Чудовището е обло, палаво, огромно, зяпащо и лаещо

палаво

Александър Радищев модифицира ред от 514-ия стих на поемата на Василий Тредиаковски „Телемахида“ (1766), която е превод в свободен стих на прозаичната повест „Приключенията на Телемах“ от френския писател Франсоа Фенелон, направена в хекзаметър. Но източникът на фразата в Телемах не е текстът на Фенелон [2], а Енеида на Вергилий [3], а преводачът е съставил комбинация от два фрагмента: „Външният вид е грозен, страховит, огромен, лишен от зрение“ [4] (лат. Monstrum horrendum, informe, ingens, cui lumen ademptum - за циклопа Полифем, ослепен от Одисей) и „Цербер от тези царства, огромен, с три прозявка кора // Прелива“ [5] (лат. Cerberus haec ingens latratu regna trifauci // Personat).

Този пасаж разказва за наказанието на царете в ада за злоупотреба с власт. Те постоянно се гледат в огледалото и виждат чудовища. Фразата на Тредиаковски, описваща Цербер, изглеждаше така: „Чудовището е обло, пакостливо, огромно с триз и лай“, тоест уста (Тредиаковски понякога въвежда допълнителна гласна („и“) в стиха за благозвучие, за да компенсира липсващата сричка за метъра) [3] [6] :

Там най-накрая Тилемах видя короновани крале, Които използваха силата си на троновете за зло. Те, от една страна, един от отмъстителните Евмениди Представиха огледалото, Техните пороци бяха мерзост. В това Огледало те се гледаха непрестанно; И те бяха най-злите и ужасяващи повече, от това ужасно куче Кервер, Чудовището е обло, пакостливо, огромно, с тризевна и Лая ...