Човек ще диша под вода след пресичане с водорасли

Излетяхме в космоса и се потопихме под водата, но и двете среди останаха опасни за нас. Все още сме далеч от заселването на съседни планети, ноима възможност да дишаме под вода, макар и засега само теоретична.

Всичко започна с факта, че учените откриха мирното съвместно съществуване на водорасли, произвеждащи кислород, и саламандри, като първите, колкото и да е странно, бяха в яйцето на вторите, и двата вида се превърнаха в един организъм. Водораслите често се прикрепят към ембриони на саламандър и дори когато земноводното порасне, те остават в тялото му, тоестсаламандърът частично се превръща в растение. Учените си помислиха: възможно ли е същото по отношение на човек? В този случай човек ще може да диша под вода.

Феновете на младия магьосник Хари Потър вече се срещнаха с такъв феномен: в книгатаХари Потър и Огненият бокалгероят на писателката Джоан Роулинг (Joanne Rowling) дишаше под вода, без да се издига на повърхността, след като погълна тревата. Може би тази идея ще се осъществи някой ден.

Ще имаме ли хриле?

Няма да имаме хриле: учените предлагат да се направят промени на генетично ниво, тоестлеко да се модифицира нашата ДНК, така че да станем по-скоро като водорасли, които произвеждат кислород дори на дъното на океана. Освен това това не е толкова невъзможно: канадски изследователи са открили, че в човешката ДНК има много вируси, които са попаднали там през хилядолетията на нашето съществуване.

Такава симбиоза - мирното съжителство на растение с гръбначно животно - се наблюдава за първи път. Но за използването на водорасли в производството на кислород в други организми, включително хора, все още са необходими допълнителни анализи.В полза на тази идея учените цитират и факта, че както саламандрите, така и хоратаса гръбначни.

Водещият изследовател д-р Райън Керни добавя, чеводораслите окисляват ембрионите на саламандъра и използват азота, необходим на растенията, който се отделя заедно с отпадъчните продукти на ембриона. Учените са открили ДНК на водорасли в тялото на възрастни саламандри: те може да са ги наследили генетично. В научния свят това се нарича вертикално предаване, въпреки че учените не изключват възможността водораслите да са попаднали в саламандрите от околната среда.