Дефиниция и оценка на качеството на живот на населението - Равнището и качеството на живот на населението в съвр
Обективните и субективните критерии, съжителстващи в една система от критерии, допълвайки се взаимно, отразяват от различни ъгли обективните условия на живот, субективното усещане за степента на удовлетвореност на индивида от дадените му условия на живот. Интегралният подход е уместен, тъй като много от съставните елементи на качеството на живот (например удовлетворението) не са количествено измерими. Такива „неизмерими“ елементи включват индивидуални привързаности и предпочитания, степента на свобода, увереността на човек в способността му да контролира всяка ситуация и т.н.
Международната статистика за нивото (качеството) на живот (приета от ООН през 1978 г.) включва 12 основни групи показатели:
1. Демографска характеристика на населението: раждаемост, смъртност.
2. Санитарно-хигиенни условия на живот.
3. Консумация на хранителни продукти.
4. Условия на живот
5. Образование и култура.
6. Условия на труд и заетост.
7. Доходи и разходи на населението.
8. Разходи за живот и потребителски цени.
9. Превозни средства.
10. Организация на отдиха.
11. Социално осигуряване.
12. Свободата на човека.
В условията на преходната икономика на България Центърът за икономическа конюнктура и прогнозиране към тогавашното Министерство на икономиката на Руската федерация разработи система за оценка на стандарта на живот, състояща се от седем раздела и 39 показателя. Най-важните 12 показателя от изброените 39 са включени в системата от показатели за оценка на хода на икономическата реформа в България, в раздел „Социална сфера, жизнено равнище на населението”, подраздел „Жизнен стандарт”. Системата от показатели на подраздел "Жизнено равнище" е въведена от Държавния статистически комитет на България от 1993 г. и се състои от следните показатели:
1. Средна работна заплата на работниците.
2. Покупателната способност на населението със средна заплата и пенсия.
5. Населението със среден доход на глава от населението под минималния потребителски бюджет и екзистенц (физиологичен) минимум.
6. Потребление на храна в домакинствата с различни нива на среден доход на глава от населението.
8. Показатели за диференциация на населението.
9. Съотношението на средните доходи на глава от населението от 10% от най-заможното и 10% от най-незаможното население.
10. Индекс на концентрация на доходите на населението (коефициент на Джини).
12. Разпределение на населението по размер на средния доход на глава от населението.
Анализът на действащите у нас и в чужбина критерии за качество на живот показва, че качеството на живот се характеризира и допълва от показатели, които определят не само нивото, но и условията на живот:
- Макроикономически показатели (динамика на индустриалното производство, инфлация, заплати на заетото население).
- Здравното състояние на населението.
- Състоянието на околната среда.
- Социални аномалии (престъпност, наркомания и др.).
Схема на агрегиране на показателите за качество на живот
HDI е многофакторен индекс, който включва оценка на основните показатели:
- Според средната продължителност на живота.
- За здраве.
- Според степента на образование.
- Според нивото на благосъстояние.
- По отношение на доходите.
През 1999 г. ИЧР в България според експертите на ООН е 0735 и България е на 71-во място в света (през 1993 г. страната ни е на 31-во място). Въпреки това, всеки от предложените индикатори по отношение на различни ситуации страда от непълнота, известна субективност и не може да претендира, че емногофункционалност и валидност.
Основната трудност при измерването на качеството на живот е разнородността на неговите показатели. Измерването на някои компоненти на качеството на живот не представлява особени процедурни затруднения и като правило се извършва в метрични скали. Такива показатели включват например нивото на доходите, броя на децата в семейството, размера на заплатите, нивото на образование, броя на квадратните метри в заетите жилища, обема на платените услуги, продадени на населението, продължителността на свободното време и др. Измерването на почти всички обективни аспекти на качеството на живот не създава фундаментални проблеми и позволява използването на относително прости математически трансформации.
Мониторинговите изследвания на качеството на живот на населението предоставят на местните власти бърза, необходима и достатъчна информация за вземане на решения в подходящи ситуации и осигуряване на устойчиво развитие на общината.