Древни славянски напитки
Историята на българските напитки датира от дълбока древност. Туршии, плодови напитки, квас, мед, горски чайове - техният път до нашата съвременна трапеза се изчислява в продължение на много векове. Всички те се различават един от друг и имат различни цели. Някои имат затоплящ ефект (пикантни чайове, мед, сбитни) и затова са се консумирали предимно през зимата, други (квас, плодови напитки) имат охлаждащ тонизиращ ефект в горещ ден. Има обаче обща черта в българските напитки - винаги естествени суровини и хранителна стойност. Някои напитки са на основата на хляб и брашно, други са ягодоплодни и плодови сокове, трети са мед.
МЕДИ Една рядка българска народна приказка не завършва с поговорка: „И аз бях там, пих мед-бира, течеше ми по мустака, но не ми влизаше в устата!“ Какъв е този мед, който нашите предци са пили и възхвалявали? Тази напитка се появи в Русия. Монашеският мед беше особено известен, а самите манастири бяха най-големите производители на него. Медът остава най-любимата българска напитка до края на 17 век. Това до голяма степен се дължи на факта, че суровият климат на страната не позволява развитието на винопроизводството. Какъв вид мед не са правили нашите предци: обикновен, безквасен, червен, бял, болярски, черешов, малинов, мед от касис. Въпреки това, според метода на производство, всички те бяха разделени на варени и определени. Варените медовини се приготвяли, както подсказва името им, с помощта на топлинна обработка, а сварените медовини - по студен начин. В най-общ вид технологията за приготвяне на варен мед е следната: пчелната пита се разрежда с топла вода и се прецежда през сито (за отделяне на восъчните примеси). Хмелът се добавя към прецедения мед (половин кофа на пуд мед) и се вари, докато течността се намали наполовина. След това се излива в медчинии, охладени и хвърлени в нея ръжен хляб, намазан с меласа и мая. Когато сместа започне да ферментира, тя се изсипва в бъчви. Бъчвите бяха запушени и спуснати в ледника, където бяха държани доста дълго време. По този начин, по-специално, медът се вари. За подобряване на вкуса и цвета към меда се добавя пресен сок от плодове или плодове. Медът, разреден със сок, почти не съдържа алкохол и служи като отлична витаминна напитка. Силата на меда е различна в зависимост от предназначението на напитката. Наред със слабоалкохолните се приготвяха и доста силни опиянени медовини. Те обаче бяха много по-слаби от водката, имаха приятен вкус, аромат и много полезни свойства.
Сбитни Безалкохолният сбитен за дълго време (до края на 19 век) заменя чая и кафето за българите. Пиеше се по няколко пъти на ден, особено сутрин. Трябва да се отбележи, че чаят, който замени сбитена, е значително по-нисък от него по отношение на хранителните си свойства. Медът винаги остава неизменен компонент на сбитни. Има прости и яйчени сбитни. Последните се получават чрез ферментация на мъстта от мед и меласа с различни подправки. В този случай можете да получите напитки като брага и бира.