Човекът в системата на социалните комуникации

Интеркулти. комуникация (ICC): като т. нар.: комуникация или общуване между представители на различни култури. Концепцията предполага комуникация в pr-ce на лични контакти между хора, по-рядко опосредствани .. форми на К. (като писане) и масови К. класическата концепция за к-ри, разглеждаща к-ри като повече или по-малко стабилна система от съзнателни и несъзнателни пр-л, норми, центи, структури, артефакти и свързани предимно с нац. или етнически. K-ram ("човек в връзките на културата"). Понастоящем все повече доминиран от т.нар. динамичен понятието с-ра, където с-ра се разглежда като начин на живот и система на поведение, норми, ценности и др.на всяко соц. гр. (например, до-ра град, до-ра поколения, до-ра орг-ция). Динамичен понятието k-ry не предполага строга стабилност на културната система, то е до дефиницията. ст-ни могат да се изменят и модифицират в главата на соц. с-ция („човекът като резултат и творец на културата”). Характеристики на ICC: приложен характер (целта е да се подобри комуникацията между представители на различни типове, да се намали конфликтният потенциал) и интердисциплинарност.

Сред многобройните глобален. проблеми, породени от техногенната цивилизация и поставени в центъра на ч-ка и самата й същност, проявяваща се в най-контрастните три: първо, проблемът за оцеляването в условията на непрекъснат. извършване на оръжия за масово унищожение. Второ, растежът на екологичните криза в световен мащаб везни. В конфликт. два аспекта на хората влизат в сблъсък. същества като част от природата и като активно същество, което трансформира природата. Трето, най-важен от гледна точка на познанието и от гледна точка на нашето разглеждане е проблемът за запазването на човешките същества. личността, човекът като биосоциал. p-ry в условията на отглеждане и vsest. пр-ови на отчуждението – съвр. антропологичен криза. Ч-к съживява такива сили, че вече неконтролира и които стават чужди на природата му.

Милиони хора не задоволяват основните си нужди, стотици хиляди умират от глад. Наблюдава-ся криза в социалната. сфера. Разбира се, като цяло жизненият стандарт в развитите страни се подобрява, но въпреки това фактите показват, че милиони хора са принудени да живеят мизерно. Продължение на операцията h-ka h-com. Модерен обществото не се освободи от онези негативни черти, за които още пишат Маркс и Дюркем – соц. отчуждение и аномия. Напротив, хората все повече се отчуждават един от друг. Индивидуализмът и егоизмът, особено сред младите хора, често доминират в социалните отношения. Хората все по-често проявяват аномия, тоест безразличие, апатия, незачитане на съществуващите ценности и др. Междуетнически противоречия.в мн. страни често шофират. на военните д-виям.

Учените и антиучените концепции за науката се модифицират. Крайният антисциентизъм, с неговите искания за ограничаване и дори забавяне на научно-техническия прогрес, по същество предполага връщане към традиционните общества, към класическия тип научна рационалност. Изходът не е в отхвърлянето на научното развитие, а в придаването му на хуманистично измерение, в трансформирането на идеала за ценностно неутрално изследване.

18. Съзнанието като предмет на философско разбиране ...

Несъзнаваното (Б.) като психичен феномен. Б. в шир. смисъл - набор от умствени процеси, операции и състояния, които не са представени в съзнанието на субекта. В редица психични теории Б. е специална сфера на умствени или s-ma процеси, които са качествено различни от явленията на съзнанието. Терминът Б. се използва и за х-ристика на индивидуално и групово поведение, чиито реални цели и последствия не се осъзнават. Концепцията за Б. за първи път е ясно формулирана от Лайбниц,които тълкуват B като ниска форма на умствена дейност, лежаща отвъд прага на съзнателните представи. Първият опит за материалистично обяснение на Б. е направен от Д. Хартли, който свързва Б. с дейността на нервната система. В началото на 19в. започва същинското психологическо изследване на Б. Issledovaniya fr. психо. училищата направиха възможно разкриването на психическа дейност, различна от съзнателната, която не е съзнателна от пациента. Фройд продължи тази линия, за да представи Б. под формата на мощна ирационална сила, антагонистична на дейността на съзнанието. Несъзнателните нагони на Фройд могат да бъдат идентифицирани и поставени под съзнателен контрол с помощта на психоаналитични техники.Юнгв допълнение към личното B,въвежда концепцията за колективно B, което е идентично за индивидите от определена група, един или друг народ, цялото човечество.

Самосъзнанието е съзнанието на човек за своите действия, чувства, мисли, мотиви на поведение, интереси, позиция в обществото.Самосъздаване (SS)- образ, който се появява на различни нива и в различни форми: 1) благополучие - елемент на осъзнаване на тялото и включването му в света около нещата. 2) съзнанието за себе си като принадлежност към човек soob-vu, to-re и социална група 3) възходът на съзнанието за "аз" като напълно специален образ на себе си, подобен на "аз" на другите, но уникален и неповтарящ се. CC е C/резултат и C/контрола. Това е единственото нещо, което не подлежи на съмнение.