Цитотоксични Т клетки
Цитотоксичните Т клеткиса способни директно да атакуват и унищожават микроорганизми, а понякога дори собствените клетки на тялото. Поради тази причина те се наричат клетки убийци. Благодарение на рецепторните протеини на повърхностите на цитотоксичните клетки, те се свързват здраво с микроорганизми или клетки, съдържащи съответния специфичен антиген. След това атакуваната клетка се унищожава по начина, показан на фигурата. След свързване цитотоксичната Т-клетка секретира така наречените перфорини (протеини, които образуват дупки в мембраната на атакуваната клетка). През тези отвори течността бързо изтича от интерстициалното пространство в клетката. В допълнение, цитотоксичната Т-клетка освобождава токсични вещества директно в атакуваната клетка. Почти веднага атакуваната клетка набъбва силно и обикновено колабира малко след това.
Най-важното е, че след като мембраната е перфорирана ицитотоксичните веществасе освободят, тези клетки убийци могат да се отделят от атакуваните клетки и да атакуват други клетки, като ги унищожават. Някои цитотоксични клетки персистират в тъканите с месеци.
Някои от цитотоксичните Т клеткиса особено вредни за инфектираните с вирус тъканни клетки, тъй като много вирусни частици се улавят от тъканните клетъчни мембрани и Т клетките се привличат от тях в отговор на вирусната антигенност. Цитотоксичните Т клетки също играят важна роля в унищожаването на ракови клетки, трансплантирани сърдечни клетки или други клетки, чужди на собственото тяло на човека.
Супресорни Т клетки
Супресорните Т клеткиса много по-малко известни от другите Т клетки. Те са в състояние да инхибират функцията както на цитотоксичните Т клетки, така и на Т хелперите. Смята се, че целта на тези потискащи функциие да предпази цитотоксичните Т клетки от свръхактивиране на имунни отговори, които могат да увредят собствените тъкани на тялото. Поради тази причина супресорните Т клетки, подобно на Т хелперите, се считат за регулаторни Т клетки. Вероятно супресорната Т-клетъчна система играе важна роля в ограничаването на способността на имунната система да атакува собствените тъкани на тялото, т.е. в повишаване на така наречената имунологична толерантност.
Ако човекразвие имунитеткъм собствените си тъкани, процесът на придобит имунитет ще го унищожи. Въпреки това, обикновено имунният механизъм "разпознава" собствените тъкани на тялото като различни от бактерии или вируси и човешката имунна система генерира малко или никакви антитела или активирани Т клетки срещу собствените си антигени.
По-голямата част оттолерантносттае резултат от селекция на клонове по време на предварителна обработка. Смята се, че по-голямата част от толерантността се развива по време на предварително третиране на Т-лимфоцити в тимуса и В-лимфоцити в костния мозък. Причината за това схващане е, че въвеждането на силен антиген в плода по време, когато лимфоцитите се обработват предварително в тези две области, предотвратява развитието на антиген-специфични лимфоцитни клонове в лимфоидната тъкан. Експериментите показват, че под въздействието на силен антиген специфични незрели лимфоцити в тимуса стават лимфобластични, пролиферират значително и след това влизат в контакт със стимулиращия антиген. Смята се, че в резултат на това такива лимфоцити се унищожават от епителните клетки на тимуса, преди да могат да мигрират и да колонизират общата лимфоидна тъкан на тялото.
Предполага се, че по време напредварителната обработка на лимфоцитивтимус и костен мозък, всички или повечето от клонингите на лимфоцитите, специфични за увреждане на собствените тъкани на тялото, се самоунищожават поради постоянното излагане на антигени на тялото.