Четиристишия за живота, любовта и тъгата (Владимир Черницин)
В далечината самотно платно се белее, Минават години, миражите се стопяват. И ти, с усмивката на Мадоната, уморен от местната суматоха, Летиш през морето от лошо време и самота и лъжи.
Не тъгувай, страннико, морето ще се успокои, Шхуната ще падне на брега. Вашата недешифрирана усмивка Не, вероятно никога не умира.
Ти остави картините на Модилиани В този тъжен самотен свят. Но съм сигурен, че в тази примамлива далечина и музика и празник ви очакват.
Корабите отиват в морето, Годините летят. Срещнахме се вчера И ти каза да.
Рано сутринта на брега на морето Видях отпечатъка ти в пясъка. Спомних си онези наши болезнени нощи В Судак, леко охладен от жегата.
Жеравите отлитат, Иволгата ще плаче за пролетта. Отлитат години и надежди, Нямаме щастие, нито ти, нито аз.
Платната стенат от вятъра И шхуната се стреми към брега. Ти ми каза: това е, чао, И как да не спя сега.
Малко наклонена, малко противоречива Покоряваш всички с усмивката си. Предвиждам тази есен Ще се появиш в живота ми.
В бара нощем свещта гасне, Музиката заглъхна, мечтите се стопиха. И двамата знаем, че се разделяме завинаги, И сълзи се търкалят по бузите ти.
Загорял, стилен, дързък Срещу насрещния вятър Летиш безразсъдно през живота Сякаш за упрек на всичко живо.
Малко покорна, почти смела, Бог не те обиди с красота. Ти си тъжен от самотата си, В очакване на любовта неземна.
Ние се разделяме завинаги, Ти знаеш това. Твоето семейство те чака там, Но ти не ме обвиняваш за нищо.
Знам, че никога няма да се върнеш при мен, Дори върбите и брезите да плачат. Никога няма да се върнеш при мен, заплахи.
Морето тихо шепне В далечината ни зове. Без притеснение ти просто каза, Тази вечер ще бъда твоя.
Дъждът тихо потропва по чадърите, Ти стоиш под един от тях. Тъгата в очите ти очарова, А ти мълчиш за нещо.
Грозни, но много стилни Гледаш уверено в далечината. Но във вашата завладяваща усмивка Леко забележима е тъгата.
Две самотни същества Под палмата намериха подслон. Облаците ги пълзят, Мечтаят за дом, мир, уют.
Зимна нощ се прокрадва през прозореца, В камината тлеят цепеници. Малко плах и малко засрамен Ти седна на коленете ми.
Дъждът следва собствените си закони, Земята се върти според собствените си закони. Някъде случайно двама души се срещат, Някъде случайно ти и аз се срещнахме.
Морето се плиска в кея Остъргва страните му. Леко смутен, почти гол Ти ми каза: още.
Прорязвайки тишината на морето Самотната шхуна се стопи в мъглата. Сънувах, че стоиш на платформата И толкова много копнеж в усмивката ти.
Все още те е малко срам, Криеш тялото си в чаршаф. И целувайки ме толкова страстно, Ти събуждаш желание в мен.
Все още се припичаш в измачкано легло, Слънчевият блясък лежеше на рамото ти. Ръцете ми се потят от вълнение И те искам все повече и повече.
Нямаше време да ми кажеш да, Познавахме се твърде малко. И отлитам от теб завинаги Давя се в море от страх и отпадналост.
Ти ми даде надежда, Ти опъна моите платна. Нека ме хвърли на рифовете с вятъра, Сега никога няма да се счупя.
Струва ми се, че можеш да ме обичаш, Но нещо ти попречи. Тънък лъч надежда проблесна и внезапно, и внезапно изчезна.
Малко безсрамно, малко срамно Стоиш сам на вятъра. И от съжаление за твоята беззащитност, Струва ми се, че ще умра.
Не ме питай защо, Защо авлигата не пее. Заминахте за друг, защо? Защо, не разбирам? Защо, защо, защо?
Позволете ми да направя нещо хубаво за вас, Няма да искам нищо в замяна. А теб, доверчиво нежна Ще задуша в ръцете си.
Модно стилна, изискана, С цигара в уста, с леко саркастична усмивка Презирате суетенето.
Воланът има свои закони Върти се, върти се като земята. Самотни двойки бродят по палубата, И ми се струва, че в този свят Има само ти и аз.
Днес ще ми кажеш сбогом, Отлитайки в непознатата далечина. Никога няма да легнеш на рамото ми, Няма да прошепнеш натрапчиво да в ухото ми.
Не сме се виждали от много години, Не сме чували нищо един за друг. Утре ще се срещнем, Цялата съм объркана и тъжна.
Така се срещнахме вчера Сякаш не е имало години раздяла. Разбира се, ти не си съвсем същият, Но както преди, ръцете ми се протегнаха към теб.