ДИАГНОСТИКА НА АДАПТИВНОСТТА КАТО ОБЩА СПОСОБНОСТ ЗА АДАПТАЦИЯ НА ДЕЦА НА 9-12 ГОДИНИ С УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ
Сред приоритетните области за развитие на психологическите изследвания в момента се актуализират проблемите, свързани с ресурсите за адаптация на човека. Приспособявайки се, човек актуализира и реализира различни роли и функции, разкрива своята индивидуалност, своя индивидуален и личен потенциал, своите духовни и физически възможности. Разбирането на процесите на адаптация и техния резултат - адаптивността - изисква задължителен анализ на разбирането на човек за собствените му взаимоотношения със света, осъзнаването и разбирането на неговата роля в тях.
Терминът "адаптация", използван в различни хуманитарни и социални науки, ни позволява да го класифицираме като общонаучно понятие. Учените тълкуват понятието човешка адаптация по различни начини. Терминът е въведен за първи път от G. Aubert и е използван в медицинската и психологическата литература, където означава промяна в чувствителността на анализаторите под влияние на адаптирането на сетивните органи към действащите стимули. В биологията понятието адаптация се разглежда като „процес на адаптиране на структурата и функциите на организмите (индивиди, популации, видове) и техните органи към условията на околната среда“ [1, с. 622].
В домашната психология адаптацията също се определя по различни начини, но въпреки различните определения, дадени от местните психолози, подходът към разбирането на адаптацията се разглежда от мнозинството в рамките на подхода на личността и дейността. В тази връзка ще се опрем на дефиницията, дадена от К.А. Абулханов-Славская, Г.А. Балъм, А.Б. Георгиевски, В. И. Натаров-Александров и др., които разглеждат адаптацията едновременно като динамичен процес и резултат. Продължителността на процеса на адаптация, неговият резултат - положителен или отрицателен - зависи от много фактори, но преди всичко от така наречения "субект"адаптация (към какво се адаптира човек), както и върху индивидуалните психологически характеристики на човека.
В процеса и в резултат на връзката със средата субектът преживява определено състояние, което се характеризира с определена степен на адаптация на личността. По този начин адаптивността е състоянието на субекта в процеса и в резултат на адаптацията. Тя има различно ниво (степен) на своето проявление. Тези взаимоотношения, които субектът изпитва в процеса на адаптация, не винаги отразяват резултата от адаптацията и е трудно да се отгатне дали човекът ще бъде адаптиран или не в резултат на този процес.
В сложни проблемни ситуации процесите на адаптация на личността протичат с участието на адаптивни механизми, които са фиксирани в структурата на личността и се превръщат в индивидуална психологическа формация на личността [5, с. 18]. В това отношение специална роля принадлежи на адаптивността като способност за адаптиране. А.А. Налчаджян твърди, че способността за адаптация или адаптивността се характеризира с определено ниво, в което има големи индивидуални различия. Тоест, изследователят разглежда адаптивността като синоним на адаптивните способности на индивида.
По този начин общата способност на субекта да се адаптира - адаптивността се формира в процеса на самата адаптация (дейност) и като обща способност е индивидуално психическо свойство на човек. Съотношението и взаимовръзката на разгледаните от нас понятия е следната: Адаптацията като процес и резултат от взаимодействието на индивида и средата за установяване на оптимални отношения зависи (при равни условия на средата) от характеристиките на адаптивността на индивида. В процеса на адаптация, както и в края на този процес, състоянието на индивида може да се характеризира с различна степен на баланс.връзка между индивида и околната среда. Тази степен на равновесие в отношенията се характеризира (нарича) с адаптивността (степента на адаптация) на индивида в средата, в която се е случил процесът на неговото адаптиране.
И така, адаптивността е общата способност на индивида да се адаптира; това е индивидуално психическо свойство на човек, от което (при равни условия на околната среда) зависи ефективността и успеха на субекта в процеса на адаптация.
Обект на нашето изследване беше адаптивността на по-младите юноши (10-12 години) по време на прехода от началното към основното училище. В тази връзка смятаме, че изследването на адаптивността на 10-12-годишни ученици със забавено развитие е подходяща и все още неизследвана област на корекционната психология.
Напоследък се засилва вниманието на изследователите към изучаването на характеристиките на развитието на децата в преходни периоди от живота (G.A. Tsukerman, 1998, 2001; T.L. Bogatyryova, 2005; O.A. Matveeva и E.A. Lvova, 2001; T.N. Knyazeva 2004, 2005; K.N. Polivanova, 1 994; J. Lipsits, 1997; N.I. Gutkina, 1984; A.M. Prikhozhan, 1997 и др.).
Въпреки това, в изследванията на всички известни периодизации на възрастовото развитие може да се отбележи несъответствието между "горната" и "долната" граница. Г.А. Цукерман заявява: „Позицията на психолозите на развитието по този въпрос най-често се заменя със социологическа и административно-образователна гледна точка“, чиято същност е „обвързването“ на децата към определена институция [11, с. 17]. Особено несъответствие се наблюдава между началното училище и юношеството, което Г.А. Zuckerman означава „ничия земя“ [10, p. 18-19]. Ниското развитие и липсата на фундаментални изследвания от този период се отбелязва от: Т. В. Драгунова, К. Н. Поливанова, С. В. Дмитриева, Т.Н. Князев, С. И. Смирнова и др.
