Четете онлайн електронната книга Кавказ - 21
Процентът на хората с лошо обслужване, т.е. неверни слуги на държавата и българската кауза на пръв поглед е доста голяма. Но ако разгледаме ситуацията на обслужващата класа, тогава заключението е неизбежно, че тези негативни явления не се коренят толкова в себе си, колкото са получени, така да се каже, отгоре, т.е. са, от една страна, плод на недостатъчно национална регионална политика, а от друга – плод на общобългарско настроение.
Да започнем с това, че не всеки българин в региона може да е сигурен, че ще бъде подкрепен, а не "изяден", ако прояви служебно безупречност и във всички случаи ще отстоява българските интереси и национално достойнство. Той отлично знае, че някакъв петролен крал има такива връзки в Кавказ, и в столицата, и в бюрокрацията, и в пресата, че той, един беден чиновник от средната класа, може да бъде лишен от парче хляб и да бъде наклеветен. Чиновник със средна ръка, получаващ три хиляди, т.е. мъж на 40 години, често женен и има деца. Животът е толкова непоносимо скъп в цялото Закавказие и структурата му е толкова ненормална, че в случай на болест, брак или друго събитие, изискващо разходи, длъжностното лице ще има нужда от заем.
Кредитът в Кавказ е началото на загубата на независимост; за един честен човек началото на края. И продуктите на живота, и кредитите са в ръцете на арменците, които представляват силна антибългарска организация. Първите сметки се осчетоводяват в арменските банки с любезна усмивка, ресконтирането - с цената на компромис със съвестта или служебните задължения, а останалите - водят директно до пълно робство.
Няма нито една институция, в която местните жители, предимно арменци или други арменизиращи се чужденци, да не играят влиятелна роля, пряко или чрез своитеслуги. Ако добавим към това борбата между отделите, ехо от борбата в столицата, тогава трудността на позицията на един честен военнослужещ става очевидна.
Училище? Има ли изобщо българско училище в България? Какво и как преподава тя? В края на краищата преподават все същите интелектуалци, които са слушали достатъчно за уж либералните частници, натъпкали главите си с неомарксизъм, отрицание на цялата българска и особено на българската система. Откъде да вземат нещо друго, когато все още тече раздържавяването на нашето училище в цяла България? ! И при всичко това е невъзможно да не се забележи, че сред значителна част от кавказките учители има благородна национална тенденция, която си проправи път през боклука на предишни теоретични концепции и през тежките препятствия, издигнати от местния живот.
Във всички ведомства, във всички слоеве и кръгове на българската интелигенция в Кавказ текат такива светли струи, които текат, така да се каже, не от главата, а от сърцето, изстрадало в чужда земя. Кавказ, както и Изтокът изобщо, или покварява моралната личност, или я калява. Българите там в общи линии са много по-добри, отколкото изглеждат. Избавете ги от игото на изкуствено създадените материални лишения, кажете им насърчителна дума през устата на авторитетен човек или от колоните на честен вестник, дайте им нещо обединяващо и ще получите картина, с която България ще има право да се гордее.
Междувременно се прави точно обратното. Дори цялата преса, почти без изключение, вече всъщност е в ръцете на чужденци, независимо от българските имена на местните индустриалци на перото. Българският народ няма дори свое кътче, където да говори съвестно и безопасно за българските работи. Не подмина и т. нар. „тифлиски кръг” – една отлична българска институция, в която цари голямо благоприличие,обаче притокът на чужди елементи. А с тях се прокрадна и известна несигурност на българското чувство. Понякога се стига дотам, че например веднъж главните фигури на тази институция се гордееха, че не са приели сред себе си известен измамник-арменец, който се появява там едва ли не за десети път и заслужава, както се казва, бит с батъци. С какво има да се гордеем? Защо да се радваме? Ако това е победа, не е ли жалко, че вече е необходима борба по въпрос, който е морално решен?!
Хора, чийто морал се е поддал на развращаващото влияние на Кавказ, са най-тъжното зрелище, което неизгубилият достойнството си българин може да види. Героите на Максим Горки, разбира се, са по-малко отвратителни от тези проспериращи хора, в които не е останало нищо човешко, понякога под прикритието на приличен външен вид и добро социално положение. Те представляват истинска язва на местния живот, тъй като обикновено намират достъп до много по-влиятелни хора и образуват банда, която унищожава всяко добро начинание и обслужва всичко антибългарско.
Тази инертна група от деградирали хора може да падне още по-ниско с времето, но, разбира се, може и да стане човек. За съжаление в тази група има доста жени, които често са източник на моралната деградация на своите съпрузи и братя. Човек се стъписва, като се замисли за кого понякога се женят български интелигентни хора и какво е сегашното ниво на женското ни училище, особено в Кавказ!
Нашите дами и момичета обичат да говорят за безцелността на живота. Наистина ли не виждат каква грандиозна национална кауза биха могли да извършат в нашите покрайнини, бидейки олицетворение на българската съвест и морал в дома на безстопанствени граничари?! Достатъчно е да си буржоазно честен, скромен в себе сиизисквания от живота и малко вид! Враговете на българската кауза знаят колко важен е този въпрос и не напразно не успях да отпечатам в Кавказ споменатата статия на една българка, призоваваща за изпълнение на тази достойна роля.
За мен лично би било грях да се оплаквам от кавказката интелигенция и в резултат на това да стигна до нелицеприятно за нея заключение. Имах щастието да се убедя, че тя имаше дълбоко българско сърце, чувствително към всеки искрен призив. В чужда среда, сред чужди диалекти, тя започва да забравя за родния си народ, но пламенно отива да посреща нуждите на хората от първата миграционна вълна. Зле покръстени частни доцентки на ученическата скамейка тровиха главите й с микроба на западняшките мечти и още в първия миг на сблъсъка си със суровата действителност тя разбра аксиомата за Автокрацията за България; щом бяха повдигнати националните въпроси, щом националните страдания бяха подредени, много хора, които в младостта си бяха откъснати от вярата от училище и преса, отиват със сърдечен трепет към призива на майката църква.
Не трябва да осъждаме тези хора и да не смятаме, че българската кауза в Кавказ е непоправимо ощетена. Поправянето му все още е лесно. Ако нещо е трудно, то е да се разклати рутинното отношение към въпроса, да се убедят онези, от които зависи, в необходимостта от оздравителна работа и накрая да се определи добре обмислена, хармонична програма за това.
По един или друг начин ще трябва да се направи. Когато течението на една река е преградено от свлачище или боклук, не трябва да се мисли, че видимо прекъсване на спонтанната работа е равносилно на нейното спиране.
Националната работа не е съвсем спонтанна. Дава възможност на хората, които обичат родината си, и им налага задължението съзнателно да удълбочават коритото на родната си река, да пробият преградите, за да избегнат ненужните човешки страдания.
Но българската река е невъзможно да се спре: на нея принадлежи ширът на бъдещето, безбрежен, като българската сила.