Ефикасност на поетапната антибиотична терапия при лечение на пневмония при деца, статия в списание

антибиотична

Библиографско описание:

При сравняване на две схеми на антибиотична терапия за пневмония, придобита в обществото при малки деца, няма разлики в динамиката на клиничните прояви, продължителността на престоя в болницата. Провеждането на рехабилитационна терапия на амбулаторна база след прекарана пневмония предотвратява повторната поява на остри респираторни заболявания.

Ключови думи : извънболнична пневмония, деца, лечение

Уместност. Пневмонията, придобита в обществото (CAP) е една от най-честите респираторни инфекции при деца. От гледна точка на медицината, базирана на доказателства, антибиотичната терапия е единственото рационално лечение на лека ОНП при деца [5]. Продължителността на лечението при умерено тежка CAP е 10-14 дни. В повечето случаи на деца с CAP се предписват антибактериални лекарства с парентерално приложение, което е доста психологически травматично за децата [3].

Целта на изследването. Да се ​​определи ефективността на поетапния метод на антибиотична терапия при малки деца с CAP, когато лечението започва с парентерално приложение и след това се преминава към перорални антибиотици.

Материал иметоди за изследване. Под наше наблюдение бяха 40 деца на възраст от 1 година до 3 години с диагноза остра ОСП с умерена тежест. Диагнозата се установява въз основа на клиничните симптоми: треска до 38 0 C за повече от 3 дни, умерена интоксикация, диспнея при липса на признаци на обструкция, ретракция на междуребрените пространства, цианоза на назолабиалния триъгълник, локална тъпота при перкусия,асиметрия на аускултаторни промени (мокри хрипове, крепитации). Диагнозата пневмония се потвърждава чрез рентгеново изследване с определяне на хомогенни огнища на инфилтрация, при изследване на периферна кръв се отбелязва наличието на остри възпалителни промени в хемограмата (ESR, левкоцитоза, неутрофилия, изместване на формулата вляво).

Резултати от изследването. Всички деца са разделени на две групи: 1-ва група - 20 деца, които са получили антибактериална терапия с парентерално приложение на лекарството, 2-ра група - 20 деца, които са получили антибиотици в първите дни на заболяването с тежка интоксикация, хипертермия парентерално и с положителна динамика на клиничните прояви след 3-5 дни преминават към перорални антибиотици. Децата и в двете групи са идентични по клинични симптоми, тежест на заболяването и възрастов състав.

Най-честата причина за CAP е Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae, Mycoplasmae pneumonia [1], следователно, когато се предписват антибиотици, се вземат предвид чувствителността на тези патогени [1, 2, 4], толерантността към лекарството и антибиотичната терапия, получена от детето през предходните 2-3 месеца. [1, 2, 4]. 10 деца от 1-ва група получиха ампицилин / сулбактам в размер на 150 mg / kg / ден (100 mg / kg ампицилин и 50 mg / kg сулбактам), 10 деца получиха зинацеф (цефураксим-аксетил) парентерално в размер на 60 mg / kg / ден в продължение на 8-10 дни. Във 2-ра група 8 деца получиха ампицилин / сулбактам, 12 деца получиха зинацеф в същите дози в продължение на 3-4 дни с парентерално приложение на антибиотик и след това, когато симптомите на интоксикация бяха отстранени, състоянието се подобри, те преминаха към перорално приложение на аугментин със скорост 40 mg / kg / ден и zinnat 30 mg / kg / ден в 2 дози със замяната на лекарството съответнозапочна терапия. Пероралните антибиотици продължават 5-6 дни, общата продължителност на антибиотичната терапия не надвишава 8-10 дни. И при двете групи антибиотичната терапия продължава 2 дни след нормализиране на температурата.