потенциалвъзрастовото развитие на детето на етап 10-12 години, както отбелязват учените, е свързано с активирането на рефлексивните действия (K.N. Polivanova, L.B. Slugina, G.A. Tsukerman); с промяна в мотивационната ориентация (Л. И. Божович, Л. С. Виготски, И. В. Дубровина, Д. Б. Елконин и др.); повишена емоционалност (И.В. Дубровина, А.К. Маркова, Г.А. Цукерман).
Въпреки това, както показват проучванията (S.Yu. Ganzha, 2000), ако в стабилни периоди на развитие адаптивният потенциал на индивида позволява на субекта да се развива динамично и равномерно; след това в преходните периоди, което е период от 10-12 години, се намаляват адаптивните възможности и тази психологическа система също се преустройва.
Този фактор играе важна роля във факта, че един от централните проблеми при прехода на децата от началното към началното училище, т.е. точно в периода от 10-12 години, беше и остава проблемът за появата на нов етап на училищна дезадаптация.
Симптомите на психологическа дезадаптация, изразяващи се в нарушаване на междуличностните отношения и промени в мотивите на поведение и дейност, може да не се появят дълго време, да съществуват латентно, но в същото време често се превръщат в стабилни образувания и започват да се проявяват на различни нива. Най-важната роля за намаляване на адаптивните механизми на детето играят фактори, свързани с интелектуалното и личностно развитие на субекта.
Анализирайки трудностите при обучението на деца на 10-12 години, T.N. Князева изхожда от факта, че те “. са естествена последица от изоставането в развитието на различни психични свойства: нестабилност на вниманието и възприятието, слабост на запаметяването, особено на логическата памет, затруднения в аналитичната и обобщаваща умствена дейност, както и ниска когнитивна активност” [3, с. 34]. Успехът на психологическата адаптация на индивида, особено по време на периодивъзрастови кризи, индивидуални; при деца на възраст 10-12 години с умствена изостаналост поради обективни причини адаптацията е по-сложна, нееднозначна и продължителна. Характеристиките на индивидуалните психични свойства на човек могат да опростят или усложнят вече трудния преход към нови условия на дейност. Променливостта на видовете изоставане в развитието и различни невропсихиатрични разстройства, които могат да ги придружават, също усложняват прехода към нови условия на дейност.
До постъпване в 5 клас проблемите в развитието на децата с умствена изостаналост, които не са преодолени в началното училище, затрудняват успешното им преминаване към средното ниво. Това се проявява в различни аспекти на тяхната дейност и поведение: в липсата на формиране на необходимите интелектуални функции, свързани с възрастта, ниско ниво на умения за саморегулация, нарушение или незрялост на мотивационно-потребната сфера и изоставане в развитието на много други параметри на личностното развитие. Ето защо и до днес проблемът с адаптацията на учениците с умствена изостаналост остава един от централните проблеми при прехода на учениците от началното към средното училище.
В основата на дезадаптивните прояви при децата от тази група водеща роля играе дисрегулацията на поведението, ниското ниво на самоконтрол, което е както в поведението, така и в учебната дейност (Л. А. Метиева, У. В. Уленкова, 2003; Т. Н. Князева, 2005).
Нашето изследване, посветено на адаптивността на децата с умствена изостаналост в прехода от основно към средно училище, разглежда изследването на показателите на този процес и неговите особености при деца с умствена изостаналост на възраст 10-12 години. В хода на изследването е разработен диагностичен комплекс, който позволява да се изследват характеристиките на адаптивността на учениците по време на прехода към основното училище, както по отношение на нормите на развитие, така и по отношение на възможните отклонения във формиранетона описаните области при деца с проблемно развитие, в частност с умствена изостаналост.
- Онтогенезата и дизонтогенезата имат общи модели на развитие, с качествена и времева оригиналност в зависимост от видовете увреждания (L.S. Виготски, V.I. Lubovsky, U.V. Ul'enkova и др.). Следователно предложената диагностична техника е насочена към идентифициране на тези аспекти (показатели) на адаптивността, които могат да бъдат нарушени или да изостават в развитието си с оглед на последващата им корекция.
Тези разпоредби послужиха като основа за разработването на програма за изследване на адаптивността при ученици с умствена изостаналост по време на прехода към основното училище, която включваше изучаването на всички посочени блокове от компоненти на адаптивността. За подробно проучване ги разделихме на диагностични блокове, които бяха обозначени, както следва:
Структурни компоненти и показатели за адаптивност на по-младите учениципри преминаване към основното училище, изследвани в констатиращия експеримент
Компоненти на психическата адаптивност на субекта
Диагностични показатели (по компоненти)
Методи за изследване на показателите за психическа адаптация