Черепномозъчни нерви - Анатомия, Физиология, Еволюция на нервната система Библиотека с български учебници
Общо дванадесет двойки черепни нерви е показано на фигура 52
Фигура 52. Черепни нерви (per. Dorling. Kindersley, 2003)
От обонятелната луковица на мозъчните полукълба излиза 1първият обонятелен нерв(чувствителен), който предава възбуждане от обонятелните рецептори на обонятелния център. Обонятелните биполярни клетки са разпръснати в лигавицата на горната носна преграда и горната носна преграда. А. Аксоните на тези клетки под формата на тънки нишки навлизат в черепната кухина през перфорираната пластина и завършват в обонятелната луковица. Третият неврон провежда обонятелни стимули от първичните центрове до кортикалните проекционни части, които се намират в хипокампуса на темпоралната част. Тези отдели, които са част от лимбичната система, са свързани не само с обонятелната функция, но и с вегетативно-висцералната регулация, както и с емоционалната сфера.
Патологичните процеси в предната част могат да доведат до едностранна аносмия или хипосмия (изпълнение или намалено обоняние)
вторият зрителен нерв(чувствителен) (nopticus)излиза от диенцефалона, предавайки възбуждане от ретината към зрителния център. Влакната на зрителния нерв, преминавайки през хориоидеята на очната ябълка и склерата, излизат от задния полюс на очната ябълка, през зрителния канал проникват в черепната кухина. В рамките на предния напречен жлеб на сфеноидната кост, зрителният нерв, заедно с едноименния нерв от противоположната страна, образува кръстопът и само част от нервните влакна се пресичат по обяд. След пресичането се образува визуална пътека от всяка страна. При прекъсване на проводимостта на зрителния нерв се наблюдава слепота (амавроза).
INстената на церебралния акведукт на средния мозък съдържа ядрата на 3-ти и 4-ти черепни нерви - окуломотор (мотор или двигател) (noculomotorius)и блок (мотор или двигател) (n trochlearis), регулиращи разширяването на зеницата и промените в кривината на лещата по време на фокусиране. Окуломоторният нерв съдържа парасимпатикови влакна, които инервират гладките влакна на цилиарния мускул и мускула свиващ зеницата. Тези влакна участват в зеничните рефлекси.
Между продълговатия мозък и моста излизат коренчетата на 5-ти и 6-ти нерв - тригеминален (смесен) (n trigeminus) иеферентен(двигателен) (nabducens). Сетивните влакна на 5-ия нерв провеждат импулси от лицето и зъбите, а двигателните влакна инервират дъвкателните мускули и мускулите, които променят напрежението на тъпанчето. При едностранна лезия на тези влакна или неврони, долната челюст се придвижва към лезията при отваряне на устата. Чувствителните влакна провеждат възбуждане от рецепторите на кожата на цялото лице, носната лигавица, конюнктивата, черепния периост до източника, зъбите, твърдата мозъчна обвивка и вкусовите рецептори на езика.6-ти нервпровежда импулси към волевите мускули на окото и клепачите, инервира правия мускул на очната ябълка. Поражението му води до намаляване на тонуса на този мускул, зеницата се измества към носа
Корените на 7-ми и8-ми черепни нерви - лицеви(смесени) (nfacialis)ислуховиили вестибулокохлеарни (чувствителни) (n verstibulocochlearis) излизат от продълговатия мозък. Смесените клонове на 7-ми нерв инервират вкусовите рецептори, слюнчените и слъзните жлези, а двигателните влакна инервират лицевите мускули. Благодарение на аферентните влакна на лицетоНервът провежда възбуждане от вкусовите рецептори на предната част на езика. Сетивните влакна на8-ия нервпредават информация за звук, баланс и позиция на главата. Състои се от два клона - кохлеарни и вестибуларни къдрици, клонът провежда възбуждане от рецепторите на спиралния (Корти) орган на къдрицата на вътрешното ухо, а вестибуларният клон - от рецепторите на полукръглите канали и вестибуларните торбички.
Корените също излизат от продълговатия мозък:
9-ти - глософарингеален нерв(смесен) (nglossopharungeus)състоящ се от двигателни, сензорни и парасимпатикови влакна, моторните влакна на които регулират преглъщането, докато сетивните влакна предават усещането за болка, вкус, допир, температура от езика и гърлото. Парасимпатиковите влакна инервират паротидните слюнчени жлези. Чувствителните влакна провеждат възбуждане от рецепторите на каротидния синус (каротиден синус), слуховата (евстахиевата) тръба и стените на тъпанчевата кухина, както и от вкусовите рецептори на задната трета на езика;
10-ти - вагус(смесен) (nвагус), който осигурява такива жизненоважни функции като активност на жлезите, храносмилане, сърдечни контракции. Съдържа моторни, парасимпатикови и сетивни влакна от сетивни влакна на блуждаещия нерв в около 95%. Те предават информация от рецепторите на устната кухина, фаринкса, значителна част от храносмилателния канал, дихателните пътища, белите дробове, рефлексогенните зони на кръвоносните съдове и сърцето, както и от твърдата мозъчна обвивка и ушната мида; този нерв е най-дългият сред черепните нерви;
11-ти - допълнителен(мотор) (naccessorius)предизвикващ движения на главата и раменния пояс, инервирамускулите на гърлото и ларинкса, участва в гласообразуването. Ако функцията на този нерв е нарушена, тонусът на стерноклеидомастоида и капана на ециеподималните мускули намалява, което затруднява завъртането на главата в обратна посока;
12-ти - hyoid(мотор) (nhypoglossus), който инервира всички мускули на езика; едностранното увреждане на този нерв или неговото ядро е придружено от нарушена функция на езика
Кратка информация за черепните нерви е представена в таблица 2
. Таблица 2. Черепни нерви
Двойка нерви
Име и състав на нерв
Изходната точка на нерва от мозъка