Данъчни последици от ненавременно връщане на отчетни суми
Счетоводната политика не установява период, за който организацията издава средства на служителите под отчета. Какви са данъчните последици от късното връщане на отчетните суми?
Клауза 4.4 от Наредба N 373 установява, че отговорното лице е длъжно в срок не по-дълъг от три работни дни след изтичане на срока, за който са издадени пари за отчета, или от деня на отиване на работа, да представи на главния счетоводител или счетоводител, а в тяхно отсъствие - на ръководителя, предварителен отчет с приложените оправдателни документи. Проверката на авансовия отчет от главния счетоводител или счетоводителя, а в тяхно отсъствие - от ръководителя, одобрението му от ръководителя и окончателното уреждане на авансовия отчет се извършват в срока, определен от ръководителя.
Законодателството не установява краен срок за издаване на пари в брой за отчет, следователно организацията има право самостоятелно да одобри този период в счетоводната политика или в друг местен регулаторен акт (например в заповедта на ръководителя да издаде пари за отчета).
Отчетните средства, неизразходвани по някаква причина след изтичане на срока, предвиден за връщане на отчетните суми, служителят е длъжен да върне в касата на организацията в пълен размер.
В случай, че служителят не представи предварителен отчет с приложени към него подкрепящи документи в рамките на определения срок, а също така не върне сумата на парите, получена преди това по отчета, тогава той ще остане задължен на организацията.
При пропуснат срок за подаване на отчет за отчетните суми, то съгласно чл. 137 от Кодекса на труда на България работодателят има право не по-късно от един месец от датата на изтичане на установения срок да вземе решение за удържане от трудовото възнаграждение на служителя на съответните отчетни лица.суми, при условие че служителят не оспорва основанието и размера на удръжката. Ако поради някаква причина е невъзможно да се удържат невърнати отчетни суми от доходите на служителя, организацията може да поиска връщането на тези средства чрез съдебните органи (членове 241, 248 от Кодекса на труда на Руската федерация).
NDFL
Обектът на облагане с данък върху доходите на физическите лица е доходът, тоест икономическата полза в пари или в натура, взета предвид, ако е възможно да се оцени и доколкото може да бъде оценена, и определена в съответствие с глава 23 от Данъчния кодекс на България (членове 209, 41 от Данъчния кодекс на Руската федерация).
В същото време нормите на глава 23 от Данъчния кодекс на България не определят директно като доход на физическо лице сумите, получени от него по отчета, за които той не е докладвал по предписания начин и (или) които не са върнати на организацията в установените срокове.
Според нас парите, преведени по отчета, не могат да се считат за безлихвен заем поради факта, че те не стават собственост на служителя (член 807 от Гражданския кодекс на Руската федерация), както и поради липсата на писмено споразумение за заем между организацията и служителя, потвърждаващо съгласието на страните да установят точно заемни отношения (член 808 от Гражданския кодекс на Руската федерация). Следователно в тази ситуация служителят не получава доход под формата на материални облаги, предвидени в ал. 1 т. 1 чл. 212 от Данъчния кодекс на Руската федерация, които да бъдат включени в изчисляването на данъчната основа за данък върху доходите на физическите лица.
Основните данъчни рискове за данъка върху доходите на физическите лица при издаване на пари на отговорно лице възникват в ситуации, при които сумите, издадени по отчета, не се връщат на организацията в рамките на определените за това срокове или когато разходите, направени за сметка на отчетните суми, не са документирани.
Арбитражната практика по този въпрос е противоречива. По този начин има примери за съдебни решения, в които съдиите:
Отговорност на данъчния агент
В съответствие с ал. 1 т. 3 чл. 24 от Данъчния кодекс на България, данъчните агенти са длъжни правилно и своевременно да изчисляват, да удържат от средствата, изплатени на данъкоплатците, и да превеждат данъци в бюджетната система на България по съответните сметки на Федералната хазна. За неизпълнение или неправилно изпълнение на възложените задължения данъчният агент носи отговорност в съответствие със законодателството на България (клауза 5, член 24 от Данъчния кодекс на Руската федерация).
На основание чл. 123 от Данъчния кодекс на България, незаконното неудържане и (или) непрехвърляне (непълно удържане и (или) прехвърляне) в срока, определен от Данъчния кодекс на България на сумите на данъка, които трябва да бъдат удържани и прехвърлени от данъчен агент, води до глоба в размер на 20% от сумата, която трябва да бъде удържана и (или) прехвърлена.
Имайте предвид, че за привличане на данъчен агент към данъчна отговорност по чл. 123 от Данъчния кодекс на Руската федерация данъчният орган има право в рамките на давностния срок да бъде привлечен към отговорност. Съгласно чл. 113 от Данъчния кодекс на България, лицето може да бъде данъчно отговорно, ако не са изтекли три години от датата на извършване на данъчното нарушение и до вземане на решението за привличане към данъчна отговорност.
В допълнение към глобата за забавено плащане на данък, в разглежданата ситуация могат да бъдат наложени санкции на данъчния агент (член 75 от Данъчния кодекс на Руската федерация). Съгласно част 1 на чл. 75 от Данъчния кодекс на България се признават санкции, по-специално паричната сума, която данъкоплатецът трябва да плати в случай на плащане на дължимите суми на данъци или такси на по-късна дата от установената от законодателството за данъците и таксите.
Имайте предвид, че въз основа на част 7 на чл. 75 от Данъчния кодекс на България за данъчните агенти се прилагат правилата за изчисляване и събиране на санкции. В същото време суматасъответните санкции се заплащат в допълнение към сумите на дължимите данъци или такси.
Отговорът е изготвен от: Експерт на Службата за правни консултации ГАРАНТ одитор, член на МАП, професионален счетоводителТатяна Каратаева
Контрол на качеството на отговора: Рецензент на службата за правни консултации GARANTМаксим Золотих
Материалът е изготвен на базата на индивидуална писмена консултация, предоставена в рамките на услугата „Правни консултации“.