Детството е нелечимо
Награда фенфикшън "Детството е нелечимо"
Имам към него, нали знаеш - детството, Детството е нелечимо. Женя и Денис се познават от 5-годишни. Кои са те? Приятели, съседи, съперници? И те трябва да знаят.
- Изтегляне в txt
- Изтегляне в ePub
- Изтегляне в pdf
- Изтегляне в fb2
Бял сняг Върти се над земята, Помита пътеките към входовете. Сърцето бие Като птица е в гърдите ми. И ме отвежда, Като песен от детството ми.
- Тя е толкова малка - Денис беше очарован от малката бучка в креватчето. - Разбира се, тя е родена само преди две седмици. Кажи ми, красива ли е? - Да, - момчето се отдръпна от яслите, - Какво искаш да ти подаря за Нова година? -Не знам. Вече ми дадоха сестра. А ти? - Искам куче, но родителите ми не го купуват, - Денис се усмихна тъжно, - защо никога не изпълняват желанията ми? Женя само погледна съчувствено приятелката си и сви рамене. По време на разговора децата успяха да дойдат в новата стая на Женя. Тя имаше собствена стая, макар и малка, но сега я дадоха на Галя, а Женя се премести при по-големите си сестри. - Знаете ли, че сте поканени у нас за Нова година? - Да. Дори знам какво ще ти дадем - усмихна се загадъчно Денис. - И аз - усмихна се Женя. Какво ще подариш на родителите си? - Нищо - измърмори объркано момчето - нямам пари. - И не ни трябват. Не сте ли добри в занаятите? - Не. - Тук сте странни, - изненада се Васнецова, - рисувате красиво! - И какво? - О, добре! Нека направим това: ние правим картичка-риза от хартия за татковци, а вие ще нарисувате картина за мама, а аз ще направя приложение. - Хайде - сви рамене Воронцов - само ти ще ми покажешкак да си направим риза - Да.
*** - Денис, колко време можеш да броиш? - До сто. - Тогава защо не можеш да броиш до 12? Тук имате само 11 ивици, - Момичето размаха сините листчета хартия. - О! Не забеляза - Той не забеляза! - възмути се Женя, - Сега вземете хартията ... - Какъв? Денис прекъсна приятеля си. - Какъв цвят? - Този, чиято риза ще имаш... Сега завий този ъгъл надясно... Воронцов, погледни ме. Къде е правото? Следващите два часа минаха почти по същия начин. Женя се оказа не лош учител, но малко нервен, поради което Денис трябваше да се увери няколко пъти, че уроците по таекуондо не са напразни за Женя. Но жертвите си заслужаваха. До края на деня Денис все още беше с ризата си и нарисува красива градина за майка си. Съпругата имаше много повече работа, половината от която отложи на следващия ден. Вече е направила риза за татко, седемцветна апликация за мама и картичка със снежинка от салфетки за баба. Сега трябваше да измисля нещо за сестрите. По-лесно им е, имат джобни! Майката на Денис се обади в девет и извика сина си у дома, но момчето не бързаше да си тръгне. Напоследък, поради учене и обучение, Женя и Денис почти не играеха, а сега настъпиха празниците и децата можеха да общуват колкото си искат. Въпреки факта, че днес Денис повече от веднъж е получил прякора "глупак" и на къдравата горна част на главата си, денят изглеждаше много весел и не е живял напразно. Очевидно Женя видя объркването на приятел. - Диня, искаш ли утре да украсим заедно апартаментите? Ще те науча как да правиш снежинки на прозорците. - Искам - усмихна се Воронцов, вече очакващ с нетърпение утрешния ден. - Добре, чао, Женк! … Оставаха два дни до Нова година…
Знам, че продажбата е малка и не носи отговорностняма семантично натоварване, но въпреки това реших да го изложа, тъй като не се вписва в следващата глава. Надявам се да ви е харесало. И да, с идването!