Еозинофилен гранулом
Еозинофилният гранулом е заболяване, което засяга деца, по-рядко юноши. Костите, вътрешните органи и кожата са включени в патологичния процес. Този гранулом няма точна класификация на причините, които провокират неговото развитие. В хода на началото на заболяването в костите се наблюдава увеличение на макрофагите, хиперплазия на удължени многозъбени клетки, натрупвания на клетки, съдържащи холестерол, наличие на производни на глицерол и висши мастни киселини, вещества от липоидната група. Признак на еозинофилен гранулом са единични или множество ограничени огнища в плоските и тръбните кости на черепния свод, в ребрата, в тазовите и бедрените кости, в прешлените. Симптомите на заболяването са болезненост и подуване на засегнатите области. На черепа подутината е мека, на тръбните кости се определя удебеляване.
В началния етап на рентгенови лъчи се виждат закръглени костни дефекти. На по-късните етапи огнищата се сливат, образувайки модел под формата на клетки. Заболяването не е злокачествено, има хроничен ход, обикновено не прогресира. Големите огнища допринасят за костни фрактури и образуване на фалшиви стави. Ако процесът е локализиран в костите на краката, костта се удебелява, меките тъкани се подуват и може да настъпи мускулна атрофия. Болното дете накуцва, не се чувства добре, няма апетит и треска, тези симптоми са периодични. Кръвните изследвания не показват аномалии. Анамнестичните данни понякога затрудняват установяването на диагноза поради неяснотата на клиничните симптоми. Лечението обикновено включва операция или лъчетерапия.
Прогнозата на еозинофилния костен гранулом е благоприятна, има случаи на самолечение на това заболяване. Еозинофилният гранулом или болестта на Таратинов има инфекциозен,вирусен, алергичен характер и е свързан с растежа на атипични клетки. В момента има мнение, че еозинофилният гранулом може да се отнася до хиперпластични и туморни процеси.
Локализацията на обрива в лимфните възли, черния дроб, бъбреците, мозъка, кожата, белите дробове, стомаха може да бъде ограничена и генерализирана. Може да има и комбинация от лезии на костите, вътрешните органи и кожата. Лезиите могат да се появят по лицето, по скалпа, в подмишниците, по гърба, по други части на тялото и по лигавиците.
Обривите с грануломи могат да бъдат под формата на малък жълтеникав или кафеникав папулозен обрив с люспи и корички. Когато обривът се слее, се образуват дифузни огнища. Пурпурно-хеморагични обриви се откриват в областта на лицето и шийката на матката, в горната част на гърдите, по устната лигавица. Също така, това заболяване може да бъде грануломатозно нодуларен и подобен на тумор огнища.
В литературата се посочва етиологичната роля на травмата в развитието на лицев гранулом в резултат на действието на фокална инфекция, повишена фоточувствителност и употребата на някои лекарства. Заболяването се развива в по-голяма степен при мъже в зряла възраст, започва с появата на петна, плаки, възли или възли в малко количество на гърба на носа, по бузите, по челото, понякога близо до ушите, в слепоочията и на ушните миди.
Няма изразени симптоми, някои пациенти имат сърбеж, парене, свръхчувствителност на местата на лезии. Болестта може да придружава човек в продължение на много години, лезиите стават по-видими, цветът се променя, особено под въздействието на пряка слънчева светлина. Има разделение на еозинофилния гранулом на левкоцитен, т.е. ранен стадий ифибробластни - късен стадий.
В левкоцитния стадий съдовете са разширени, а в инфилтрата преобладават еозинофили, неутрофили и хистиоцити. Във фибробластния стадий в инфилтрата има много плазмени клетки, лимфоцити и фибробласти. Заболяването се лекува лесно чрез рентгенова терапия и с помощта на системна употреба на лекарства от групата на кортикостероидите - мехлеми, пункционно лечение с въвеждането на хидрокортизон или преднизолон в огнищата.
Показана криотерапия, хирургично отстраняване. Лечението на еозинофилен костен гранулом е резекция, след което се предписва пластика на дефекта. Използват се също лъчева и химиотерапия. За да се проведе лечението възможно най-ефективно, тази патология трябва да бъде добре проучена или по-скоро да се идентифицират причините за това заболяване. Лекарите знаят, че е наложително да се провежда диференцирана терапия, тъй като причината за развитието на този вид гранулом може да бъде: лимфоцитом, лимфоцитна инфилтрация, саркоидоза, лупус еритематозус, хемодермия.