Комплексната патогенетична терапия не се различава в двете групи, в зависимост от клиничните прояви се провежда перорална детоксикационна терапия, само в отделни случаи се извършва интравенозна инфузионна терапия (на първия ден от приема, 10 пациенти). Според показанията са предписани антипиретични, отхрачващи, десенсибилизиращи лекарства, витамини, инхалации, физиотерапия, масаж и тренировъчна терапия след нормализиране на температурата. Антипиретиците не се предписват систематично, тъй като едновременната им употреба с антибиотици може да затрудни оценката на ефективността на антибиотичната терапия. Антипиретичните лекарства се използват само при деца с преморбидни индикации за понижаване на температурата (отложени хипоксично-травматични лезии на централната нервна система в перинаталния период, фебрилни гърчове).

Критериите за достатъчна антибиотична терапия са понижаване на температурата и интоксикация, намаляване на дихателната недостатъчност, липса на гнойни храчки, подобряване на показателите при изследване на периферна кръв, намаляване на броя на левкоцитите, неутрофилите и младите форми).

При сравняване на динамиката на наблюдаване на клиничните симптоми на CAP при деца в двете наблюдавани групи не са открити разлики. По този начин признаците на интоксикация и треска намаляват след 5-6 дни, задух и признаци на дихателна недостатъчност - на 6-7 дни, признаци на клинично възстановяване са отбелязани на 11-12 дни от приемането в болницата, когато показателите за перифернакръвните тестове се характеризират с намаляване на левкоцитозата, неутрофилията, изчезването на изместването на формулата вляво, намаляване на ESR, при 12 деца стойностите на кръвния тест са в рамките на условните стандарти. Продължителността на престоя в болницата на децата и в двете групи е 12-14 дни, в 1-ва група средно 11,75 ± 0,5 дни, във 2-ра група - 12 ± 0,4 дни.

Като се има предвид изоставането на морфологичното възстановяване от клиничното възстановяване при остра пневмония, при изписване е предписана рехабилитационна терапия: еубиотици (препарати от лактобактерии, препарати, съдържащи бифидус), комплекс от витамини за всички пациенти; за деца (10 души) с анамнеза за чести респираторни заболявания, курс на IRS19 интраназално за 2 седмици, viferon-1 за 7-10 дни (4 деца), полиоксидоний интраназално или сублингвално (4 деца). Рехабилитационната терапия се провежда амбулаторно. Последващо наблюдение 1 и 3 месеца след изписване от болницата не разкрива никакви отклонения в състоянието на децата от двете групи, няма рецидивиращи респираторни заболявания при всички деца.

Заключение. Наблюденията показват, че при сравняване на два режима на антибиотична терапия за придобита в обществото пневмония при малки деца (парентерално приложение на антибиотици и последователен режим от парентерално приложение на антибиотици по време на периода на тежка интоксикация с прехода към перорално приложение), те не се различават по отношение на динамиката на клиничните прояви, продължителността на престоя в болницата. Провеждането на рехабилитационна терапия на амбулаторна база след прекарана пневмония предотвратява повторната поява на остри респираторни заболявания.

  1. Баранов А. А., Страчунски Л. С. Използването на антибиотици при деца в извънболничната практика, практически препоръки. / А. А. Баранов, Л. С. Страчунски //Клинична микробиология, антимикробна химиотерапия. - 2007 - Т.9.- № 3. - С. 20–28
  2. Сидоренко С. В. Проблеми на етиотропната терапия на инфекции на дихателните пътища, придобити в обществото / С. В. Сидоренко. // Consilium medicum. - 2002 - Т.4 - № 1. - С. -10–22.
  3. Strachunsky L.S. Антибактериална терапия на придобита в обществото пневмония в амбулаторни условия / L.S. Strachunsky // Consilium medicum. - 2002 - Т.4 - № 4. - С. 180–185.
  4. Таточенко В. К. Пневмония при деца: етиология и лечение / В. К. Таточенко // Лекуващ лекар - 2002. - № 10. - С. 56 -60.
  5. Шабалов Н. П. Пневмония при малки деца. / Н. П. Шабалов // Лекуващ лекар. - 2003. - № 2. - С. 16–22.