динамично мислене
А как работи нашият интелект на други нива? Не на ниво възприятие, а на ниво логическо и образно мислене?
Еволюционната последователност продължава.
Както на ниво физиологично възприятие ретината не може да възприеме неподвижен образ, така и на ниво мислене интелектът не може да мисли статично.
Всички сме потомци на динозаври! Ние не само възприемаме, но и мислим динамично, а не статично. Нашето мислене трябва да се нарича динамично мислене. Но можете да кажете следното: квазидинамично мислене. „Квази“ е „уж“ на гръцки. Квазидинамичното мислене е предполагаемо динамично мислене. Мисленето и мисленето не са едно и също нещо. Мисленето е динамичен процес, а мислите са квазидинамични модели.
Ние мислим само така и нищо друго. Ние мислим само в квазидинамични модели, нашето мислене е моделно-времево. Ние изграждаме ментален динамичен модел на света и ни се струва, че целият свят е динамичен и всеки обект от този свят също е динамичен.
Можете ли да си представите целия свят, част от него или някакъв обект без време? Няма време?! Свят, в който времето изобщо не съществува? Че просто няма време? Това е абсолютно невъзможно за човешкия ум.
Виждаме движещ се и променящ се свят около нас. Ние мислим образно динамично. Забелязваме, че в нашето ежедневие, в мечтите ни, във въображението и сънищата ни всичко се движи, винаги нещо се случва, всичко е в движение и динамика. Нашето вербално мислене (реч) е последователност от динамични обектни модели. Всяка фраза обикновено съдържа субект (обект) и предикат (промяна на обект).
Но нека погледнем себе си – своя интелект – от другата страна.
ДА СЕНапример, всяка книга съдържа набор от фиксирани символи, отпечатани върху листове хартия. Динамиката се появява само в момента на четене. По същия начин спомените се записват в мозъчната кора. Паметта, като информацията, като интелектуалните модели-образи, които се съхраняват в сивото вещество, е статична, няма динамика.
Отделно взети информационни модели на различни медии, в книги и в съзнанието на хората съществуват статично. Информацията е статична. Информацията не се измерва в секунди, а само в битове. Защото понятието време няма нищо общо с информацията като такава. Вярно е, че има мерни единици за предаване на информация, например в битове в секунда. Но понятията „трансфер на информация“ и „информация“ са различни понятия. Всъщност информацията съществува сякаш извън времето.
Ето защо, въпреки факта, че нашето мислене е динамично мислене, нашите мисли и образи трябва да се считат не за динамични, а за квазидинамични. Динамиката на мислите е илюзия на мислещия интелект.
Ако динамиката е илюзия на мислещ интелект, тогава съществува ли изобщо времето? Как всъщност изглежда светът, който виждаме през филтрите на нашето възприятие и мислене? Това е парадоксален философски въпрос.
Времето е и не е. Във всеки случай няма единичен път. Времето е едновременно интелектуален модел и нещо системно в онтологичен смисъл. Но тъй като има много интелектуални модели и фрагменти от света, има много времена. Всеки модел и система има свое време.
Няма единно, общо, световно или универсално време. Ако разгледаме физическия модел на цялата вселена, тогава отново, това е просто друг модел (макар и много, много голям обект) и само в един аспект (астрофизичен).
Ако се абстрахираме отфилософска идея за целия свят, тогава в този свят не трябва да има едно и единствено универсално време. Светът не съществува във времето, защото извън света като вселена не би трябвало да има нищо по дефиниция: тя включва всичко-всичко-всичко в света.
Светът е нещо, което включва абсолютно всичко, включително и самия мислещ наблюдател. (Затова на български Вселената се нарича вселена: от думата „всичко“.) Поради тази причина Вселената не може да бъде разгледана или изследвана отвън. Това означава, че светът не е обективен, в смисъл, че не е обект.
Светът не се дели и не трае. Ако светът беше делим, тогава той би бил проста структура, нещо, обект. Но светът е изключително сложна структура.
Колкото и грандиозна да е въпросната система, тя никога не може да бъде целият свят. Във всеки случай изследователят ще разгледа само фрагмент от света. Дори въпросната система да изглежда като целия свят, всъщност не е и винаги трябва да има нещо отвъд него.
Светът не може да се разглежда като обект, от позицията на външен наблюдател. Той няма граници. То няма начало и край. То не съществува във времето, защото в противен случай целият свят би трябвало да се разглежда във връзка с някаква времева скала извън този свят, а това е невъзможно. Светът не е обект, защото не може да се разглежда като цяло от позицията на външен наблюдател. Следователно понятието "обективен свят" е измислица.
Въпреки това всеки здравомислещ човек е убеден и уверен както в съществуването на обективния свят, така и в съществуването, обективността и уникалността на времето. Това е важен феномен на психичния живот, който ще разгледаме по-нататък. Междувременно нека се отклоним от неделимостта на света и да помислим дали тялото и умът са разделеничовек или е неделимо същество?