Дефиниция и класификация на интуицията - Ролята на интуицията в познанието
Интуицията обикновено се определя като „знание, получено без да разбираме как го придобиваме“, като „знание, което е заобиколено от ореол на „правилност“, но няма ясно формулирани причини за възникването му“.
Интуицията е знание, което възниква в несигурна ситуация, субективно възприемано като предчувствие, предчувствие, вътрешно чувство, чието присъствие се осъзнава. Процесът на възникване на интуитивно предположение не е осъзнат и причините за получаване или доказване на неговата верност са непроверими.
Това определение се основава на следните основни измервания, които ще помогнат в бъдеще да се съпостави интуицията с други свързани с нея явления и да се разграничи от тях.
Интуицията е знание, чиито възможни прояви са чувство и действие.
Интуицията е някакво ситуативно възникващо знание.
В интуицията има афективен компонент, а именно субективни показатели за значимостта на интуитивния резултат, неговата "правилност", като предчувствие, предположение, усет.
Интуицията се занимава с възприетата несигурност, неочевидност, новостта на ситуацията, за разлика от възприетата сигурност на ситуацията при използване на умствени опростявания.
През 1960г М. Бунге характеризира психологическите идеи за интуицията като "колекция от боклук", където се изхвърлят онези интелектуални механизми, за които не се знае как да се анализират. С нарастващия интерес към интуицията е важно да разберем как се е променила тази ситуация. Наскоро появилата се класификация на видовете интуиция от Г. Клакстън подчертава следното:
а) експертност - нерефлексивно извършване на сложни, висококвалифицирани действия;
б) имплицитно учене - начин за придобиване на знания чрез несъзнателни, неконцептуални средства;
г) чувствителност - повишено внимание, както съзнателно, така и несъзнателно, към детайлите на ситуацията;
д) творчество, по-точно използването на инкубация - фаза в решаването на проблем, когато съзнателната, преднамерена дейност за намиране на решение е спряна и човекът е ангажиран с дейности, които не са свързани с проблема и въображението, докато напредва в решаването на проблема;
е) рефлексия - процесът на "сдъвкване" на опита отново и отново, за да се извлече смисъл от него. [2, c.135-136]
В началото на 90-те години интуицията се тълкува по-абстрактно, което се признава от самите философи [3, с. 93-94]. Идеалистичните интерпретации на интуицията са склонни да бъдат описателни. Дефиницията на това явление се свежда до списък от признаци, въз основа на които може да се прецени неговата реалност. Описанието е присъщо и на дефиницията на интуицията в нашата литература. Идеалистичното и материалистичното разбиране на интуицията се различават по какво, като в първия случай се разглежда като спонтанна, спонтанна дейност на духа, във втория мин се декларира рефлективната същност на интуицията, от обяснение в какво точно се проявява.
А. Е. Шерозия обърна внимание на възможността за решаване на проблема с интуицията от гледна точка на теорията за отношението на Узнадзе. Ето какво пише той по-специално: "Имаме право да заключим, че понятието отношение може да се приложи към изграждането на научна теория на интуицията. Това е още по-интересно и ценно, защото досега не е имало дори опит да се подходи към проблема с интуицията от гледна точка на която и да е експериментално обоснована теория несъзнателно. " Междувременно изграждането на научна теория на интуицията почти изцяло зависи от такъв подход. Някакви философски обобщения, колкото и да са сериознине успяха да изпълнят задачата.
За да установим каква точно е рефлективната природа на интуицията, ние анализирахме структурата на рефлективния акт. Оказа се, че всяко субективно явление е резултат от изразяването на ситуативно отношение и следователно интуицията като такова явление трябва да представлява един от елементите в структурата на процеса на изразяване.
При хората показването се осъществява под формата на съзнание, тоест въз основа на езика, който е основното изразно средство. Благодарение на езика субективното се обективира, осъзнава. А в най-общ вид интуицията е връзката между несъзнаваното и съзнанието. Това е онзи момент в процеса на изразяване, който, макар и сам по себе си да не е съзнателен, води до осъзнаване на несъзнаваното. Може да се каже, че интуицията е несъзнателен процес на разбиране на несъзнаваното, преход в сферата на съзнанието на определени елементи от областта на несъзнаваното. Този метод се постига чрез езика.
