Дискредитирането на свидетел като елемент от кръстосания разпит в наказателното производство в САЩ
Информация - Криминалистика и криминология
Други материали по темата Криминалистика и криминология
ДИСКРЕДИТАЦИЯ НА СВИДЕТЕЛ КАТО ЕЛЕМЕНТ НА КРЪСТОСАТ РАЗПИТ В НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО В САЩ
Най-важният начин да се докаже достоверността на показанията в американските наказателни производства е да се гарантира достоверността на съдебните заседатели в самия свидетел. Следователно, когато свидетелят се разпитва директно в съда, страната, която го е призувала, се опитва да потвърди достоверността на неговите показания в очите на съдебните заседатели, а противната страна - да вземе всички мерки за дискредитиране на този свидетел или неговите показания.
Кръстосаният разпит се счита за основен метод за проверка на показанията на свидетел. В действителност, според състезателния модел на правосъдието, кръстосаният разпит е основният начин за дискредитиране на свидетел пред съдебни заседатели, което може да подкопае спорната позиция на противоположната страна.
Има два вида дискредитиране: дискредитиране на самия свидетел (т.е. доказване на неговата некомпетентност) или на неговите показания (т.е. доказване на недостоверността на тези показания). Целта на всяко дискредитиране е да се премахнат доказателства, които са нежелани за страната, като се внуши на журито, че те са неверни.
Нека разгледаме по-подробно основните методи за дискредитация. Тези методи също се разделят на две групи в зависимост от това дали самият свидетел или неговите показания подлежат на дискредитиране.
Начини за дискредитиране на свидетел
Един от начините за дискредитиране на свидетел е доказването на неговата неистинност като черта на характера.
За да се докаже неистинността като черта на характера на свидетел в американската юриспруденция се използват или доказателства за репутация, или доказателства под формата на мнение.Като общо правило и според съвременната гледна точка съдът допуска да се постави под съмнение добросъвестността на свидетел само ако има доказателства под формата на репутация. Много съдилища обаче позволяват неистинността като черта на характера да бъде доказана по който и да е от тези начини. Това е заложено например във Федералните правила на САЩ за доказване на съдилищата и магистратите от 1995 г.
Предмет на доказване е специфична черта на характера на свидетеля – неговата правдивост. Не се вземат предвид други черти на характера. Някои държавни съдилища допускат доказателство за общия морален характер на свидетеля, но те са в малцинство.
Друг начин за дискредитиране на свидетел е доказването на предишната му присъда. Допреди няколко десетилетия се смяташе, че лице, което е осъдено за държавно престъпление или друго престъпление, свързано с нечестни действия, няма право да свидетелства. Понастоящем тази разпоредба е променена: на свидетел може да се изрази недоверие, като представи доказателства, че е бил обект на законна и окончателна присъда за определени видове престъпления. Особено убедителни са доказателствата за предишна съдимост на свидетеля за лъжесвидетелстване.