Дон между устията на Хопра и Медведица
Обстоятелствата се развиха по такъв начин, че стана възможно да се преследват три заека с един камък и, да кажем, да се убият всички. Първият заек е да заведа моя приятел в риболовната база „Риба звяра“, където се ожених за него като ловец, вторият заек е най-накрая да погледна новата база, да видя със собствените си очи какво „викаха“ болшевиките толкова дълго, третият заек е да хване щука костур на джиг, да погледне устието на Хопра, защото гореспоменатата база стои на Дон над Серафимович, приблизително по средата между устията на Медведица и Хопра.
Трудов риболов в деня преди циклона На следващия ден решихме бързо да съберем "реколтата" от вече проучените точки и да тръгнем за проучване надолу по течението. Очакваше ни обаче изненада. Приближаването на циклона свърши своето мръсно дело. Видяхме прогнозата за времето в интернет и се зарадвахме, че улавяме последните два топли сухи дни. Така последният сух ден се оказа без ухапване. На всички точки, от които вчера не сме тръгнали без ухапвания, зандърът мълчеше. Само на дупката, която ни хареса се задържахме повече от обикновено. Предполагайки, че щука просто действа, решихме да изчакаме изхода. Докато чакаха, те се опитаха да хванат сабля на бомбарда, уклей на воблери. Вярно, нищо не хванахме, но все пак изчакахме изхода. Беше много кратко. Буквално три-четири ухапвания на почти всяко окабеляване и не завлякох нито един костур отстрани на лодката. После настъпи мъртва тишина и само вездесъщата уклейка разяждаше тополовия пух от повърхността на водата. Когато не кълве и времето е хубаво, винаги има някакво предразположение за опознаване на нови места и съзерцаване на природата. За тази цел се гмурнахме в един от заливите. След като се промъкнахме през две китайски мрежи на входа му, ние с ниска скорост с повдигнат двигател отидохме на широко място и хванахме потрепване. Странно. Чиста вода, достатъчно за живеене на щука туки костур. Роуг и червеноперка от време на време се хвърлят в гъсталаци водорасли, но няма щука и костур. Успях да хвана само един костур на „Юзуревски минор” и това е! Но не спряхме дотук. Намерихме тесен проход между храстите и излязохме в друга успоредна затънтеност. Там беше още по-красиво! Затънтеното течение се задълбочаваше в левия бряг на Дон и приличаше на стар канал. И водни лилии, и стръмен бряг с тополи, и вит меляк - ен, не. Нито едно кълване нито на воблер с туичинг, нито на уокър. Само веднъж съвсем дребен костур настигна воблера ми, което издаде присъствието му, но толкова. Но самият процес беше много красив. Лек дрифт във вятъра, огледало на най-чистата вода, водни лилии и нашите примамки, скачащи по водата...
Едно нещо липсваше - хапки. Виждайки такова нещо и без да се надяваме особено на успех, след обяд тръгнахме надолу по течението на Дон, за да имаме представа какво е там и как. Надолу по течението от базата открихме и страхотни места, където според нас просто трябваше да се намери щука. Явно имахме ухапвания, но без следи по повода. Струваше ми се, че щуката просто се отдръпва от тях. Изглежда, че някой понякога хвърля стръвта, но всички куки бяха празни. Този път не стигнахме до устието на Мечката. Успяхме да източим два едъра и да наблюдаваме някои космати животни, които излязоха от водата, изкачиха се по стръмния двор и се скриха в гората. Едно животно доплува на брега с риба в устата си. Явно са били норки. Снимахме един от най-смелите. Като цяло наистина ни хареса. И риболова и самата риболовна база!
Риболов в търсене на успешен риболов, готов на много. Някой обича да лови риба в домашни води, а някой обича да пътува из страната. Най-бързият начин за пътуване еразбира се самолета. Купих самолетни билети и след няколко часа ще седите на любимото си езерце и ще ловите риба.