Цивилизмът като българска идея в световната история
Социализмът като преходна система между капитализъм и цивилизация - такава е диалектиката на световната история и онзи световно-исторически контекст, в рамките на който само човек може да разбере адекватно координатите на българската история на 20 век, да разбере накъде и накъде вървим, какво бъдеще ни очаква, какви са предпоставките и условията за прехода ни към правото, към икономически, правно и морално свободен индивид, гражданско общество, стоково-пазарни отношения, правова държава, какво, накрая, е отклонението на реалното ни движение от обективните ни възможности да вървим към цивилизма.
Без комунистическа перспектива реалният социализъм (а именно комунистическият социализъм) се оказа в исторически капан и се яви като преходна система без преходи. Оттук и схващането за социализма като историческа грешка и задънен клон на общественото развитие, опити да се поправи въпросът чрез връщане към капитализма като крайна и най-висока точка на световната цивилизация.
Но историята и цивилизацията не спират до капитализма, капитализмът не е краят на историята, а социализмът не е историческа грешка на стотици милиони хора в продължение на почти век в България, а след това и в редица други страни.
Цивилизмът като концепция на постсоциализма освобождава общество със социалистическо минало от историческия комплекс за малоценност и демонстрира, че социализмът не е загубено време, а най-трудният и жесток етап в световната история (отрицателен етап, време на отричане от миналото е за бъдещето) по пътя към установяване на по-високо ниво на човешка свобода, равенство, справедливост и право.
Колелото на световната история премина през онези, които се озоваха в социалистическото пространство и време. Оттук и нашите загуби и трагедии. Но тук е работата за бъдещето.
Но комунизъмне успя да се справи с проблемите си, не разбра истинския смисъл на своята практика и истинските тенденции на нейното развитие.
3. Цивилизмът като българска идея в световната история 343
Големите идеологии (включително комунистическата) са егоистични: те пренебрегват всичко, включително бъдещето на своята практика, в името на самосъхранението, дори и под формата на остарял и разобличен мит, превърнал се вече в приказка.
Контурите на цивилизма като бъдеще на социализма започват да се очертават едва в условията на стагнация и криза на реалния социализъм, което разкрива илюзорността на комунистическата перспектива и неадекватността на доктриналните идеи за социализма като низша фаза на комунизма, която на базата на социализираната собственост трябва да се развие в пълен комунизъм.
Очевидно е, че преди появата на съответните обективни исторически реалности от периода на упадък и криза на практически установения социализъм не е имало възможност за изясняване на неговото бъдеще. Така че нито през 19 век, нито през първата половина на 20 век. все още нямаше условия за формиране дори на идеи за цивилизма като бъдещето на социализма.
Междувременно този или онзисемантичен образ на бъдещето,тази или онази представа за бъдещето на съответния обект, явление (в нашия случай бъдещето на социализма) играе важна роля в процеса на познание и трансформация на практиката, в разбирането и оценката на миналото и настоящето.
По този начин е ясно, че нито Хегеловата доктрина, нито концепцията за социализъм с комунистическо бъдеще, представена в марксистката доктрина, по същество могат да допуснат след буржоазната частна собственост, буржоазното право, буржоазното стоково-пазарно стопанство, буржоазното гражданско общество и буржоазната правова държава някакъв нов (постбуржоазен) тип индивидсобственост върху средствата за производство, нов тип право, пазар, гражданско общество и държава, тъй като всички тези институции, според доктрината, ще "отшумят", докато преминаваме от социализма (като първа фаза на комунизма) към пълния комунизъм.
И само в концепцията за цивилизъм, която отрича както комунистическата, така и капиталистическата перспектива за социализма, за първи път е оправдана обективната историческа възможност за нов (постсоциалистически и същевременно небуржоазен) тип индивидуална собственост, право, пазар, гражданско общество и правова държава.
От гледна точка на концепцията за цивилизма е ясно, че трудностите на прехода към пазара, гражданското общество, правоотношенията в икономиката, политиката и т.н., за които се говори в момента у нас, са трудностите на прехода не изобщо към пазара, гражданското общество, правото и т.н., а именно към буржоазния
344 Глава 2. Диалектиката на световната история: капитализъм – социализъм – цивилизация
към буржоазния пазар, към буржоазното гражданско общество, към буржоазното право и т.н.