Подобно разбиране обаче не позволява да се разграничи интуицията от другите форми на изразяване - възприятие и памет. При възприятието под формата на образи субектът показва нещо, което го засяга в момента. При запомняне се изразяват такива елементи на субективното, които са били отразени по-рано, но в момента не са резултат от прякото въздействие на обективната реалност. Припомнянето е следствие от запазването в паметта на субекта на субективните състояния и образувания, които са се случили преди това.
Възприятието и паметта са взаимосвързани, едното предполага другото. Всяко конкретно субективно състояние и формация се определя от целия предишен опит от взаимодействието на индивида с външния свят, така че възприятието винаги зависи от паметта. На свой ред заспомените изискват въздействието на външен стимул върху рецепторните окончания на анализаторите, което води до възприятие; последното дава тласък на припомнянето.
Възприятието и припомнянето е така нареченото продуктивно изразяване, при което обективната реалност се пресъздава в субективна форма, пряко засягаща или засягаща индивида. Последният се оприличава на кибернетично устройство, способно да издава само информацията, която е програмирана в него.
За разлика от възприятието и спомнянето, интуицията е продуктивна проява, при която се постига качествено ново познание, което не произтича пряко от външни въздействия и не е имало преди това. Интуицията е свързана с творческата дейност на субекта и се проявява, когато пред субекта възникне действителна когнитивна задача.
По този начин понятието интуиция има широко и тясно значение. В широк смисъл интуицията е момент на връзка между несъзнаваното и съзнанието, преходът на първото във второто. В тесен смисъл това е несъзнавана част от процеса на продуктивно изразяване. Творческата интуиция, за която се говори в нашата литература, съвпада с разбирането за интуицията в тесния смисъл на думата.
Интуицията е несъзнаваното. Разликата между едното и другото е в това, че несъзнаваното е система, а интуицията е нейният елемент, който води до осъзнаване на субективното. По този начин интуицията е специална, насочена от съзнанието дейност на несъзнаваното.
Интуитивното решение на проблем може да се случи сякаш внезапно, внезапно, неочаквано, в момент, когато изследователят, изглежда, дори не мисли за проблема. Това се случва, защото мисленето не е ограничено до съзнателната форма. Анализ и синтез, индукция и дедукция, други видовеумствената дейност се осъществява на ниво несъзнавано.
Творческата интуиция включва актуализиране на предишни субективни образувания, които са свързани с решаването на когнитивната задача, възникнала пред субекта. Тъй като актуализацията е единство от възприятие и припомняне, в същото време тя е и израз, но в сравнение с творческата интуиция е свързана с по-малко загуба на духовни и физически сили. Въпреки че понякога запомнянето на нещо е по-трудно от решаването на проблем, същността на въпроса не се променя. Скоростта и лекотата на припомняне и възприятие зависят от различни фактори, по-специално от психофизиологичната организация на индивида, неговото обучение на способността за запаметяване и т.н. Фактът, че творческата интуиция представлява, в сравнение със запомнянето и възприятието, специфичен вид изразяване, доказва например факта, че не винаги добрата памет и високите академични резултати са признак на творческите способности на човека. Паметта в нейната оптимална форма, разбира се, допринася за интуицията, тъй като последната предполага широки и дълбоки познания за успешното решаване на проблема, който е възникнал пред субекта.
Всяко субективно явление се основава на общата сума от предишни субективни образувания. Нищо от отразеното не изчезва безследно, то се запечатва в нервната система, субективно формира това, което обикновено се нарича памет. Интуицията предполага актуализацията на последното. Има обаче и несъзнателна памет. Както отбелязва, например, О. К. Тихомиров, "невъзможността за произволно актуализиране на следи от паметта не означава липса на тези следи. Експерименти с повторно обучение, електрическа стимулация на мозъка, използване на техники за хипноза показаха съществуването на несъзнателна памет."