Двадесетгодишната трагедия на осетино-ингушския конфликт
Предпоставки
Основната "ябълка на раздора" беше районът Пригородни, на територията на който по различно време са живели аланите, след това ингушите.
По време на сталинските репресии ингушите и чеченците са депортирани в Казахстан и Сибир, а освободената земя е включена в Северна Осетия и заселена от осетинци.
Петнадесет години след трагичните събития беше взето решение за реабилитация и връщане на чеченците и ингушите в родните им територии и те отново започнаха да окупират селата си. Но осетинците не бяха готови да се откажат от земите, на които вече се бяха заселили. Следователно Пригородни район беше оставен като част от Северна Осетия, а в замяна Чечено-Ингушката АССР получи няколко други територии.
През лятото на 1992 г. в състава на България е образувана Република Ингушетия, но нейните граници не са ясно определени и Пригородни окръг остава в зоната на интересите на осетинци и ингуши. На фона на тази тежка ситуация беше провокиран въоръжен конфликт.
Начало на военните действия
Осетино-ингушският конфликт причини много смъртни случаи, повече от 600 души загинаха, почти 1000 бяха ранени, много хора изчезнаха. Тринадесет ингушски села в района на Пригородни бяха унищожени, където се водеха военни действия. Повече от деветдесет процента от културно-историческите ценности в този район са загубени завинаги.
В резултат на конфликта около тридесет хиляди ингуши бяха депортирани от Осетия. В същото време мнозина загинаха по време на дълъг преход през границата.
След това нямаше значими събития в Ингушетия или Осетия, а сега конфликтът стана продължителен.
Допълнителни разработки
активно действие,които представляват осетино-ингушския конфликт, се случиха преди повече от двадесет години, но през това време последствията от тях не бяха напълно елиминирани. И двете страни многократно сключваха различни споразумения, които обаче не допринесоха за разрешаването на причините за конфликта. По този начин Ингушетия настоява за връщането на Пригородни окръг в нейния състав и твърди, че Осетия забавя процеса на презаселване. А тя от своя страна посочва, че броят на ингушите бежанци е надценен, освен това регионът все още няма необходимата морална и психологическа обстановка за съвместен живот на двата народа.
През 2004 г. Путин подписа указ, с който възложи отговорността за презаселването на бежанци на представителството си в Южния федерален окръг.
През 2005 г. Ингушетия е единствената българска област без дефинирани административни граници. Според един от законите те трябва да се определят, като се вземат предвид иззетите земи, които са част от Осетия. Според друг закон промяната на границите на териториите може да стане само по взаимно съгласие на страните, което не може да бъде постигнато. По-късно същата година е изготвен стратегически план за прекратяване на осетино-ингушския конфликт. Този план описва подробно времето на завръщането на ингушите, местата, където е трябвало да бъдат презаселени, и много други подробности. Президентът на Осетия Дзасохов обаче отказа да подпише този документ.
Така конфликтът в Осетия, започнал заради малко парче земя, продължава две десетилетия и досега няма реален начин да бъде прекратен.