Екологична безопасност на икономиката и човешка екология
Като цяло нивото на екологично въздействие върху българската икономика все още е значително по-ниско от това в развитите страни. България разполага с колосални девствени територии, запаси от прясна вода и гори. В същото време в продължение на много десетилетия в България (и не само в европейската част) се формират полюси на екологично неблагополучие, което се отразява негативно на качеството на живот на хората, тяхното здраве и продължителност на живота.
Динамиката на основните екологични показатели за развитието на България показва нарастване на отрицателното въздействие върху околната среда (общи емисии в атмосферата от стационарни и мобилни източници, обеми генерирани отпадъци на фона на намаляване на нивото на тяхната преработка). Намаляването на изхвърлянето на замърсени отпадъчни води е съпроводено с повишаване на концентрацията на редица опасни вещества, включително метали и органични вещества.
Около 15 процента от територията на България по екологични показатели е в критично или близко до критичното състояние. Наблюдават се тенденции за намаляване на видовото биологично разнообразие и промени в състоянието на околната среда на фона на затоплянето на климата. Градовете с високи и много високи нива на замърсяване на въздуха са дом на 56 процента от градското население. Ситуацията с качеството на питейната вода продължава да бъде изключително неблагоприятна, най-вече поради заустването на отпадъчни води в повърхностни водоеми (над 40 на сто от населението на страната е изправено пред проблем с качеството на водата). Икономическият подем при запазване на сегашното ниво на негативно въздействие и невземането на мерки за намаляване на натрупаните екологични щети може да доведе до допълнително задълбочаване на екологичните проблеми.
Институционалната основа на новата екологична политика трябва да бъде актуализирана системаекологично регулиране, съответстващо на приоритетите на развитието на страната до 2020 г. и новото - постиндустриално ниво на развитие на българското общество.
Целта на политиката в областта на околната среда е значително подобряване на качеството на околната среда и екологичните условия на човешкия живот, формирането на балансиран екологично ориентиран модел за развитие на икономиката и екологично конкурентоспособни индустрии. Успешното изпълнение на програмата за развитие на околната среда на България е най-важният принос на България за опазване на глобалния биосферен потенциал и поддържане на глобалното екологично равновесие.
Разграничават се следните основни направления за осигуряване на екологичната безопасност на икономическото развитие и подобряване на екологичната среда на човешкия живот.
Първото направление е екологията на производството - постепенно намаляване на нивата на въздействие върху околната среда на всички антропогенни източници.
Основните елементи на тази насока трябва да бъдат нова система за регулиране на допустимото въздействие върху околната среда, предвиждаща отхвърляне на създаването на индивидуални разрешителни за всяко предприятие и установяване на стандарти и планове за постепенно намаляване на замърсяването до нива, съответстващи на най-добрите екологични световни технологии, създаване на развита индустрия за управление на отпадъците и разширяване на използването на възобновяеми енергийни източници.
Процесите на модернизация на производството, насочени към намаляване на потреблението на енергия и материали, както и намаляване и рециклиране на отпадъци, разработване и внедряване на нови ефективни технологии за производство на електрическа и топлинна енергия, свързани с екологично безопасно обезвреждане на отпадъци от тези индустрии, ограничаване на антропогенниемисии на парникови газове.
Въвеждането на нови технологии трябва да бъде улеснено и от мерки на данъчната политика, в съответствие с които въвеждането и използването на екологични и (или) енергоспестяващи технологии ще осигури подходящи ползи за корпоративен подоходен данък, данък върху земята, данък върху имуществото, както и различни удръжки за данък върху доходите на физическите лица. Така ще се създадат икономически стимули за модернизиране на производството и използване на подходящи технологии от гражданите.
Целта е да се намалят специфичните нива на въздействие върху околната среда с 3-7 пъти, в зависимост от индустрията.
Второто направление е човешката екология - създаването на екологично безопасна и комфортна среда в местата на пребиваване на населението, неговата работа и отдих.
