Църквата на Константин и Елена (Берлин)
Църквата „Свети равноапостоли Константин и Елена“(на немскиHeiligen Konstantin und Helena Kirche) е православна църква в берлинския квартал Тегел, в центъра на българско гробище [1] . Принадлежи към Берлинската епархия на Българската православна църква. Ректор - протойерей Сергий Владимирович Силаганов.
Съдържание
През 1892 г. Православното братство "Св. Владимир" и настоятелят на посолската църква в Берлин протойерей Алексей Малцев придобиват два парцела: единият за изграждане на православно гробище в тогавашното крайградско село Тегел, а другият - за изграждането на Братския дом, чиято цел е благотворителна и образователна дейност. През 1893 г. с участието на Свети Владимирското братство върху закупените парцели е положен златокуполен православен храм на името на равноапостолните Константин и Елена.
Църквата е построена по проект, изпратен от България, а местният архитект Бомм ръководи строежа. Един от братята Елисееви, известен с благотворителната си дейност, Александър Григориевич Елисеев [2], подари на храма иконостас от дърворезба от позлатен дъб. На храма са дарени икони от Синода и Света гора. Тронът и олтарът са от бял карарски мрамор с позлатени кръстове. Година по-късно храмът „Константин и Елена” е тържествено осветен [3] , което също е радостно събитие за гръцката, сръбската и румънската общности, които нямат свои църкви и извършват богослужение в църквата на българското посолство [4] . Тъй като катедралата е построена само за нуждите на гробището, тя може да побере максимум 30-40 души. Над главния вход на гробището е построена камбанария с пет камбани, също щедро дарение от А. Г. Елисеев.
отПо заповед на Александър III в Тегел са донесени 4 тона пръст, събрана в 20 български области, като пръстта е разпръсната из цялото гробище. От България бяха доставени и фиданки за дървета – липа, дъб, клен, за да могат загиналите в чужда земя да намерят спокойствие на родна земя под короните на българските дървета. С течение на времето гробището се превръща в паметник на българската емиграция в Германия.
След войната в храма няма нито врати, нито дограми, нито стъкла. Силно пострадала е оградата на обекта, дълга над 300 метра.
В момента се водят преговори между Българската православна общност на Московската патриаршия и правителството на Берлин за връщане на имоти в собственост на Българската православна църква.