чернодробно заболяване при котки
Остър паренхименхепатит- възпаление на черния дроб със симптоми на грануларна дегенерация, мастна инфилтрация и разпадане на чернодробни клетки.
Етиология. Като самостоятелно (първично) заболяване е рядко (под влияние на хепатотоксични отрови), обикновено е усложнение на гастроентерит, инфекциозни и паразитни заболявания. При сърдечна недостатъчност, особено при портална стагнация на кръвта, развитието на заболяването се ускорява. Смята се, че водещата връзка в патогенезата е интоксикацията, водеща до инхибиране на чернодробната функция, намаляване на запасите от гликоген. Има жълтеница, миокардна дистрофия и хемоциркулационна недостатъчност, брадикардия. Животното изпада в депресивно състояние.
Симптомите се определят от основното заболяване и често са леки. Отбелязват се депресия, треска, загуба на апетит, гастроентерит, брадикардия, аритмия, жълтеница.
Диагнозата се поставя въз основа на комбинация от симптоми и набор от изследвания. За паренхимния произход на жълтеницата се съди по наличието на проведен и непроведен билирубин в кръвния серум. Черният дроб е увеличен, усеща се болезненост при палпация.
Лечението е насочено основно към елиминиране на основното заболяване. Провежда се симптоматична терапия, предписва се диета, въвеждайки в диетата повишени дози въглехидрати (глюкоза с витамин С, мултивитамини), преднизолон, силибилин. Използват се също кокарбоксилаза, липотропни средства (липамид, липоева киселина), хепатотропни лекарства (сирепар, силенил, гесплен, хепатоцел).
При показания се използват антибиотици, сулфонамиди, жлъчегонни лекарства (алохол, лиобил, холецил, циклалон, цветя от пясъчно безсмъртниче, царевични близалца, жълтурчета).берберин сулфат, никодин).
Превенцията е да се предотврати отравяне, интоксикация. Не можете да прехранвате котката, необходимо е да изключите мазните и некачествени фуражи от нейната диета.
Цирозата на черния дробе хронична деструктивна лезия на черния дроб с заместване на паренхимната тъкан със съединителна тъкан и атрофия на Купферовите клетки. Има хипертрофични (с нарастване на интралобуларната съединителна тъкан, черният дроб се увеличава по обем и се удебелява) и атрофичен (с нарастване на междулобуларна съединителна тъкан, последвано от цикатрична контракция, черният дроб се удебелява и намалява по обем).
Етиология. Първичната цироза възниква при липса на пиридоксин, селен и други микроелементи в организма и в резултат на продължително излагане на фактори, причиняващи хепатит (хронична интоксикация, включително поради инфекциозно-токсични, алергични причини). Вторичните са причинени от инфекциозни, паразитни заболявания, токсична чернодробна дистрофия, портална кръвна стаза.
При прогресивна чернодробна декомпенсация животното изпада в кома и след това умира.
Лечението е насочено основно към елиминиране на токсикоза, застой на порталната кръв. В диетата на животното се въвеждат мултивитамини, протеинови фуражи, въглехидрати. Провеждане на симптоматична терапия; при цироза са показани също салуретици и кардиотоници. При откриване на асцит се извършва пункция и изсмукване на серозен конгестивен трансудат от коремната кухина.
Силибилин се предписва като холеретично средство. При показания се използват и антибиотици, изотонични електролитни разтвори. От глюкокортикоидите при чернодробна недостатъчност добър ефект дава преднизолон.