Диалектика и метафизика
Във Вселената няма нищо окончателно. В него протичат циклични процеси, например взаимната трансформация на елементарните частици иразвитието, което се отличава със задължителни качествени трансформации. Има възходящо развитие илипрогрес, тоест движение от просто към сложно, от по-ниско към по-високо и низходящо развитие илирегрес. Това са промени, които преминават от по-високи към по-ниски, например деградация на биологични видове, които измират поради неспособността им да се адаптират към новите условия.
Общата теория на развитието едиалектиката. Изследва причините за развитието, неговия механизъм и посока.
Понятието "диалектика" има... няколко значения.
Първо, диалектиката е изкуството да се води философски спор, метод и стил на мислене. Така са разбирали диалектиката Сократ и Платон. Сократ нарича своя метод диалектически, с помощта на който се разкриват вътрешните противоречия в речта на противника, съпоставят се различни идеи, понятия, техните сравнения и определения и се разкриват мнения, водещи до истината.
Второ, диалектиката е учението за идентичността на противоположностите и противоречията. Резултатът от идентифицирането на противоположностите беше идеята на Хераклит за абсолютната променливост и течливост на битието: всичко тече, всичко преминава в своята противоположност. В борбата на противоположностите се разкрива тяхната вътрешна идентичност. Хераклит в своите твърдения се основава на ежедневния опит и само придава определена теоретична форма на своите конкретни сетивни наблюдения. Неговото тълкуване на диалектиката може да се наречеспонтанно материалистично
В немската класическа философия,идеалистичнадиалектика, достигнала най-високото си развитие в Хегеловата философия. Хегел въвежда темите за историята и развитието в духовната култура на Европа в началото на 19 век. Той подчерта, че е невъзможно да се разбере темата, без да се разбере целият досегашен път на нейното развитие. Източникът на развитието е противоречието. Хегел приписва това твърдение на мисълта. Процесът на мислене е необходимо движение на мисълта, подчинено на законите на собствената си логика. Диалектическите противоречия са противоречия на духа в неговото саморазгръщане, които в крайна сметка се оказват противоречия на предмета на мисълта. Хегел създава диалектиката като теория, логика и метод на дейност на абсолютния разум, отгатвайки блестящо, че логическите форми и закони не са празна черупка, а отражение на обективния свят в неговата цялост и развитие.
Материалистическата диалектика, създадена от класиците на марксизма, е учение за най-общите закони на развитие на природата, обществото и познанието и универсален метод на мислене и действие, основан на това учение. Изхожда от факта, че самият обективен свят се развива, а съзнанието отразява това развитие.
Антипод на диалектиката еметафизиката. Първоначално понятието "метафизика" се разбира само като синоним на философията, като учение за свръхсетивните принципи на битието. Но в ново време метафизиката започва да се тълкува като антидиалектика, като едностранчив начин на мислене. За първи път терминът "метафизика" в смисъла на антидиалектика е използван от Хегел.
Диалектиката и метафизиката тълкуват по различен начин процесите на промяна. Основните принципи на диалектиката са принципите на универсалната връзка и развитие, което се осъществява чрез взаимовръзката на обектите помежду си. Тези принципи задължават всички предмети да се изучават цялостно, в тяхното развитие.
Метафизиката, от друга страна, разглежда нещата и явленията извън развитието, едностранчиво, абсолютизирайки състоянието на тяхната изолация, обособеност. За разлика от диалектиката, която потвърждава универсалния, необратим, вътрешно противоречив характер на развитието, което задължително включва качествени промени, метафизиката разглежда само или количествени промени (просто нарастване или намаляване), или повторение, вечно движение в кръг (концепцията за циркулация), или вътрешно последователно движение. Поради това той разпознава не вътрешните, а външните причини като източник на промяна. Така метафизиката, основана на количествено разбиране на движението, отрича саморазвитието.
За разлика от диалектиката, която разбира развитието като особен тип промяна, характеризираща се с качествено преструктуриране на структурите, синергетиката разглежда развитието като единство от моменти на хаос и ред. Тук хаосът е представен не под формата на чисто разрушително начало, а като свръхкомплексна подреденост, която съществува имплицитно, потенциално и която може да се прояви в огромно разнообразие от организирани структури. Един от основателите на синергетиката, белгийският физик и химикИ.Пригожин пише, че редът се ражда от хаоса. В синергетиката за първи път се разкрива механизмът за възникване на ред чрез отклонението на системата от някакво средно състояние (флуктуации). Колебанията разхлабват старата структура и водят до нова.
Структурното единство на самоорганизиращите се системи, което в синергетиката се отразява в понятиетофрактал,има следната структура: ядро с два допълващи се клона и неговата среда. Като ярък пример за двойната структура на ядрото може да се цитира генният апарат на жива клетка - две допълващи се вериги на ДНК. Един от клоновете на ядрото епосредник между друг клон и околната среда. Формирането на второто разклонение в ядрото на системата е знак за нейната зрялост и цялост. Ядрената структура се дължи на желанието на системата за максимална стабилност. Ядрените елементи присъстват на всички нива на самоорганизиращи се системи - от елементарна частица до Галактиката.
Диалектиката на развитието в синергетиката се проявява във факта, че системата се характеризира със самоосцилиращ режим, при който движението от цялото преминава към частта, тоест към ядрения елемент на системата, и след това обратно. В синергетиката диалектическият закон за прехода на количеството в качество се конкретизира в закона за фазовия преход, което води до разширяване на развиващата се система при запазване на нейната фундаментална структура.
И така, самоорганизиращите се системи се характеризират с такива диалектически противоречиви тенденции като безпорядък и ред, нестабилност и стабилност.
Диалектиката не е единственото философско учение за развитието. Едновременно с диалектико-материалистическата теория се формира и друго универсално учение за развитието -натуралистичният еволюционизъм. Негов най-ярък представител е английският философХърбърт Спенсър (1820-1903), чиято еволюционна теория изпреварва донякъде тази на Дарвин.
Спернер изхожда от факта, че идеята за непрекъснатата промяна на растителните и животинските видове поради промени във външната среда е по-съвместима със здравия разум, отколкото идеята за сътворението. За разлика от Дарвин, който обосновава развитието само на живи същества, той отстоява позицията за еволюцията на всички природни явления.
Спенсър определи еволюцията като движение по линията на най-малкото съпротивление. Той смята, че основното свойство на еволюцията е нейната бавност, постепенност. Протича чрез плавно натрупване на незначителнипромени, без скокове. Природата, според Спенсър, не прави скокове и няма място за революции в общественото развитие.
За абсолютизирането на постепенността на еволюцията доктрината на Спенсър за развитието беше нареченаплосък еволюционизъм.