Дауншифтингът е както социален, така и индивидуален феномен

Дауншифтингът, който свикнахме да разбираме като схемата „успял – изморен – променил начина си на живот и заминал за друга държава“ често е повърхностен, дори прекалено. За да се справим с ново (или може би изобщо не ново) явление, нека се задълбочим в неговите причини, теория и примери за некласически дауншифтинг...
Александър Острогорски написа отличен аналитичен материал, който може да ви помогне да разберете понижаването. Нека го проучим:
Изненадващо през 50–60-те години. някои американски учени и политици, по-специално Артър Шлезинджър-младши, съветник на президента Кенеди, сериозно предсказаха началото на "ера на безделие". Въз основа на факта, че заплатите се увеличават, те предположиха, че в бъдеще ще са необходими много по-малко усилия за поддържане на стандарта на живот, работната седмица ще бъде почти наполовина и хората ще се пенсионират на четиридесет години. Но наистина освободените американски сили скоро бяха превзети от популярната култура - необходимостта да се поддържа още по-висок стандарт на живот. Сега средните американци работят поне колкото поколението от 50-те години на миналия век, ако не и повече.
Много участници в тази надпревара започнаха да се пенсионират много преди пика на публикациите за понижаване. Достатъчно е да си припомним знаковата книгаD. „Поколение X” на Копланд за млади хора от добри семейства, които съзнателно са избрали живота в казармата и работата в заведения. Можете също така да си спомните поколението на „портиерите и пазачите“. Основният външен признак на дауншифтинга е отказът от кариера, от безкрайно потребление, от демонстриране на висок статус, ниво и начин на живот, наложен от обществото.

В западната преса героите на статии за дауншифтинг често са жени, които предпочитат да бъдат любовници не в офиса, а у дома. Според статистиката на спThe Guardian, седем от десет британски жени на 29 години съжаляват, че майките им прекарват толкова много време на работа. На свой ред младите британки не искат да следват техния път. Те преминават към нископлатена работа, актуализирайки изхвърления преди това модел на ролеви отношения в семейството „стопанка и майка – хранител и закрилник“.
Когато двамата съпрузи решат да обърнат повече внимание един на друг и на децата, единственият изход е да понижат стандарта на живот на семейството. — О, рус! - след Хораций възкликват и се пренасят в провинцията. Там приличната работа и приличният стандарт на живот не са съпроводени със стрес и задължения, които те карат да ставаш преди зори, да носиш работата си вкъщи и лаптопа на плажа. „Ние не живеем пълноценно в Лондон“, казва Бен Уеймарк, обект на„The Telegraph“, който премина от бурна кариера като специалист по интерактивна телевизия към живота във френския Лабастид Руаиру. Напускайки един от най-динамичните градове в света и отивайки във френската провинция, семейство Веймарк изглежда е загубило много. Въпреки това, всички негови членове са сигурни, че животът им е станал много по-добър. Преместването е една от най-популярните стратегии за дауншифтинг в онези места, където стандартът на живот в страната не пада под някакво приемливо ниво за съвременния човек.

Желанието да се запази семейството заедно и да се отгледа здраво потомство е една от най-честите причини за дауншифтинг. Но не единственият. Не по-малко рядко се чува как хората са се отказали от перспективите за кариера не заради роднините, а заради себе си. Типична история разказа Елена Адамовская, ръководител на сектор „Административен персонал“ на консултантската агенция Penny Lane: „По време на нашата ваканция съпругът ми и аз се заинтересувахме от гмуркането и срещнахме американски инструктор. Той казани, че е заемал висока позиция в голяма телекомуникационна корпорация, но веднъж се е опитал да се гмурка. В резултат на това той реши да напусне поста си и да се посвети на ново хоби. Сега той има малко училище за гмуркане на брега на Червено море, доходите му, разбира се, са несравними с предишните, но казва, че най-накрая е разбрал какво е щастието и хармонията със себе си. В тази история има модел на типичен дауншифтинг: някой е постигнал много в работата си, но изведнъж се отказва от всичко в името на една мечта.