Дай Боже Свети Божи Светител Николай да пази, ходатайства и помага на едноимения Самодържец
Досега, благодарение на Господа и Неговия светец Свети Николай, името на Най-благочестивия суверен беше и е похвално сред царете и владетелите и народите на целия свят. Чуждите крале слушат и гледат думите и движенията Му. Някогашните враждебни народи гравитират към Него и Неговата сила. През изминалата година посещенията на Суверенния Император в столиците на различни държави показаха, че името Му се възхвалява навсякъде, като името на владетеля на света на целия свят. Появата му навсякъде предизвикваше наслада; и в едно приятелско състояние Той беше толкова топло приет от целия народ, както могат да се срещнат само Неговите безгранично предани лоялни поданици.
Свети йерарх и светец Христов Николай! Не преставай да бъдеш вечен покров, ходатай, топъл ходатай и пътеводител на благочестивия владетел, нашия император Николай Александрович, нека името Му, както и твоето, да бъде винаги прославено от изгрева на слънцето до запад, за слава на триединния Бог и за полза на светата съборна и апостолска църква и цялото Българско царство.
Свещеник Алексей Петропавловски
Поучение в деня на св. Николай Чудотворец.
Блажени кротките, защото те ще наследят земята"
(Матей 5:5)
Нека поставим тази заповед на Спасителя в основата на настоящото ни слово към вас, възлюбени братя!
Нашият Спасител, Господ Иисус Христос, нарича кротките хора блажени, следователно, Той издига кротостта до степен на добродетел. Прилично е и винаги трябва да се говори за добродетели, за учение на доброто. Сега е особено уместно да се говори за добродетелта на кротостта, защото празнуванитеСега Божият угодник, Свети Николай, е наречен от Светата Църква"образ на кротостта"(тропар на светеца), тъй като Свети Николай е бил кротък в най-висока степен, така че той служи като отличен пример за тази добродетел, - "образ".
Каква е добродетелта на кротостта и какво означава да си кротък?
Да си кротък означава да си тих, да не си раздразнителен, да не си свадлив. Кротък може да се нарече този човек, който не се превъзнася пред другите, не се ядосва, не се обижда и не се огорчава, когато го хулят или укоряват. Кроткият човек не само не оскърбява никого сам, но и когато другите го оскърбяват с думи или дела, той не им отвръща със същите обиди, не отплаща зло за зло, не отмъщава на обидчиците, не обвинява никого, не презира и не осъжда, но търпеливо понася всички обиди и обиди.
Монах Макарий Египетски дава следното понятие за кротостта:„Веднъж един младеж, който искаше да стане монах, попита монах Макарий: какво трябва да направя, за да се спася? Макарий, като искаше да го научи на кротост и смирение, го изпрати на гробището, като каза: „Иди при мъртвите и първо ги порицай, после ги хвали: ще чуеш какво ще ти отговорят“. Младежът отиде и изпълни тази заповед на стареца. Когато се върнал, монахът го попитал: „Какво ти отговориха мъртвите“? „Те мълчаха и за хваление, и за порицание – отговори младежът, – мълчаха, когато ги хвалех и ругаех.“ – „Иди си и ти бъди същият“, му каза монахът“(„Духовен Вертоград“,Ф. Тихвински, стр. 13). И така, да бъдеш кротък означава еднакво да хвалиш и да порицаваш: когато те хвалят, не се превъзнасяй, когато те порицават, не се дразни и не се ядосвай.
Да бъдем кротки и изисква от нас, братя, нашата християнска титла. Кристиан, ако исказа да си такъв дядо трябва да е кротък. Защото християнското учение ни вдъхновява във всички отношения с нашите ближни да не търсим само своите облаги, но да желаем добро (полза) на другите; то учи„да обичаме враговете, да благославяме онези, които проклинат, да се молим за онези, които оскърбяват“ (Матей 5:44). Християнинът трябва да предаде целия си себе си на Божията воля, трябва постоянно да помни греховете си; смятайки себе си за грешен човек и виновен пред Бога и хората, християнинът трябва да се признае за достоен за всички обиди и да ги смята за заслужени за себе си. В покаяното чувство за вина пред Господа, в съзнанието, че непрекъснато оскърбяваме Бога с беззаконията си - не трябва ли кротко, без гняв да понасяме обидите!
Кротостта е велика добродетел както по своите мотиви, така и по своите плодове. Какво носи тя.
