Държавна педиатрична медицинска академия в Санкт Петербург
КОЛПОЦИТОДИАГНОСТИКАТА ПРИ ЛЕЧЕНИЕТО НА ЗАПЛАШИТЕЛНАТА МИСИЯ
Санкт Петербургска държавна медицинска академия за следдипломно обучение, катедра по акушерство и гинекология № 2 (ръководител на катедрата проф. В. Н. Кустаров), Санкт Петербургска държавна педиатрична медицинска академия, катедра по акушерство и гинекология (ръководител на катедрата проф. С. Н. Гайдуков), Медицинско училище № 144 (ръководител В. П. Козлов)
Понастоящем при диагностицирането на заплахата от аборт през първия триместър се използват съвременни методи като определяне на концентрацията на хорион гонадотропин в кръвта, ултразвуков метод и др.
В допълнение, колпоцитологичният контрол, като прост, достъпен и евтин метод, може и трябва да заеме определено място в диагностиката на спонтанен аборт, особено като се имат предвид неговите експресни възможности, както и фактът, че хормоналната цитодиагностика позволява в някои случаи да се открият предклинични форми на заплашен спонтанен аборт.
За да идентифицираме хормоналната причина за заплахата от прекъсване на бременността, използвахме проста микроскопия с оцветяване на петна с метиленово синьо. Оценката е извършена по метода на Fridman V.I. (1978). Тази класификация ви позволява да установите не само факта на хормоналната причина за спонтанен аборт, но и да идентифицирате неговите видове (хипер- или хипоестрогенни), както и тежестта ("слаба", "умерена", "остра"), което от своя страна помага да се разработи оптималната посока за коригиране на патологията. Така че, при слаба степен на тежест на заплахата от аборт, продължителността на терапията е 3-5 дни, с рязко - 7-10 или повече дни, като се използва прогестерон (10 mg) дневно с хиперестрогенизъм и комбинация от естрогени (1 mg) и прогестерон (10 mg) - с хипоестрогенизъм. Критерият за спиране на хормоналната заплаха беше липсата наморфологични промени в контролните цитонамазки.
През 2000 г. прегледахме всички 269 бременни жени, приети в гинекологичния отдел с диагноза и клиника на заплашващ спонтанен аборт на различни срокове до 12 седмици от бременността. Продължителността на престоя на пациентите от изследваната група в болницата е 9,2 леглодни. От тях осем жени (2,97%) не са успели да запазят бременност. Цитодиагностиката позволява да се установи, че при 135 жени (50,2%) има хормонална причина за заплаха от прекъсване на бременността, а при останалите 134 души (49,8%) тя отсъства.
От 135 бременни жени с ендокринна етиология на спонтанен аборт, при 91 (67,4%) открихме хиперестрогенен тип заплаха. Гестационната възраст в тази подгрупа е средно 7/8 седмици. Продължаващата терапия с прогестерон позволи да се запази бременността на 90 жени. Само една пациентка (1,09%) е имала спонтанен аборт.
Втората подгрупа се състои от 44 бременни жени (32,6%), които имат хипоестрогенен тип аборт средно на 6\7 гестационна седмица. На фона на продължаващо лечение с комбинация от стероидни хормони и в тази подгрупа бременността на една пациентка е завършила с аборт (2,3%).
От 134 жени, при които хормоналната причина за спонтанен аборт не е установена и поддържащата терапия включва симптоматично лечение, спонтанен аборт е настъпил при 6 бременни жени (4,5%).
За сравнение направихме ретроспективен анализ на подобни показатели за 1995 г., когато не е извършен пълен цитологичен контрол. Установихме, че от 103 бременни жени със заплаха от спонтанен аборт при 25 пациенти бременността е завършила със спонтанен аборт (24,3%), а средният леглоден е 14,6.
Така открихме товасред причините за заплашващ спонтанен аборт около 50% от причините са хормонални нарушения, а 2/3 от тях са свързани с недостатъчност на жълтото тяло и в 1/3 от случаите вероятно има непълноценност на яйчниците като цяло, изразена съответно в хипер- и хипоестрогенен тип цитоморфология. В допълнение, целенасочената диференцирана корекция на заплахата от спонтанен аборт намалява три пъти броя на спонтанните аборти в сравнение с групата бременни жени, получаващи симптоматично лечение.