Екологични беседи за по-големи деца в детската градина
Бих искал да споделя своя опит в областта на екологичното образование на децата в нашата група (по-старата група, възрастта на децата е 5-6 години) и да разкажа за една от формите, които използвам в работата си - това са екологични разговори.
Целите на такива разговори: 1. Събудете чувство на съжаление, състрадание към животните в беда. 2. Да се формират знания за оказване на помощ и грижа за животните, отглеждани у дома.
Задачи: - да научат децата да разбират животните, да обяснят, че само тогава можете да помогнете на диво животно или птица, когато научите от книги или от специалисти от каква грижа се нуждае; - да се научи да изгражда предположения, да ги обяснява, да изразява знанията си; - да заинтересуват децата в прекрасния свят на природата, да култивират любопитството.
Имах разговор с деца под следното заглавие: „Трябва да можеш да съжаляваш“. Разговорът се проведе върху вече съществуващите знания на децата. Първо на децата бяха зададени следните въпроси: „Кой от вас помогна на животни или растения?“ "Кажи ми как беше?" Децата разказаха как са засадили цветя и моркови заедно с родителите си в дачата и след това са се грижили за тях: поливали, плевели лехите, спасявайки ги от плевели. Саша разказа как един ден той и сестра му Катя донесли у дома ранен гълъб и известно време той живял с тях. Децата го гледаха, когато гълъбът оздравя, го пуснаха в природата. Зададохме на Саша този въпрос: „Какво почувствахте, когато видяхте ранен гълъб?“ Саша отговори: - Стана ми жал за него, Катя дори започна да плаче. Прибрахме го вкъщи. - С какво го хранихте? - Дадохме му компот и храна за папагали, но гълъбът не яде. - Момчета, - попитах аз, - Защо мислите, че гълъбът не яде?Отговори на децата:- Защото е ранен, болен и не искаше да яде (ЛенаК.)
-Защото гълъбът не пие компот и не яде храна за папагали (Оля С.) - Какво ядат гълъбите? - Пият вода, кълват семки, трохи хляб. - Саша, съжали ли, че пусна гълъба на свобода? - Да. Много. - И все пак пускаш. Защо? - Защото му е по-добре навън.
Забележка : предния ден се проведе урокът „Не се пее на птици без небето”.
- Виждате ли, момчета, Катя и Саша искаха да се смилят над гълъба, да го нахранят, но не знаеха какво. Оказва се, че трябва да умееш и да съжаляваш. Трябваше да се знае какво ядат гълъбите. Тогава тя разказа на децата за един случай. - Слушайте, момчета, какво се случи с момчетата на път за училище. „Децата ходеха на училище, пътят минаваше през гората. Те намериха два малки таралежа в гората и ги върнаха у дома. Когато майка ми го видя, тя беше много ядосана.” Защо майка ми беше ядосана? - Защото животните се чувстват добре само в дивата природа. - Да, така е, момчета. И майка ми ядосано попита: "Защо отнехте такива малки?" Тогава децата решиха да ги оставят до пристигането на татко и когато той дойде, ще ги върне в гората, но засега ние ще ги храним. Децата дадоха на таралежите ябълки, но те бяха тъжни и не ядоха ябълките. - Момчета, какво ядат таралежите? - мляко, гъби, мишки, насекоми. -А тези таралежчета бяха много малки, имат нужда от майка и нейната грижа.
ЗАПОМНЕТЕ! Дивите животни и птици не трябва да се водят в къщата! Различно е, когато имат нужда от помощ! Но има диви животни, които човекът е научил да живеят в плен преди много време. Те не могат да живеят без човешка грижа. Какви са тези животни? Отговори на децата: Морски свинчета, хамстери.Възпитател : Кой има хамстери у дома? Максим: Имах хамстер. - Кажете ми как се грижихте за него, с какво го хранихте? (сухи зърна, зеленчуци, плодове, сух хляб, семена). -Въпрос: „И какви животни живеят много добре у дома, с човек?“ - Отговори: "Кучета и котки." - Въпрос: „Откъде идват бездомните котки? Ти знаеш?" - Отговори на децата: "Изгубиха се, загубиха пътя си, бяха изоставени."
Педагог : Предлагам да слушате откъс от стихотворението на Михалков "Финч".
Искат да ми подарят кученце за рождения ми ден, Но аз казах: „Недей! Още не съм готов!"