Ефективна инвестиционна дейност на предприятието в съвременни условия на материалите на OOO Z

Един от факторите за икономическо и иновативно развитие на държавата е високата инвестиционна активност, която допринася за осигуряване на икономически растеж и в резултат на това подобряване на благосъстоянието на обществото. Тя намира израз в инвестиционната дейност на предприятията.

Увеличаването на обема на инвестициите и подобряването на ефективността на управление на инвестиционната дейност на предприятията е основно условие за структурното преструктуриране на икономиката, създавайки предпоставки за икономически растеж. Производственият потенциал на страната, нейната ефективност, отрасловата и възпроизводствената структура на общественото производство зависят от оптималното използване на инвестициите както на микро, така и на макро ниво.

Българският пазар е един от нововъзникващите пазари, които по правило се характеризират с повишени инвестиционни рискове. Тъй като този вид пазари са структурирани и правилата на играта са стабилизирани в тях, притокът на инвестиционен капитал се увеличава. В много отношения това се улеснява от мерки за подобряване на инвестиционния климат на макроравнище, от една страна, а от друга страна, постепенно се разработват нови методи за съвременна инвестиционна дейност на микрониво.

В същото време инвестиционната дейност на промишлените предприятия в България, както и организацията на вътрешната среда на предприятието, трябва да бъдат сериозно реформирани: все още няма адекватна законова и регулаторна рамка в тази област, липсват нови подходи за формиране на инвестиционни ресурси.

Нерешен практически проблемът за подобряване на процеса на инвестиране и управление на инвестициитепромишлени предприятия, реорганизацията на формите и методите на управление в сферата на материалното и нематериалното производство в контекста на незавършената трансформация на българската икономика към пазарна икономика обуславят избора на темата на труда.

Целта на работата е да се проучат ефективни методи за инвестиционна дейност в предприятията.

Постигането на тази цел изискваше решаването на следните задачи:

1. запознаване с понятието инвестиция и принципите на инвестиционната дейност;

2. разглеждане на начини и методи за инвестиране;

3. анализ на инвестиционната дейност;

4. проучване на стратегии за реализация на инвестиционния проект;

При написването на работата са използвани счетоводна и статистическа отчетност, икономически изследвания, периодични издания и учебници.

1Инвестиционната дейност в структурата на икономиката

1.1Динамика на чуждестранните инвестиции в Русия

Настоящата правна рамка за чуждестранните инвестиции в България се състои от редица закони и укази на президента. Има и редица конкретни ведомствени инструкции. По своя характер документите се делят на 2 групи [3].

Към първата група спада и Гражданският кодекс на българина

Федерации в 3 части (1994, 1996, 2001) [2].

Динамиката на чуждестранните инвестиции през годините е неравномерна – например средногодишният им обем през 1992-1994г. е около 0,9 млрд. долара, през 1995 г. - около 2,8 млрд., през 1996 г. - около 7 млрд. през предкризисната 1997 г. достига 12 млрд. дол.. Веднага след фалита от 1998 г. се наблюдава спад - през 1999 г. общият годишен обем на преките и портфейлните инвестиции възлиза на 9,5 млрд. дол.. От началото на XXI в. има тенденция къмдинамичен растеж на обема на чуждестранните инвестиции: 2000 г. - 10,9 млрд. долара, 2001 г. - 14,3 млрд. долара, 2002 г. - 19,8 млрд. долара, 2003 г. - 29,7 млрд. долара, 2004 г. - 40,5 млрд. долара може да се счита за задоволителен резултат. За сравнение: обемът на натрупаните от Китай чуждестранни инвестиции достигна 1 трлн. Кукла.

През последните няколко години – до 2005 г. включително – притокът на чужди капитали в България нараства с бързи темпове (средно с около 30% годишно). Обемът на чуждестранните инвестиции в българската икономика, млн. щатски долара [9, с.456] (Приложение А).

Анализирайки информацията, представена в таблицата, можем да направим следния извод: анализирайки състоянието на обема на чуждестранните инвестиции в българската икономика, се вижда, че през 2006 г. в българската икономика са влезли чуждестранни инвестиции в общ обем от 53651 млн. долара, което е с 32,4% повече от 2005 г. През 2007 г. в българската икономика са влезли чуждестранни инвестиции в общ размер на 55109 млн. евро. долара, което е с 2,7% повече от 2006 г. През 2008 г. се наблюдава 2,6-кратно увеличение на чуждестранните инвестиции в размер на 60343 млн. долара.