Например, тезата на съвременните привърженици на пазара, че няма алтернатива на пазара, по същество означава капиталистическото „пазарно общество“ и игнорира (неволно) алтернативата на пазара при цивилизма, основан на гражданската собственост.
Следователно борбата не е за или против пазара, а за този или онзи тип пазар. Проблемът днес не е, че нашето общество е против пазара; по-скоро, напротив, за пазара, но за такъв пазар, преходът към който е свързан не с отхвърлянето на социализма в полза на капитализма, а с трансформацията на социализма, справедлив за всички членове на обществото, изключващ привилегиите на когото и да било за сметка на "всички заедно". С други думи, нашето общество е готово за мащабни и много радикални трансформации в духа наизискванията на принципа на универсалната справедливост, е отворена за установяване на некапиталистическа и същевременно несоциалистическа система. Такова постсоциалистическо бъдеще е представено в концепцията за цивилизма.
В концепцията за постсоциалистическия цивилизъм миналото и бъдещето на България придобиват взаимосвързан и осмислен характер като стъпки в единен, прогресивно развиващ се исторически процес. Само благодарение на това е възможно концептуално и небезпочвено да се твърди, че България има не само минало, но и бъдеще, че имасвоя история,която има своето продължение.
Когато по една или друга причина социализмът се заличава от миналото на България, а постсоциалистическа България като „блуден син” е призована да се върне към предреволюционните порядки или към капитализма, това всъщност означава историческа дисквалификация на Русия.
3. Цивилизмът като българска идея в световната история 345
тези - както върху миналото, така и върху всичко останало бъдеще. Ако, както смятат идеолозите на връщането назад, България е почти целия 20 век, т.е. в епохата на своята максимална световно-историческа активност и значимост по погрешка или по някаква друга опорочена причина доведе себе си и другите до задънена улица, то какво бъдеще може да очаква в този случай?
Междувременно е ясно, че социализмът на ХХ век. – това е българската история. Още повече, че по критериите на световната история това е най-значимото в цялата история на България. Онзи звезден случай, когато националната история изпълнява, както е казал Хегел, „заданието на световния дух“ и директно върши работата на световната история. Прави го, защото е в състояние да го направи и вижда в това собственото си дело и своята световно-историческа мисия. По грешка, измама и т.н. такива неща не се правят.В България всичкигруба работа на световната история,свързана с осъществяването и практическата проверка на общочовешката комунистическа идея. Отговорът е намерен - цивилизъм с неотменимо право на всеки на гражданска собственост. Това е българската идея днес и за в бъдеще, българският принос в световно-историческия прогрес на свободата и равенството на хората.
Продължава диалектиката на световната история и световноисторическият прогрес на свободата, правото и справедливостта.
[1463].Собственото му име.Концепцията за гражданска собственост // Съветска държава и право. 1989. № 10;Неговият собствен.Прогресът на равенството и бъдещето на социализма // Въпроси на философията. 1990. № 3;Същото.Нашият път надясно. От социализма към цивилизма. М., 1992;Неговият собствен.Продължение на историята: от социализма към цивилизацията // Въпроси на философията. 1993. № 4;Същото.Правото е математиката на свободата. М, 1996;Собственото му име.Философия на правото М., 1997.
[1464] [2] Между другото, смисълът на фразата не е адекватен на социализма, който наистина отне собствеността (за средствата за производство), но със сигурност не я раздели. Що се отнася до правното равенство, то нито отрича, нито разделя нещо, което принадлежи на другите, а само въздава справедливост на всеки един от неговите.
[1466][4] Виж:Нерсесянц В.С.Цивилизмът като българска идея // Граници. 1996. № 4. С. 129 – 153. Интересна интерпретация на цивилизма в контекста на връзката между руската и западната мисъл се съдържа в Ю.С. Пивоваров и А.И. Фурсова. – Виж:Пивоваров Ю., Фурсов А.Послеслов към „Цивилизъм” от В.С. Нерсесянц. - Точно там. стр. 154–158.