Необходимо е да се установят стандарти за качеството на въздуха, водата, почвата и други важни характеристики на околната среда, съответстващи поне на безопасно ниво на въздействие на тези среди върху човешкото здраве. В същото време за тези територии е необходимо да се установят стандарти за допустимото антропогенно натоварване, чието прилагане да гарантира, че не се превишават стандартите за качество на околната среда. По този начин ще бъдат установени количествени и качествени насоки за разработване на местни екологични програми и постепенно намаляване на негативното въздействие на стопанските субекти. Една от целите на въвеждането на регулиране на качеството на околната среда трябва да бъде идентифицирането на територии, където концентрацията на замърсяване е класифицирана като опасна, която представлява заплаха за здравето и живота на населението, живеещо там.
Това направление включва премахване на натрупаното замърсяване, възстановяване на ерозирали, затрупани територии, осигуряване наефективна канализация, управление на битовите отпадъци, насърчаване на здравословен начин на живот. Необходимо е да се разработят специални екологични биомедицински стандарти за безопасност и комфорт на жизнената среда на човека и да се извършва специализиран мониторинг.
Целевите показатели за изпълнение на това направление до 2020 г. са:
намаляване на броя на градовете с високи и много високи нива на замърсяване най-малко 5 пъти;
намаляване на броя на жителите, живеещи в неблагоприятни екологични условия, най-малко 4 пъти.
До 2020 г. е необходимо напълно да се реши проблемът с възстановяването на безопасната среда в районите на екологична криза, където живеят около 1 милион души в страната.
Третата посока е екологичният бизнес - създаването на ефективен екологичен сектор на икономиката. Този сектор може да включва конкурентен бизнес в областта на общото и специализирано инженерство, екологично консултиране. Ролята на държавата е да формира правилата за извършване на екологични одити, изискванията за развитие на технологиите, да създаде условия за широко въвеждане на управление на околната среда, да повиши информационната прозрачност на промишлените предприятия по отношение на тяхното въздействие върху околната среда и предприетите мерки за намаляване на отрицателното въздействие, да организира мониторинг на динамиката на екологичните показатели на икономиката.
Целевите индикатори за напредък в тази насока са ръст на пазара за развитие на околната среда, стоки и услуги с 5 пъти и разширяване на заетостта от 30 хиляди на 300 хиляди работни места.
Четвъртото направление е екологията на природната среда - опазването и опазването на природната среда.
Основата на действията в тази посока ще бъдат нови методи за териториално планиране,използване и развитие на земята, като се вземат предвид екологичните ограничения. Необходимо е да се създаде такава система от специално защитени природни територии, която да гарантира запазването на природните екосистеми във всички природни и климатични райони на страната, превръщайки ги в центрове за опазване на генетичния фонд, инкубатори за възстановяване на оригиналното биоразнообразие.
Целевите индикатори за напредък в тази посока трябва да бъдат намаляването на регионалните различия в мрежата от специално защитени природни територии, повишаването на биопродуктивността на природните системи до безопасни нива и възстановяването на видовото разнообразие.
Осигуряването на екологична ефективност на икономиката е не само специална област на бизнес дейност и икономическа политика, но и обща характеристика на иновативното развитие на икономиката, тясно свързана с повишаване на ефективността на потреблението на ресурси. В резултат на повишаване на технологичната и екологична ефективност на икономиката до 2020 г. се очаква да се намали нивото на въздействие върху околната среда с 2 - 2,5 пъти, което ще позволи достигане на съвременни показатели за опазване на природата в развитите европейски страни. В същото време нивото на екологичните разходи (разходи за намаляване на вредните емисии, обезвреждане на отпадъци и възстановяване на природната среда) може да нарасне до 1-1,5 процента от брутния вътрешен продукт през 2020 г. За България е спешна задачата да капитализира екологичните си ползи, които трябва да се изразят в развитието на екологичния туризъм, продажбата на чиста вода и др.