Анализирайки фигурата, е необходимо да се направи общ извод, че според видовете приходи за разглеждания период чуждестранните инвестиции се разделят, както следва: други инвестиции - 59,6%, преки - 39,6%, портфейлни - 0,8%.

Динамиката на притока на чуждестранни инвестиции в България през 2007-2008 г. е представена в таблицата (Приложение Б).

Анализирайки таблица 2, може да се види, че по-специално през 2007 г., сред всички видове преки инвестиции, лизингът демонстрира най-голям ръст. Това показва нарастване на значението му като инструмент за инвестиционно сътрудничество и се оценява от експерти катоположителен факт, тъй като ролята на лизинга в България все още е изключително незначителна в сравнение с това, което играе в развитите страни.

Но още през 2008 г. обемът на лизинговите сделки отново се оказа минимален, а мащабът на тяхното намаление надхвърли всичко, постигнато година по-рано. Най-вероятно през 2007 г. чуждестранни партньори са сключили едновременно голям брой дългосрочни лизингови договори в България, а година по-късно ситуацията в този пазарен сегмент се върна на предишното си стабилно ниско ниво.

Дяловите вноски бяха вторият най-бързо растящ през 2007 г. (42% в сравнение с 2006 г.). Като се има предвид фактът, че през 2007 г. растежът на тази група инвестиции достигна 109,3%, може да се отбележи не само относителната стабилизация на техния растеж, но и фактът, че вноските в капитала отдавна са най-важният компонент на ПЧИ и именно тяхната динамика трябва да се следи най-внимателно. В тази връзка прави впечатление фактът, че през 2007 г. темпът на нарастване на вноските в капитала се оказа отрицателен, като техният приток за годината в абсолютно изражение възлиза на едва 84,6%.

От друга страна, през 2007 г. с 10% нарастват обемите на друг вид ПЧИ, традиционно значими за България - заемите от чуждестранни съсобственици на предприятия (през 2006 г. ръстът им е 60%).

Вероятно процесът на въвеждане на чужденци в акционерния капитал на местни компании е достигнал определена граница, поради присъствието на пазара на ограничен брой предприятия, чиито акции са на разположение за публична продажба. Следователно в бъдеще заемите от чуждестранни съсобственици на предприятия могат постепенно да придобият все по-голямо значение, въпреки че през последните години то е постоянно високо и следва динамиката на растеж на ПЧИ.

Обемът на друг компонент на ПЧИ -други преки инвестиции - през 2007 г. остават практически без промяна. И според резултатите от 2008 г. те нарастват. В резултат делът им в ПЧИ нараства до почти 3,2%. Очевидно и този тип инвестиции с право могат да се считат за един от двигателите на нарастването на абсолютния размер и относителния дял на преките инвестиции в общия капиталов поток от чужбина.

Портфейлните инвестиции през 2007 г., както и преките инвестиции, нарастват по-бързо от средното ниво (36.3%), но техният дял, както и през 2006 г., намалява. През 2007г това се дължи на изпреварващия растеж на ПЧИ. Тогава лидер сред видовете портфейлни инвестиции по динамика (но не и по обем) са дълговите ценни книжа, в резултат на ръста на доверието на чуждестранните инвеститори в българския пазар на корпоративен дълг. От своя страна, според резултатите от 2008 г., абсолютният обем на портфейлните инвестиции възлиза на 3 045 млн. долара, или с 5,4% повече от 2007 г. Лидер през 2006 г. са инвестициите в акции и дялове, които нарастват с 8,8 пъти, което представлява почти 90% от всички портфейлни инвестиции.

Най-голям обем портфейлни инвестиции са привлечени през 2008 г. от сектори на реалната икономика като металургия, производство и разпределение на електроенергия, газ и вода, комунални услуги, транспорт и съобщения. Можем да се надяваме, че през следващите години растежът на тези инвестиции ще продължи и ще бъде все повече свързан с основния интерес на чуждестранните инвеститори към българската икономика и все по-малко с желанието им да получат спекулативна печалба от по-голяма амплитуда на колебания на котировките на вътрешния фондов пазар, отколкото на Запад. Това е още по-важно, тъй като обемът на портфейлните инвестиции в България в следреформените години традиционно е малък, въпреки че в развитите страни този тип инвестиции отдавна играят по-значима роля от ПЧИ.