дисфункции на средния мозък

Трета част. ПАТОЛОГИЧНА ФИЗИОЛОГИЯ НА ОРГАНИ И СИСТЕМИ

Раздел XIX. ПАТОЛОГИЧНА ФИЗИОЛОГИЯ НА НЕРВНАТА СИСТЕМА

Глава 7. Дисфункция на средния мозък. Децеребрална твърдост

Децеребралната ригидност е рязко повишаване на тонуса на цялата екстензорна мускулатура на животно (котка, куче), чиито центрове са в състояние на повишен тонус, тъй като противодействат на гравитацията. Според описанието на Шерингтън „Краката на котката не се огъват, главата е повдигната, шията е удължена напред, гърбът не се запалва, опашката остава повдигната, долната челюст е постоянно плътно изтръгвана от горната челюст. Цялата мускулна система, която поддържа тази позиция и противодейства на тежестта, е в постоянна контракция. Тази контракция е рефлекс и противодейства на рефлекса.

Децеребралната ригидност се причинява от разрязване на средния мозък между предните и задните коликули. Той също така се възпроизвежда чрез разрушаване на червените ядра или чрез пълно разрушаване на руброспиналните пътища в областта на Форел декус. За да направите това, достатъчно е да изрежете мозъчния ствол от вентралната повърхност между коликулите на дълбочина 2-3 mm (Rademaker). Състоянието на децеребрална ригидност при наранявания на средния мозък се наблюдава и при хора.

Механизмът на децеребралната ригидност е, че регулаторният (инхибиторен) ефект на червеното ядро ​​и ретикуларната формация върху моторните неврони и γ-невроните на гръбначния мозък е нарушен. Дезинхибираните γ-неврони получават стимулация от мускулните проприорецептори. Рязко се повишава тонусът на екстензорните мускули, проприорецепторите на които се дразнят при разтягане, изправяне или друго положение на тялото в пространството.

ПриПри децеребрална ригидност животното не може активно да променя позицията си, ако е поставено настрани или по гръб, и не може да се изправи или да седне. На фона на децеребралната ригидност рязко се активират и стато-кинетичните вратни рефлекси на Magnus (рефлекси на позата), обикновено регулирани от екстрапирамидната система чрез вестибуларните и червените ядра. При животно източникът на тези рефлекси са проприорецепторите на мускулите на врата. Ако децеребрирана котка обърне главата си с муцуна надясно и глава наляво, екстензорният тон се увеличава от страната, където е обърната муцуната. При завъртане на муцуната надясно, но с темето нагоре, има рязко повишаване на тонуса на всички екстензори вдясно. Хвърлянето на главата назад предизвиква акцент върху предните крака (удължаване) и рязко огъване (клякане) на задните крака. И накрая, флексията надолу на муцуната отпуска екстензорите на предния пояс на мускулите и укрепва екстензорите на двата задни крайника (фиг. 96). Посоченият рефлекс също се отбелязва в нормата, но е особено изразен при децеребрална ригидност. При хората се проявява с лезии на червеното ядро.