или концепция, която възниква, когато безименното и безформено Съзнание (който сте вие в действителност) се идентифицира, асоциира и ограничава до определена индивидуална форма.”
„Хората казват, че проявлението е илюзия. Това, което наистина означава, е съществуването на идеята, че проявлението е отделно от своя източник, непроявеното Съзнание. Именно тази „идея“ е илюзията. Съзнанието и това, което се проявява, са неразделни. Те са едно и също. И така, кой е наясно с какво?“
„Съществува идеята, че мирът може да бъде спечелен или отнет от вас чрез обекти на възприятие. Всъщност движението, което се нарича ум, т.е. сила, която определя психологическатаобуславянето е това, което отнема спокойствието ви. Мирът не може да бъде обект на вашето желание. Мирът е това, което наистина сте.
"Мирът се губи, когато желаеш нещо, включително самия мир."
„Възприемането без мислене, анализиране и тълкуване е БИТИЕТО.“
Сатсанг
„Сатсангът е динамично и практично събиране, което е обратното на проповядването, базирано на информация. Това е поредица от въпроси и отговори, където търсачът има възможност да задава въпроси относно „концепциите за Истината“ или относно практиката на преживяване на „Истината“, към която сочат концепциите. Въпросът показва нивото на разбиране на търсещия, а отговорът е даден по такъв начин, че да помогне на търсещия да разбере по-дълбоко учението и да го тласне навътре, позволявайки му да изпита проблясък на истинското Аз.
„В сатсанг вие не трупате, изучавате или придобивате повече знания. Напротив, вие сте поканени да забравите всички предишни концепции, както духовни, така и академични. Поканени сте да изследвате реалността на този, който знае, и да откриете Кой сте всъщност. Това, което се разкрива и познава в сатсанг, е вашето собствено непознато Аз.”
„Целта на посещаването на сатсанг е да се осъзнае единството между това, което изглежда отделно, а именно между непроявеното, винаги присъстващо Съзнание и това, което се проявява в него, този свят.“
„Ако слушате какво се говори в сатсанг, без да мислите, анализирате и разбирате, без дори да се опитвате да разберете, тогава Истината ще проникне във вас като вирус и този вирус ще работи сам във вас. Той ще унищожи всички ваши предубедени идеи, които са препятствия, които ви пречат да изпитате Истината.”