Драматургия зина

Въведение 1. Началото на творческия път на D.I. Фонвизин в Елагинския кръг. 2. Новаторството на комедията "Бригадирът" 3. Върхът на творчеството е пиесата "Подраст" Заключение Препратки

1. Началото на творческия път на D.I. Фонвизин в Елагинския кръг.

През 1764 г. в Петербург възниква т. нар. „Народен театър“, в който освен българската театрална трупа има и няколко чуждестранни: френска, немска, италианска оперна и английска трупи. А най-популярни сред публиката бяха чуждестранните трупи. Театърът от средата на 18 век е изправен пред най-важната задача - създаването на национален репертоар. Този проблем отчасти е решен от Сумароков, чиито трагедии се радват на голям успех и са в основата на репертоара на българската трупа. Но високият жанр на трагедията изискваше подходящо настроение на публиката, което отсъстваше от публиката от онова време. Реалното ежедневие не може да бъде отразено в този жанр. Възвишеният език на трагедията се различава значително от обикновената разговорна реч. Междувременно комедийният жанр предизвиква все по-голям обществен интерес, а преводните комедии често са доста далеч от българския живот. Целта на тези произведения беше да забавляват публиката, те се характеризираха с подчертан памфлет. В средата на 1760-те години в Санкт Петербург се изявява група драматурзи, които се стремят да създадат нов комедиен репертоар. Тази група беше ръководена от I.P. Елагин. Той сериозно се обръща към драматургията, на практика започва да ръководи дейността на придворната трупа. Около него се групират млади драматурзи – Ф.А. Козловски, С.В. Наришкин, Д.И. Фонвизин, В.И. Лукин, Б.Е. Елчанинов. В кръга на Е. се формира теория за „прилагането“ на чужди писания „към нашия морал“,която е теоретично формулирана от Лунин. В стремежа си да доближат репертоара до българския бит, младите комедианти започват да преработват текстовете на чуждите пиеси, като ги „наклоняват“ към „българските нрави“: пренасят сцената в България, на героите се дават български имена, въвеждат се някои черти от българския бит. Колкото и плахи да са тези опити за русифициране на театъра, за времето си те се оказват важен подготвителен етап в историята на развитието на националната драматургия.