Дъбов охлюв, дъбов охлюв (Cepaea nemoralis) горна част на черупката, завитъци, уста, ръб на плоча

cepaea
Черупката на дъбовия охлюв е ниско кубовидна, с тъпа конична извивка, чиято височина е малко по-голяма от височината на устата, слабо блестяща, фино и неравномерно набраздена, с микроскопична гранулирана скулптура.

Оцветяването и шарката като цяло са характерни за рода.

Най-широки са четвъртата и петата ивица. Долният ръб на петата лента лежи приблизително в средата на долната страна на черупката. Революциите са леко изпъкнали, плавно и бързо нарастващи; ембрионални вихри (154) гладки, матови; последното завиване малко по-малко от два пъти по-широко от предпоследното.

Апертурата е широка, горният й ръб не е успореден на колумелния ръб; реверът на колумелния ръб напълно покрива пъпа и с широка дълга ивица приляга плътно към долната страна на черупката; ръбовете на отвора, реверът на колумелния ръб и париеталната стена на отвора са тъмно или чернокафяви, устната е червеникавокафява.

Височина на черупката 17-18, ширина 22-23 мм. Челюст с 5-6 ребра.

Любовна стрела права, с 4 нераздвоени надлъжни остриета; едната двойка дялове е по-дълга и по-висока от другата. В двата края на стрелата лопатките се спускат плавно; дължина на стрелата 7,5-9 мм. Всяка мукозна жлеза на матката с 3 или 4 цилиндрични разклонения.

Разпръскване. В ОНД видът живее в балтийските държави - остров Хиума (Даго), Латвия и Калининградска област. Общо разпространение - северни, средни и западни райони на Европа.

Дъбовият охлюв се храни предимно със свежа тревиста растителност.

Живее най-често в близост до човешки жилища - в градини, паркове, гробища, по живи плетове и дувари и камъни, обрасли с мъх; освен това се среща в храсти и по краищата на гората; по-рядко - в дълбините на широколистна гора.

Порадиселекция от хищници (предимно дроздове), в парковете се среща по-тъмна форма без ивици в сравнение с поляната.