Мотивите за кротостта се намират в примери за тази добродетел. Ние виждаме най-висшият пример на кротост в нашия Спасител. Колко гняв, завист, омраза, клевета изтърпя Той! Неговите врагове наричаха пресвятото учение на Иисус Христос богохулство, не вярваха в чудесата Му, непрекъснато го преследваха с присмех. И всички тези обиди не бяха заслужени: нашият Спасител направи само едно добро за хората. Как Той, невинният Страдалец, понесе оплакванията и обидите си? Изключително кротък и търпелив. Той не остави кротостта и през последните страдания. Висящ на Кръста, в предсмъртни агонии, Иисус Христос не изрази гняв и не изрече нито една мърмореща дума, а напротив, Той се молеше за враговете Си:„Отче, пусни ги, защото не знаят какво правят“(Лука 23, 24). И нашият Спасител призовава своите последователи да се учат на кротост от Него, когато казва:„Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце“(Мат. 11, 20).
Подражавайки на Спасителя и всички светииСветиите Божии са имали тази добродетел, кротостта, и сред тях е образът на кротостта Свети Никола. Ненапразно Светата Църква нарича Свети Николай образ (пример) на кротостта. Свети Никола беше кротък в най-висока степен. На лицето му ясно се изписа нежност. Ето какво пее Църквата за светеца:твоята кротост знае мълчаливото слово ... "(Служба на светеца, стих. Според L ps.). Кротостта на Свети Николай, според историците, обърнала много грешници към истинския път, укротила бунтовете на хората. Кротостта на светеца, наред с другите добродетели, му спечелила изключителна слава.
Имайки такива високи образци на добродетел – кротост, примери на самия наш Спасител и великия Божи светител Свети Николай, как да не се украсим ние, братя християни, с тази добродетел, как да не се постараем да бъдем кротки? Ние също сме насърчени да бъдем кротки от благословиите, които се дават на кротките хора. Господ Исус Христос нарича кротките блажени, защото те ще наследят земята. Наследството на земята тук означава наследството на Небесното царство. Затова наистина кротките хора, според неизменното слово на Спасителя, ще получат в отвъдния свят Царството Небесно, вечното блаженство.
Но наградата на кротките започва още тук, на земята.
Господ Бог особено обича кротките и щедро им изпраща благата на живота, както Сам Той казва чрез Пророка:„Кого ще погледна? Само върху кротките, мълчаливите и трепетните думи ми”(Ис. 66, 2). Получавайки от Бога като награда всичко необходимо за живота, кротките хора също преуспяват и живеят мирно. В живота и отношенията с хората никой няма да избегне беди, обиди, обиди; но който има добра, нежна душа и кротък, отстъпчив нрав, той умее самодоволно да понася различни обиди и да живеепо-спокоен от хората свадливи и злобни. Кроткият и смирен човек няма да обиди никого, няма да обиди никого, но винаги е покорен и отстъпчив пред всички и затова се разбира навсякъде. Какво мирно и красиво общество бихме били, ако всеки имаше християнска кротост; тогава между нас нямаше да има вражда и потисничество и навсякъде щяха да царят мир и спокойствие.
И обратното: какво причинява кавгите и раздорите между хората, ако не упоритостта на техните характери и свадливостта? Какво причинява всякакви неприятности сред нас, семейни и социални неуредици? От това, че нямаме кротост, взаимно съобразяване. Всеки се смята за по-умен от другите. Където трябва да мълчите, но да слушате други хора, по-опитни, които са по-възрастни от нас - не, ние искаме да сме напред, да ни слушат. Ако някой ни каже обратното, трябва да се предадем - не, горещи сме, леем безсмислени думи и с това празнословие само дразним събеседниците си, но нищо не правим. Нищо добро и полезно никога не може да се постигне чрез мъмрене и клевета, защото мъмренето е зло и никакво добро не може да се постигне чрез зло. Нека някой ви каже неприятна дума, дори да ви обиди - мълчете, търпеливо понесете обидата: с вашата кротост ще засрамите обидителя и няма да има зло, мирът отново ще се установи между вас. Не, при нас не се случва така - за една неприятна дума се опитват да кажат десет обидни думи. И се вдига кавга, каране, понякога завършваща с побой. И след това злото не изчезва бързо: възникват съдебни дела, копаят се ями една под друга, сякаш за да навредят на врага. Това са греховете, до които води нашият горделив нрав, свадливост и непримиримост. И никой не харесва раздразнителните, сприхави хора. В тесни условия те рядко получават помощ от другите. И в сърцата си тепостоянно неспокоен, досаден. Затова хората са упорити, високомерни, хората не са кротки и тук на земята не виждат доброто и на небето няма да получат награда.
От целия ни разговор става ясно, че кротостта е голяма добродетел и носи добри плодове. Да се опитаме, братя, да се украсим с тази добродетел, да бъдем тихи и кротки на езика си и бързи да вършим добри дела, за да можем да живеем тук на земята в мир и спокойствие, съставлявайки прекрасно добре организирано общество, за радост на нашия възлюбен монарх Николай Александрович, чийто имен ден сега празнуваме - и в другия свят да получим обещаното кротко блаженство. амин