ОБОБЩЕНИЕ
Философията на правото на Хегел е една от тези класически доктриникоито са натоварени с безкрайни интерпретации и не се изчерпват в тях. Разглеждането на определени учения от миналото в тяхната историческа перспектива и връзки с настоящето показва, че специфичните исторически моменти на съответното учение (в нашия случай Хегеловата философия на правото) все повече отстъпват на заден план с течение на времето, а неговите теоретични моменти (идеи, концепции и конструкции) все по-ясно излизат на преден план като основен обект на тълкуване.
Съучастието на миналото в делата на настоящето създава илюзията, че миналото е едновременно питащият сфинкс и отговарящият оракул. Но по същество всяка нова интерпретация на понятията от миналото предполага както нов поглед към миналото, така и ново познание за настоящето. И в този смисъл можем да кажем, че прогресът на знанието не е такъв
Заключение 347
просто механично продължение и надграждане на старо знание и неговото концептуално обновяване и развитие.
Това е съдбата и формата на живот на класическите учения от миналото, включително и на Хегеловата философия на правото, да бъдат в арсенала на универсалното познание и следователно да бъдат обект на все нови интерпретации, оценки, интерпретации. Ако е трудно да влезеш в историята на мисълта (да речем, философска, политическа и правна) и да заемеш своето място в нея, тъй като трябва поне сам да създадеш това „собствено място“ в тази свръхплътна и напрегната сфера, тогава вече е невъзможно да излезеш от историята на мисълта. Такъв вид „извънреден труд“ и въвличане във „вечния“ свят на идеите, за които Платон мечтаеше, е не само заслужена почит към мислителя за упоритата работа на духа, но и необходима потребност на самата култура, демонстрация на факта, че идеологическият, теоретическият и познавателният потенциал на съответната доктрина наистина е разширен и актуализиран духовно.хоризонти на човешкото съществуване, а формулираните в него нови съждения са станали неразделна част от цялостното човешко познание.
Към тази страна на въпроса принадлежат и думите на самия Хегел, че всеки е „синна своето време”[1467][1] и че „философията също е време,обхванато в мисълта”[1468][2].Така Хегел говори за приковаването на философията към нейното собствено време, за нейната модерност. Без да отрича ролята на философията в бъдещата промяна на света, Хегел приписва това не на вътрешната същност на самата философия, а на нейния последващ външен живот, който вече не зависи от философа. И въпреки че философското разбиране според Хегел е ограничено до настоящето, философските идеи имат дълъг бъдещ живот. Хегел не се съмняваше в това. „Един велик човек“, отбелязва той в един от своите афоризми, „осъжда хората да го обясняват“.
Дългата и поучителна история на подобни обяснения и интерпретации на идеите на самия Хегел не само потвърди този афоризъм, но и внесе в него свои корекции. Хегел ясно гледа на последвалите "обяснения" от позицията на "велик човек". История на интерпретациите
Заключение
Ученията на Хегел са, така да се каже, преобърнати от неговия афоризъм: хората „осъждат“ един велик човек да им служи, да им се обяснява. „Осъждането“, както виждаме, е взаимно. Такава е диалектиката на славата.
В предговора към Философията на правото, Хегел, говорейки за факта, че с помощта на философията човек може само да разбере, но не и да подмлади живота, един вид модерност, която избледнява в миналото, Хегел сравнява своята философия с бухала на Минерва, който „започва своя полет едва привечер“ [1469][3]. Повече от век и половина след началото на полета си, тази птица, борила се в примките на различни интерпретации и горяла в огъня на неугасващата критика, вече не се появява под формата на бухал на Минерва, апо-скоро като феникс. Тя преживя много здрачи и зазорявания, придобивайки все по-нов вид. Галерията от тези образи е обширна, но не е изчерпана, тъй като животът на Хегеловата философия на правото – в интерпретации, оценки и други разнообразни познавателни връзки със съвременността – продължава.
[1470][1]Хегел.Философия на правото. М., 1990. С. 55.
[1471][2]Хегел.Произведения от различни години. Т. 2. М., 1971. С. 557.
[1472][3]Хегел.Философия на правото. С. 56.