Човекът скъса с мен, докато беше в армията (вярна на него) поради загуба на взаимно разбирателство, което зачести
Моят любим и скъса само с мен. Това се случи, защото той отиде в армията и по време на зимната ми сесия започнахме да имаме проблеми с комуникацията и се влошиха до миналата седмица, имаше няколко раздяли през тези 5-6 месеца, след това последваха тежки помирения, разкаях се за моите задръствания, той поиска прошка, че беше груб. Всичко се подобряваше, а след това се повтаряше с ускорени темпове, по стария сценарий и с нова сила. Друг проблем е, че по време на кавга сякаш попадам в тапа, не мога да разбера нищо и да отговоря разумно. И поради постоянните кавги започнах да изпадам в това състояние и само от забележка от негова страна или малко недоволство в гласа му, което може да ми се стори, и след това поради това той започва да се ядосва, конфликтът се разраства и аз не знам как да изляза от него навреме (вбесява го и това, че когато псува и в гняв аз почти не показвам емоции (в този момент просто съм в замаяност)). Преди това той сам разрешаваше тези ситуации, но му омръзна и започна сам да ескалира Конфликта. Обикновено той отива да пробва първи и не се получава от първия опит поради моите притеснения и вълнение. Така че това е същината на проблема, преди няколко дни той скъса с мен напълно. Опитах се да се обадя и да се смиря, да го върна, но той ми забрани да му звъня и каза, че няма нищо повече между нас и че съм го накарала да ме мрази. Не мога да го пусна, не мога да повярвам. Бяхме заедно 6 години, живяхме в различни градове една година, той беше първата ми и единствена година заедно, той ми помогна да стана по-красива, да отслабна, да отида в университет, да си намеря стая в хостел, научи ме да се промъквам, да се обличам красиво, да пестя пари правилнои направи хиляди и хиляди добрини за мен, грижеше се за мен и ме закриляше дори докато бях в армията. Обичаше ме безкрайно много. Заедно правихме планове за живота си (къща, деца, семейство, бизнес). Основната ми мечта е да живея с него, да посветя живота си на него и евентуалните ни деца. Искам да живея за него. Но тези кавги ме съсипват физически и морално. Той и аз сме уморени от тях. Всеки път имах чувството, че част от душата ми умира. Но имаше и време на щастие. Преди това имаше кавги на всеки 2-3 месеца, но те започнаха да се случват всеки ден, ден без кавга беше героичен и невероятен ден. И аз като него на мен съм му вярна и го обичам. Всичко това е болезнено и ужасно. Какво да направя? Как да го върна? Остава му още половин година. Кой е служил или чии близки са служили, кажете ми как да се примиря? Как да го върна?
Съжалявам за снега от писма и сополи, но трябва да говоря с някого.